ноември. ноември. ноември. ♥ ♥
http://www.youtube.com/watch?v=YzfEH0UPEBo
2010/10/03
хората са били прави, като са кавали, че разбираш какво имаш, едва когато го загубиш. макар че в моя случай не е точно така. аз не съм загубила нищо, всичко все още е с мен, както до сега и знам, че ще продължи да бъде с мен. просто е далеч от мен... много, много далеч. а ме е страх, че растоянието може да промени това, което ни свързва и това, което го прави толкова ценно за мен.
българия.
и не само заради спомените. и не само заради хората. и не само заради всичките трудности и перипетии, през които е трябвало да мине тази силна държава. и не само защото въпреки всичко ние сме си останали такива каквито сме били и през 681 година ... и не само защото през есента можеш да усетиш отиващото си лято при шумоленето на пъстрите листа по земята ... и не само защото през зимата можеш да направиш някого 'бяла мечка' в снега... или да се целиш със снежни топки докато ти измръзнат пръстите на краката ... и не само защото коледа не е същата ако е далеч от дома ... и не само защото през пролетта можеш наистина да се порадваш на птичите песни и наистина да се чувстваш част от вселената и най-вече природата ... и защото мириса на морето през лятото е по-силен... и защото кафето рано сутрин се пие по-сладко .. и защото палачинките късно през нощта са по-вкусни .. и защото полетът на чайките е по-свободен от където и да било другаде на света ... и защото изгревите на кея за по-красиви ... и защото залезите под брезата в дунавския парк са по-романтични ... защото шумоленето на малките вълни на река дунав допринасят за това ... защото пясъка е по-ситен и ти доставя огромно удоволствие да се целиш с него ... защото само в българия прилепите влизат в стаята ти при светната лампа ... защото само в българия лятото не може да се опише в тетрадка .. защото в българия ценим следобедите с любимия човек пред телевизора, гледайки The Love Song с голяма купа пуканки в краката ни ... защото в българия се наслаждаваш на спокойните вечери в бесетката на баба ти ... защото само в българия слънчогледите са така впечатляващи ... и глухарчетата така бели ....
защото българия си ти.
българия.
и не само заради спомените. и не само заради хората. и не само заради всичките трудности и перипетии, през които е трябвало да мине тази силна държава. и не само защото въпреки всичко ние сме си останали такива каквито сме били и през 681 година ... и не само защото през есента можеш да усетиш отиващото си лято при шумоленето на пъстрите листа по земята ... и не само защото през зимата можеш да направиш някого 'бяла мечка' в снега... или да се целиш със снежни топки докато ти измръзнат пръстите на краката ... и не само защото коледа не е същата ако е далеч от дома ... и не само защото през пролетта можеш наистина да се порадваш на птичите песни и наистина да се чувстваш част от вселената и най-вече природата ... и защото мириса на морето през лятото е по-силен... и защото кафето рано сутрин се пие по-сладко .. и защото палачинките късно през нощта са по-вкусни .. и защото полетът на чайките е по-свободен от където и да било другаде на света ... и защото изгревите на кея за по-красиви ... и защото залезите под брезата в дунавския парк са по-романтични ... защото шумоленето на малките вълни на река дунав допринасят за това ... защото пясъка е по-ситен и ти доставя огромно удоволствие да се целиш с него ... защото само в българия прилепите влизат в стаята ти при светната лампа ... защото само в българия лятото не може да се опише в тетрадка .. защото в българия ценим следобедите с любимия човек пред телевизора, гледайки The Love Song с голяма купа пуканки в краката ни ... защото в българия се наслаждаваш на спокойните вечери в бесетката на баба ти ... защото само в българия слънчогледите са така впечатляващи ... и глухарчетата така бели ....
защото българия си ти.
2010/07/21
всъщност, аз от доста време не съм писала нещо смислено в този блог ... и ако не бях намерила точно тази песен, сред толкова много, които имам в папката си, може би все още нямаше да съм се решила да напиша тази публикация, след толкова много време ... мисля че причината да се забавя толкова много с написването на последните неща, които ми се случиха, беше, че се страхувах да ги споделя на света ... страхувах се, че всичко толкова прекрасно ще изчезне в мига, когато всички разберат за чувствата ми и за хората, които правят живота ми прекрасен ...
