one day of love.

един ден от любов:

• майчината целувка, когато влизам в кухнята все още сънена с големите ми плюшени розови чехли и по пижама; всяка сутрин целувка за 'добро утро' и лъчезарна усмивка за започване на новия ден;
• погледът, отправен към небето през прозореца на стаята ми; и въздишката тиха, ако отново навсякъде е тъмно или широката усмивка при малките бели облачета, изпъстрили небосклона и лъчите на слънцето, пробуждайки се за нов ден;
• музиката, която проследява всяка минута от приготвянето ми за училище;
• пътят ми към училище - сякаш всичко отново се събужда; красивите песни на птичките, сгушени в короните на дърветата; усмивките по лицата на хората, надявайки се новия ден да е по-добър от предишния; и летящите пеперуди; и многото цветя в градините на хората;
• усмивката на Оана, когато види приближаването ми, докато ме чака на някоя от пейките в двора на училището;
• приветливото 'добро утро', изречено от всеки учител, дори да не те познава;
• забавните междучасия, прекарани или в безкрайни прикази за историите ни с Оана, или в лигавене с Кристина, или с усмивки без край с Иво;
• връщането обратно вкъщи, придружено с мнохоььгото закачки между Наско и Кристина; или преструването ми с Иво на сърдити;
• вечните спорове за глупости с брат ми - например, кой ще иде до магазина да купи питки за сандвичите за утре;
• силната бащинска прегръдка, когато татето се прибере изтощен от работа ь, но знаеш, че щом той е вече при теб, значи няма за какво да се притесняваш и можеш да си спокойна;
• приготвянето на вечеря заедно с мама и сядането на масата, за да вечеряме всички заедно;
• прекрасните мигове с Иво в парка, дори да не казваме нищо, а просто да се наблюдаваме един друг;
• дългите чатове с Йоко, Диди, Бо, Дуки и I-Friends в обсъждане на отминалите дни и в преброяване на оставащите дни до нашата среща през лятото;
• целувките за 'лека нощ' от и за родителите ми и брат ми;
• средношните разговори с Иво по телефона, все още имащи да си кажем толкова много неща, въпреки че до преди малко сме били заедно някъде;

един ден от любов, когато всичко е любов.

Find a guy who calls you beautiful instead of hot; who calls you back when you hang up on him; who will lie under the stars and listen to your heartbeat, or will stay awake just to watch you sleep. Wait for the boy who kisses your forehead; who wants to show you in sweats; who holds your hand in front of his friends; who thinks you're just as pretty without makeup on. One who is constantly reminding you of how much he cares and how lucky he is to have you ... The one who turns to his friends and says, she is the one.

i dare you.

предизвиквам те ... предизвиквам те да ме обичаш,:


• когато всяка сутрин трябва да се кача на стол, за да достигна корнфлекса на най-горния рафт, защото съм прекалено ниска;
• когато спирам на улицата само, за да помериша някое цвете;
• когато не стъпвам върху шахтите;
• когато за десети път ти казвам да погледнеш към облаците; и то само за днес;
• когато се оплаквам, че нощта е беззвездна;
• когато говоря твърде бързо, защото съм щастлива;
• и когато не говоря изобщо, защото съм тъжна;
• когато се правя на сърдита, защото за пореден път си закъснял и аз съм те чакала сама в парка;
• когато самата аз закъснявам, защото искам да съм възможно най-красива за теб;
• когато както винаги не си чувам телефона;
• когато късно през нощта ти звъня, само да ти кажа 'лека нощ' дори да те събудя;
• когато те занимавам с глупавите си проблеми;
• когато съм толкова отплесната, че дори си мислиш дали въобще те слушам;
• когато ти казвам 'здрасти' и ти се усмихвам, въпреки че ти си на горния етаж в училище, а аз на долния;
• когато винаги ще се намери някаква причина, че да не можем да се срещнем;
• когато всеки ден мрънкам, че нещо ме боли или не ми е добре и когато непрестанно се спъвам и събарям разни неща, защото съм непохватна;
• когато пея песен, от чийто текст помня единствено два реда;
• когато не мога да заспя, защото утре ще се случи нещо вълнуващо;
• когато изговарям репликите от любимите ми филми заедно с актьорите;
• когато се ядосвам, че съм си забравила мисълта;
• когато си говоря с телевизора и се извинявам на хладилника;
• когато ям кисели краставички направо от буркана;
• когато съм се задълбочила в някоя от онези компютърни игри, в които трябва да излезеш от някоя стая / къща / etc.;


предизвиквам те ... предизвиквам те да ме обичаш, когато съм невъзможна за обичане ...

first sallary o.O

ОМГ о.О.О.о
ДОЖИВЯХ, ХОРААА ...

