Повечето дни от годината са обикновени. Започват и свършват... без да остават спомени. Повечето дни нямат влияние ... на развитието на живота. Нито пък на това дали от малко човече, ще станеш човек. Повечето дни са като залеза, или като изгрева - знаеш, че съществува и след едното, следва другото. Дните идват след нощта - мрачното владение над Земята.

15 юли беше четвъртък. 15 юли беше един най-обикновен ден, нормалното продължение на 14 юли. Беше слънчев летен ден и маранята властваше над града. Всички се стремяха да бъдат, колкото се може по-дълго навън, за да се радват на слънчевите лъчи. 15 юли !

15 юли беше четвъртък. 15 юли е деня, когато всичко се промени и стана приказно. Когато пеперудките нахлуха с всичка сила. Когато 'аз' стана 'ние'.

Да, повечето дни от годината са обикновени. Но съществуват и такива, които преобръщат всичко и които ти дават смисъл да продължиш напред.

И 15 юли беше такъв ден...

когато ти си до мен …

- когато виждам искрицата на щастие в очите ти, защото съм успяла по някакъв начин да те зарадвам, дори и с най-малкия жест от моя страна ;

- когато споделяме тъгата си и виждаме болката в очите на другия, а именно тази болка е и собствената ни ;

- когато с трепет очаквам следващото ти обаждане, защото само то ме крепи в тези тежки времена ;

- когато усещам твоята ръка в моята, вървящи към едно ново, по-добро бъдеще, което ще изживеем заедно ;

- когато усещам лекия ти дъх върху ухото ми, шепнейки ми нежни слова, които ме карат да се чувствам на седмото небе от щастие ;

- когато можем просто да седим и да се наблюдаваме без каквато и да било нужда от думи, които да оградят чувствата ни ;

- по време на мързаливите следобеди с голяма купа пуканки върху колената ни, гледайки някой филм ;

- когато ме целуваш за лека нощ и това е най-сладката целувка за целия ден, защото е последната за деня ;

- и когато ме целуваш за добро утро, първата целувка за новия ден ;

- когато се съгласяваш с мен да идем да си вземе дюнери в 12 часа през нощта, само защото ми се е дояло ;

- когато ще споделиш с мен всичките си тревоги и ще намериш пристан на утеха именно при мен; защото нали за това съм до теб – за да съм ти на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата ;

- когато деня ти е бил толкова ужасен, че ти идва да заплачеш, но винаги знаеш, че именно в края на деня ще бъда с теб и веднага широка усмивка ‘цъфва’ на лицето ти ;

- когато мисълта за теб ме кара да се усмихвам ;

- когато сме споделили толкова много красиви спомени, които остават в съзнанието ни завинаги ;

- когато съм в топлата ти прегръдка и седим на плажа, наблюдавайки звездите и морето нощем ;

- когато докосваш нещо брадичката ми, повдигаш я леко, поглеждаш ме право в очите и изричаш най-прекрасните две думички ;

- когато получа мил смс от теб, дори и да е по средата на нощта ;

могат да последват още много тиренца с чувствата ми към теб, но една публикация не е достатъчна да изразя всичко. ти си най-ценното ми нещо на този свят, най-прекрасното нещо, което ми се е случвало, най-ярката звезда на небосклона.и знам, че колкото и да е ужасно, колкото и да е тежко, колкото и болка да се налага да понасям всекидневно, ти винаги ще бъдеш там, на края на деня.ще ми се усмихнеш и всички страхове ще изчезнат.и ние ще продължим да живеем нашата приказка...

Обичам те !

"I believe that everything happens for a reason. People change so that you can learn to let go, things go wrong so that you appreciate them when they're right, you believe lies so you eventually learn to trust no one but yourself, and sometimes good things fall apart so better things can fall together."

— Marilyn Monroe