но както казах, попаднах на една песен, която преобърна това мое схващане. а и на една книга, благодарение на която открих много истини за живота и най-вече - моята Лична легенда.
и така ... вече съм в България .... и не мога да определя точно как се чувствам от този факт. наистина в първите дни еуфорията ми беше толкова голяма, че направо имах чувството, че ще полетя от щастие и ще започна да се рея из небесата ... точно като птица ... нямах търпение да свърша толкова неща .. да се видя с толкова хора, да изживея толкова красиви мигове. наистина, трябва да призная, че бях на седмото небе от щастие, когато видях всички вас. йоко. диди. дуки. бо. деси. и калоян ....
и ето тук идва новото ... калоян ... моето мишленце, моята Лична легенда, липсващата част от мен. думите просто са безсилни, недостатъчно мощни, за да могат да опишат това, което чувствам всеки път, когато го видя. всеки път, когато усетя парфюма му. всеки път, когато прегърна Прасчо. моя розов Прасчо! ... преди всичко, калоян не е престо поредното момче, което ме е омаяло ... преди всичко той е мой приятел. човека, на когото мога да кажа абсолютно всичко. преди всичко той е моето второ Аз, липсващата част от мен ... и знам, че когато си отида, и когато тази част ще си отиде от мен.. знам, че тогава няма да съжалявам, че съм се впуснала в тази игра. защото това е далеч по-голямо от просто детска игра.
мишленце, знам че сега след малко ще прочетеш това .. и искам да знаеш, че каквото и да става, каквото и да ти говоря... през каквито и лоши неща да сме принудени да преминаваме, ти винаги ще си останеш моето мишленце... и когато видиш моя гръб да се отдалечава и да си тръгва от теб, спомни си какво сме изживяли заедно, усмихни се и си кажи, че наистина си е струвало всичкото това... дори само за тези два месеца .. защото нали знаеш ?!
обичам те ... {{}} <3 <3
но както казах, попаднах на една песен, която преобърна това мое схващане. а и на една книга, благодарение на която открих много истини за живота и най-вече - моята Лична легенда.
и така ... вече съм в България .... и не мога да определя точно как се чувствам от този факт. наистина в първите дни еуфорията ми беше толкова голяма, че направо имах чувството, че ще полетя от щастие и ще започна да се рея из небесата ... точно като птица ... нямах търпение да свърша толкова неща .. да се видя с толкова хора, да изживея толкова красиви мигове. наистина, трябва да призная, че бях на седмото небе от щастие, когато видях всички вас. йоко. диди. дуки. бо. деси. и калоян ....
и ето тук идва новото ... калоян ... моето мишленце, моята Лична легенда, липсващата част от мен. думите просто са безсилни, недостатъчно мощни, за да могат да опишат това, което чувствам всеки път, когато го видя. всеки път, когато усетя парфюма му. всеки път, когато прегърна Прасчо. моя розов Прасчо! ... преди всичко, калоян не е престо поредното момче, което ме е омаяло ... преди всичко той е мой приятел. човека, на когото мога да кажа абсолютно всичко. преди всичко той е моето второ Аз, липсващата част от мен ... и знам, че когато си отида, и когато тази част ще си отиде от мен.. знам, че тогава няма да съжалявам, че съм се впуснала в тази игра. защото това е далеч по-голямо от просто детска игра.
мишленце, знам че сега след малко ще прочетеш това .. и искам да знаеш, че каквото и да става, каквото и да ти говоря... през каквито и лоши неща да сме принудени да преминаваме, ти винаги ще си останеш моето мишленце... и когато видиш моя гръб да се отдалечава и да си тръгва от теб, спомни си какво сме изживяли заедно, усмихни се и си кажи, че наистина си е струвало всичкото това... дори само за тези два месеца .. защото нали знаеш ?!
обичам те ... {{}} <3 <3
Subscribe to:
Posts (Atom)