всъщност, аз от доста време не съм писала нещо смислено в този блог ... и ако не бях намерила точно тази песен, сред толкова много, които имам в папката си, може би все още нямаше да съм се решила да напиша тази публикация, след толкова много време ... мисля че причината да се забавя толкова много с написването на последните неща, които ми се случиха, беше, че се страхувах да ги споделя на света ... страхувах се, че всичко толкова прекрасно ще изчезне в мига, когато всички разберат за чувствата ми и за хората, които правят живота ми прекрасен ...

но както казах, попаднах на една песен, която преобърна това мое схващане. а и на една книга, благодарение на която открих много истини за живота и най-вече - моята Лична легенда.

и така ... вече съм в България .... и не мога да определя точно как се чувствам от този факт. наистина в първите дни еуфорията ми беше толкова голяма, че направо имах чувството, че ще полетя от щастие и ще започна да се рея из небесата ... точно като птица ... нямах търпение да свърша толкова неща .. да се видя с толкова хора, да изживея толкова красиви мигове. наистина, трябва да призная, че бях на седмото небе от щастие, когато видях всички вас. йоко. диди. дуки. бо. деси. и калоян ....

и ето тук идва новото ... калоян ... моето мишленце, моята Лична легенда, липсващата част от мен. думите просто са безсилни, недостатъчно мощни, за да могат да опишат това, което чувствам всеки път, когато го видя. всеки път, когато усетя парфюма му. всеки път, когато прегърна Прасчо. моя розов Прасчо! ... преди всичко, калоян не е престо поредното момче, което ме е омаяло ... преди всичко той е мой приятел. човека, на когото мога да кажа абсолютно всичко. преди всичко той е моето второ Аз, липсващата част от мен ... и знам, че когато си отида, и когато тази част ще си отиде от мен.. знам, че тогава няма да съжалявам, че съм се впуснала в тази игра. защото това е далеч по-голямо от просто детска игра.

мишленце, знам че сега след малко ще прочетеш това .. и искам да знаеш, че каквото и да става, каквото и да ти говоря... през каквито и лоши неща да сме принудени да преминаваме, ти винаги ще си останеш моето мишленце... и когато видиш моя гръб да се отдалечава и да си тръгва от теб, спомни си какво сме изживяли заедно, усмихни се и си кажи, че наистина си е струвало всичкото това... дори само за тези два месеца .. защото нали знаеш ?!

обичам те ... {{}} <3 <3

Още едно нещо от списъка с нещата, които ще направя преди да умра, е направено!! (sun)