ВЗЕХ ПЪРВАТА СИ ЗАПЛАТА В МОЯ СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ! *подскача на едно място и танцува танцът на радостта*

моята реалност е сива.

-Говори ми!
-Не мога. Аз спя.
-Защо спиш?
-Защото не мога повече.
-Но тогава как говориш?
-Насън.
-И какво сънуваш?
-Свят.
-Разкажи ми.
-Свят, цветен, красив…
-Сънищата са черно-бели…
-Моят не.
-?!
-В моя сън сме само двама.
-Кои?
-Тя и аз.
-Коя е тя?
-Хванали сме се за ръце, и се разхождаме в парка, а после и покрай кея. Разходката край кея. Толкова отдавна бях й я обещал. Бях й обещал толкова много неща, които не неправих…
-Защо?
-Не съм добър приятел…
-Но нали това е твоят сън?
-Така е. И в моите най-съкровени мечти, аз правя нея щастлива.
-Ти си идиот.
-Възможно е. Но аз наистина я обичам.
-Идиот.
-Не може ли човек да обича приятел?
-Винаги има нещо по-користно.
-Така е. Но аз все пак я обичам. Сега спираме, и си взимаме захарен памук. Толкова е сладка, когато го яде. Като малко момиченце…
-Край кея не продават захарен памук. Освен това е зима.
-Това е МОЯТ сън. После продължаваме напред. Може да е зима, но слънцето е ярко, и огнено. Като че ли е по залез. Качваме се на моста, още така хванати за ръце, поглеждам нежното й лице, и го погалвам. Знаеш ли? Винаги съм си мечтаел да целуна момиче точно там.
-И направи ли го?
-Да. Момичето беше наистина специално. Но моментът беше пресилен…
-А какъв е този момент?
-Точно така както го исках. Но аз не я целувам.
-Защо?
-Защото сме приятели.
-Идиот.
-Благодаря.
-Коя е тя всъщност?
-Тя е те.
-Те?
-Поредица от несбъднати мечти.
-Идиот.
-Не е учтиво да обиждаш така!
-О, така ли? И какво ще направиш?
-Ще те гръмна.
-Давай, сомнамбуле. После ще пледираш невменяемост.И какво става после?
-A сега сме над бушуващата вода и емоциите вътре в мен преливат със същата бързина. И просто вървим, а аз се опитвам да я слушам, без значение заглушаващата ни душа, познавам гласа й и шума от стъпките й. И сякаш мога да прочета мислите й само като я погледна. И очи … Очи. Сънят завършва с очи …
-А след съня ?
-А след съня - реалност …
-Реалността е цветна!
-Моята е сива.
-Ти си идиот.
-А ти ще изчезнеш веднага след като светна лампата.
-Това не те прави по-малко идиот.
-Моята е сива…

somebody's angel.

i am somebody's angel, am i?

. . . . .

. . .

i hope so . . .



даже мен да ме няма ...

и лебедовите сълзи продължаваха да натъжават дори и мрачната луна.


когато всичко опира до това кой е правилният избор, дори и най-добрата ти приятелка не може да ти помогне. защото изцяло зависи единствено и само от теб.

и свърши още една година ...

айде първо, да ви е честита новата година [hug][sun][h]

нека тя да е по-добра от миналата. да ни носи само усмивки и весели моменти, но да има и истински приятели, с които да ги споделим. дано всеки ден да ни се случи нещо вълнуващо и нещо запомнящо се, което да кара сърцето ни да трепва щастливо. нека любовта, здравето и щастието да витаят около нас непрекъснато и да ни правят компания навсякъде. и нека наистина да разберем кое е нещото на света, което ни прави истински щастливи. дано тази година да се научим да оценяваме това, което имаме, но да продължим да мечтаем за това, което искаме да имаме. но по-важното е това, което истински притежаваме, защото то си е само наше и никой не може да ни го отнеме. и истински се надявам да разберете, че важното в този живот е това, което ни заобикаля - нашите приятели и нашето семейство. другите неща са просто допълнение към вече голямото ни щастие.

покрай многото празници нямах никакво време да пиша в блога, а пък имаше толкова много неща, които трябваше да напиша. но вече е без значение. и като всеки край на всяка година е време за равносметки. да, вече новата година започна и е късно за равносметки, но по-добре късно, отколкото никога.

