какво научих?

Научих:

● че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
● че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
● че отнема години да изградиш доверие и само секунди да го разрушиш.
● че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
● че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
● че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.
● че не е важно какво се случва с хората Важното е какво правят те по въпроса.
● че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
● че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
● че отнема много време да станеш човека който искаш да бъдеш.
● че е много по-лесно да реагираш вместо да помислиш.
● че трябва винаги да се разделяш с тези които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.
● че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.
● че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.
● че или контролираш отношението си към хората или то те контролира.
● че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.
● че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
● че да се научиш да прощаваш изисква практика.
● че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
● че парите са калпав начин да си мериш успеха.
● че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
● че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
● че понякога когато сме ядосани, имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
● че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.
● че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце.
● че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рожденни дни си празнувал.
● че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.
● че семейството ти няма винаги да подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.
● че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.
● че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш.
● че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.
● че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
● че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам.
● че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.
● че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
● че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.
● че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
● че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
● че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
● че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
● че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
● че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
● че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.
● че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.
● че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
● че парадигмата в която живеем, не е всичко което ни е предложено.
● че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.
● че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.
● че, въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
● че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.

научих много неща. но тепърва имам да уча още повече.