Η ποίηση είναι
η πιο σκληρή
μοναξιά!*
Поезия – на красотота глас
Поезия - на мисълта ми пристан,
погалих те с душата си ранена
и погледът до болка те поиска,*
познал у тебе тъжната вселена.
Поезия - в началото бе ти,
а краят днес изтича от дланта
ми.
Запазих те в дъгата от мечти,
когато дъжд обсипа песента ми.
Поезия - на любовта
копнеж
по устните ти начерта
бразди,
нежни като фреските от
скреж
пред погледа на падащи
звезди.
Поезия - на
красотата глас
в светъл блян от мигове
трепти.
С твойта сила ще
угасна аз,
в мойта слабост ще
изгрееш ти...
26.09.2012
*Поезията е най-тежката самота. ("Η ποίηση" του Γιώργου Στογιαννίδη)