Carrier
of Evil is the third novel of the famous Cormoran Strike book series
written by Robert Galbraith, a.k.a. J. K. Rowling. The third novel differs from
the other two on two main planes – it gives a more detailed and personal
description of the feelings and the emotional state of the two protagonists
(the private detective Cormoran Strike and his assistant Robin Ellacott) and it
offers an intense mystery story that also involves them to a very great extent.
And that is the exact reason why I loved this book so much. I really missed this
personal and emotional touch in the previous two novels and I am really happy
that now I got to know Robin more – her backstory, her reason why she dropped
out of university, why she is still with Matthew, and how she has always dreamt
of becoming a detective herself.
The case that the detective duo is
investigating is personal for both Strike and Robin. At the beginning of the
book, Robin receives a woman’s severed leg by a mysterious deliveryman. The
story begins with Robin and continues in this way as the murderer is targeting
exclusively Robin throughout the entire novel. Through gruesome murders of
other women (sometimes unfamiliar and insignificant prostitutes, but other
times respectable young women in times of distress), the killer leaves ominous
messages for Strike and Robin. Robin might be his next victim and thus Strike
needs to find very quickly the necessary clues that would lead him to the
murderer. The mysterious man is a misogynist and, thus, the focus of the book
is largely on the violence against women (personal note here: being a feminist
myself, I am quite interested to explore the topic of what are the reasons of
men to be violent against women). The case is personal for Strike, as well, as
the prime suspects are three men from his past – they are capable of doing something
as sinister as killing numerous women in order to just get back at Strike. The
detective starts investigating the current whereabouts of those three men who
bear some kind of grudge against him and through a rollercoaster of emotions
and gruesome events he finally finds out who is that blood-craving maniac.
I really, really loved this book! It
is not as outlandish as The Silkworm
it is not as heavy with exposition as The
Cuckoo’s Calling. It is realistic, sadistic and it made me think more about
how I behave in social situations… how I can protect myself from all the evil
people that are walking in our streets… how to be more suspicious of everything
that is around me. Last but not least, it taught me that women should not be
underestimated in any case! The real badass of the novel is Robin, for crying
out loud! She is so strong, motivated, and nothing can break her down. She is
the heart, soul, and central nervous system of these books, which took me a
while to figure out, but now that I realise this I love and admire her as a
character even more. She goes from strength to strength and I cannot wait to
see how she develops in future books.
„В
Служба на Злото“ на Робърт Галбрейт: Рецензия
„В служба на злото“ е третият
роман от известната поредица за детектива Корморан Страйк, написана от Робърт
Галбрейт, а.к.а. Дж. К. Роулинг. Третият роман се различава от предишните два
по два основни принципа: той предлага по-подробно и много по-лично описание на
чувствата и емоционалното състояние на двамата главни герои (частния детектив
Корморан Страйк и неговата асистентка Робин Елакот), а също така и вълнуваща
мистерия, която включва изключително много и двамата. И точно поради тази
причина толкова много ми хареса тази книга. Наистина ми липсваше този щрих на
емоционалност и лично възприятие в предишните два романа и съм много щастлива,
че сега имах възможността да опозная по-добре Робин – нейната история,
причината защо се е отказала от университета, защо все още е с Матю и как
винаги си е мечтала самата тя да стане детектив.
Случаят, който детективското дуо
разследват, е личен както за Страйк, така и за Робин. В началото на книгата
Робин получава парче от женски крак от мистериозен доставчик. Историята започва с Робин и продължава по този начин, тъй
като целта на убиеца е само и единствено Робин през целия роман. Чрез страховити
убийства на други жени (в някои случаи безизвестни и незначителни проститутки,
но понякога и уважавани млади жени, които в момента са нещастни), убиецът
оставя зловещи съобщения към Страйк и Робин. Робин може да е следващата му
жертва и затова Страйк трябва да намери много бързо необходимите следи, които
ще го заведат то убиеца. Мистериозният мъж е женомразец и следователно фокусът
на целия роман е главно върху насилието срещу жените (лична бележка: тъй като
самата аз съм феминист, от известно време се интересувам живо от причините, поради
които мъжете проявяват насилие към жените). Случаят е личен и за Страйк, защото
основните заподозрени са трима мъже от неговото минало – те са способни да
извършат нещо толкова злокобно като да убиеш много жени само и единствено да си
отмъстиш на Страйк. Детективът започва да разследва настоящото местоположение
на тези трима мъже, които му имат зъб по някакъв начин, и в крайна сметка открива
кой е този кръвожаден маниак, след като минава през вихрушка от емоции и
страховити събития.
Аз наистина, наистина заобичах
тази книга! Тя не е толкова странна, колкото „Копринената буба“; не е толкова
описателна, като „Зовът на кукувицата“. Тя е реалистична, садистична и ме
накара да се замисля как се държа на обществено място… как да се предпазя от
всичките зли хора, които се движат по улиците ни… как да бъда по-подозрителна
относно всичко, което е около мен. Но не на последно място, тя ме научи, че
жените не бива да бъдат подценявани в никакъв случай! Истинският герой на
романа е Робин, за бога! Тя е толкова силна, мотивирана и нищо не може да я
сломи. Тя е сърцето, душата и централната нервна система на тези книги, а това
ми отне известно време да го разбера, но сега го знам и й се възхищавам още
повече като герой. Тя преминава през ситуациите с голяма сила и нямам търпение
да видя как ще се развие в бъдещите книги.