________________________________________________

януари

това беше най-зимния ми месец. имаше толкова много сняг, навсякъде беше бяло. обръщаш с наляво гледаш дърво, цялото изпъстрено с бели снежинки. обръщаш се надясно гледаш голяма камара от сняг. това беше месецът на ангелчетата в снега с йоко, на големия снежен човек с бъни бу и йоко, който така и не завършихме, заради досадните момчета хД .. на оставянето на бележки по камарите от сняг, за да се разберем с бъни бу къде да се чакаме, че да излезем хД
това беше месецът на събиранията в йоко, за да пеем караоке и да се записваме хД и месецът на аврил лавин хД
и на завръщането ми в ай-френдс. и запознаството ми с митенцето [sun]

февруари

месецът на големите лигави моменти с класа. на увикванията с мариян иванов. на оставянето след часовете с директора, обсъждайки нашето поведение хД минци скочи от прозореца и целия клас се застъпи за него, всички бяхме заедно в това.
с диди и йоко отидохме на пикник хД не че беше точно пикник. просто отидохме до ловния парк, за да потърсим хубава полянка за пикника с класа. ама каква полянка сме търсили, като през февруари всичко е голо и няма никаква зеленина, не знам хД .. леля ели щеше да ни убие, когато разбра, че бяхме стигнали до лудницата или там каквото беше и до сметището на града хД и видяхме мъртво теле! ... и мислехме, че едни цигани ни гонят в пустоща .. ужас ..
тогава започнаха историите с Мети и с Кристиян .. ДИДИ! ДОК! хДД
Т-Маркет!

март

1 март - цялата тайфа отидохме да чакаме дени, братовчедът ми, на гарата да си дойде от софия за ваканцията. тогава с бъни бу лъжехме брат ми, че тя говори с нейното си гадже, което всъщност беше дени хД никога няма да му забравя физиономията на брат ми, когато узна, че бъни бу и дени са заедно хД заведохме ники за първи път на кафе - в нашия скромен дом арената хД тогава бяхме полудяли по това заведение .. и по билярда хД
отново много лигави моменти с класа. милен и дамската превръзка (rofl) йоко и банана (rofl) диди и ушите ѝ (rofl)
започнах да излизам често с дани и в края на месеца вече бяхме заедно.

април

най-прекрасния, най-забавния и най-запомнящият се рожден ден, който съм имала досега в живота ми! страшно преживяване ... големия плакат, многото сандвичи и тортата, която сами те я бяха на правили ... и възглавничката ми кравааа <333 и 5те килограма пържени картофки (rofl) и първа целувка с дани .. на лъчите на луната ..
и до тук бяха хубавите ми моменти през изминалата година ... с бъни бу и дани се вкарахме в ебати филмите, които обаче са твърде лични, нищо че ги знае целия град...
разкриване на две съкровени тайни, които бяха пазени твърде дълго време. и започване на странните ми сънища, свързани с петя ... с бъни бу почти не си говорихме пряко, а само чрез бо, която беше нашата връзка. точно тогава разбрах какво съкровище всъщност е бо и каква съм късметлийка, че я имам.
играене на филми късно вечер навън и как не можехме да обясним 'Красавицата и звяра' хДД

май

с бъни бу все още не си говорихме нормално.
8 май - една от най-забавните екскурзии евър! до видин и белоградчик ... тогава само аз и деску се пресрамихме да пием бира хД с бъни бу и бо седяхме на една и съща стълба със слушалките в ушите, без да си казваме нищо. и дюнерите .. ооо дюнерите .. и момчето, което сваляше всички момичета от нашата група хД и изкачването на белоградчишките скали без класната да знае хД и много снимки .. и беше супер тогава ..
сватба и началото на пътешествието ни с мама и тати в българия.

юни

продължихме нашето пътешествие. парти за 50 години от сватбата на баба и дядо в тесен семеен кръг от 25 човека хДД виждане с много приятели и роднини, с които не сме се виждали от векове.
последните дни в старато ми училище .. и осъзнаването колко всъщност го обичах. и разходките в коридорите, за да запомня как мирише наоколо, колко са грапави стените и какви красиви и лигави спомени съм имала там.
и ПРОЩАЛНАТА! ... с главни букви ... много плач и много танци... бо танцува кючек, нещо което преди това не бях виждала. хД и всички поискаха да вдигна тост, когато ги почерпих с тортата, но аз така и не успях да кажа нищо, заради пресипналия ми глас. за това йоко пое щафетата и типично в нейн стил изтърси някаква простотия и всички се засмяхме през сълзи хД
след това ходих да гледам концертът на спортните танци в читалището заедно с дани и с бо. и през цялото време съм ревала, нищо че двамата ме убеждаваха да спра. и тогава дани ми каза, че ме обича .. нещо, което до ден днешен аз не мога да повярвам, или просто не искам да го повярвам. и казване на 'довиждане', а не 'сбогом'... нали знаеш, бо? само 'довиждане' ... и отново много плач на ъгъла пред тодор велев .. и на улиците с такситата. и хората ни гледаха странно.
заминаване за кипър ... с бъни бу се гледахме страшно дълго време без да можем да кажем каквото и да било ... само слушахме 'имам едничка мечта' и плачехме. а имахме толкова много неща за казване, но нито една от нас нямаше сили да ги изрече, тъй като знаехме, че ще нарани другата. и за какво трябва да ги премълчим и аз не знам. сега като се връщам назад във времето мисля, че още тогава трябваше да ѝ кажа какво мисля, а не да го пазя вътре в себе си.
диди изненадващо дойде да ме изпрати до колата, която щеше да ни откара в софия. с йоко ме увикаха за последно, че съм с боди в тая жега хД йоко първа се разплака и това подейства като динамит и на мен, и на диди. през прозореца им извиках 'усмихнете се. недейте да плачете!' докато вътрешно горях от мъка.
абсолютната дупка.

