Разочорования от живота днес

Къде изчезнаха моралните ценности, на които ни учеха в училище? Къде отидоха целите и мечтите, за които си струва да се бориш?

Всички се промениха. Никой не е същия, какъвто беше. Сега повечето хора се интересуват само и единствено от собственото си его и това как да прецакат другия. Как да му съсипят живота. Да му направят мръсно. Какво стана с приятелството и с доверието? Нима толкова силни неща могат просто ей така да изчезнат, както изчезват сълзите в дъжда? Защо никой вече не се интересува от другия? Не може поне веднъж да го попита как е, да покаже малко разбиране и да даде съвет. В такива егоисти ли се превърнахте? Нищо ли не е от значение вече за вас? Изглежда само материалните повърхностни неща останаха на преден план. Ценности, вяра и дружба, приятелство и любов, мечти, които се превръщат в цели... Всичко това просто вече НЕ съществува.

Кълняхте се, че няма да се превърнете в роботи на системата, че няма да забравите това, което ни делеше, че няма да се превърнете в част от тълпата, ами всички ще се откроявате със същноста си. Къде отидоха тези обещания?

Не е виновно обществото за падението на днешната младеж. Виновни сте самите вие! Защото нямате волята да се изправите и да промените нещата. Защото ви е по-удобно да се придържате към модата и към това, което другите смятат за правилно, вместо да послушате собственото си сърце и да промените света. Защото мозъците ви са толкова промити, че стигнахте вече момента да нямате собствено мнение.

Нямам нищо против. Продължавайте да си съсипвате живота, седейки цял ден в кафенетата, вместо в училище. Или напивайки се до забрава в дискотеките нощем. Един ден всички ще съжалявате, че сте си пропилели шансовете, но тогава ще е твърде късно и всичко ще бъде пропилено за едното нищо.

Всеки живее по начина, който мисли за правилен. Щом сте решили така, нищо не мога да променя. Силно се надявам само някой ден да не съжалявате.

Успех!

i am afraid.

страх ме е.

страх ме е, че всичко, за което някога съм се борела, може да изчезне и аз да съм безсилна да променя хода на събитията, защото съм твърде далеч.
страх ме е, че хората могат да се променят и да забравят това, което ни свързваше и това, което сме преживели.
страх ме е, че ще започна да живея в миналото и в спомените.
страх ме е, че ще остана сама, вкопчена неистово в желанието си да бъда забелязана от някого.
страх ме е, че времето е способно да изтрие всичко, което човек нарича свои спомени.
страх ме е за моите близки хора, които всекудневно се срещат с какви ли не проблеми.
страх ме е, че съм далеч. че няма досег с вас, с теб.
страх ме е за бъдещето. толкова непредсказуемо и непредвидимо.
страх ме е от трудностите... от тежките моменти... от провала.

но, знаеш ли, всичките ми страхове изглеждат незначителни, когато съм в ръцете ти. когато си до мен и ме обичаш със същата страст, с която ме целуваш.

моля те, недей да ме предаваш и по този начин страховете ми да се превърнат в реалност...

Whatever you do in life will be insignificant, but it's very important that you do it, because nobody else will.

- Remember Me
Robert Douglas Thomas Pattinson