юли

уроци по гръцки... мнооого уроци ... и часове, прекарани над книгите, опитвайки се да запомня правила, граматика и изрази, думи ... до късно през нощта четене на книги на компютъра и естествено разваляне на очите. много ясно ...
откриване на моето си място! на хълма над училището ми, от където се вижда залязващото слънце, а под него малка частна горичка. и промъкване в тази горичка, просто за да седна на тревата и да си плача самичка. многобройни часове прекарани в самота и в мислене какво ли правят сега приятелите ми в българия. и писане на истории и стихотворения. поетичният ми месец <3
но... тогава загубих и две от най-добрите ми приятелки. за съжаление, по не един от най-хубавите начини. дълго съм плакала през нощта, опитвайки се да измисля някакъв начин да върна загубеното. но и тогава знаех, че това е невъзможно, колкото и да го желая.
премиера на хари потър и нечистокръвния принц!

август

въображението и музата ми просто нямаха край. непрекъснато бях залята от купища идеи, мисли и само се чудех как да ги изложа, коя първо да напиша.
прекарах един единствен страхотен ден в гората <33 седях сама на една пейка, пред мен тетрадка и химикалка и писах ли, писах. описвах чувствата си и размислите, които пораждаха заобикалящите ме неща.
създадох този блог. <3
август месец беше месецът на фотографията и фотошопа. бях супер запалена тогава да снимам абсолютно всичко, което виждах. нищо, че фотоапаратът ми беше зле. хД прекарвах много часове пред компютъра да обработвам и създавам снимки на фотошопа.
хпфенс се възвърна. направихме си радио. наше собствено си радио <3 и умирах от кеф, докато си слушах гласа как съобщавам многобройните, милионите новини, които се случиха във форума ни.

септември

и отново трябваше да се върна в реалността. за съжаление. бях се отплеснала в розовия си мехур и падането на земята беше убийствено болезнено.
отново време за училище. но за новото училище. абсолютно всичко беше ново. всичко. и хората, и обстановката, и учителите.. и самата аз. запознах се с деси, иво, насковците [xD] и разбира се кипърските ми приятелки .. мария, рафа, ел, елия и елени ... и разбира се отново се поддадох на наивността си и си втълпих, че те може да заемат мястото на българските ми приятели. разбира се, че не могат. и разбира се, аз избягах от тях, когато установих това.
разучих абсолютно всички пейки в даскалото, тъй като всички междучасия там ги прекарвах, със слушалките в ушите, неискаща да ида при никого. и тогава писах много ...
и естествено торнадото в кипър!

октомври

установих колко всъщност прекрасен човек е оана, румънката от моя клас. и колко приятно мога да си прекарам с нея. и как можем с часове да говорим за историите си, тъй като и тя пише. и как денят ми в училище минава много, много по-бързо, отколкото ако бях останала с кипърките.
и октомври беше гаден месец .. правих контролно по математика и изкарах 18, от което всички в моя клас завидяха хД нях-нях хД

ноември

с иво започнахме открито да флиртуваме където и когато можем, което май не беше особено добра комбинация хД
запознах се с кристина. и с мелъни, розалия и ана. международните ми приятелки хД мелъни е от кипър, ана е от украйна, а розалия от чехия хД нях-нях хД
и екскурзията до агия напа! .. отново много фотографски опити.. и се разхождахме с деси по скалите до самото начало на морето. и се мокрихме хД .. и слушахме с оана музика в автобуса ..
всяка сутрин писах на различен човек съобщение за добро утро, с надеждата наистина да е добро това утро ..
и стачката в училище хДД
и разбрах, че доста често слагам ограждения на чувствата чрез думите, които използвам ...

декември

и дойде последният месец от годината. в началото нищо интересно не се случваше. започнах да седя на един чин с оана и двете започнахме всеки час да пишем по 10,15 думи на гръцки. неочаквано силно желание да научим езика. хД
започнах работа в сладкарницата на мама.
най-прекрасното тържество по случай коледа в училище, което съм имала. хД пуснаха ни last christmas на wham! и всички ученици се хванахме на влакче и обикаляхме цялото даскало заедно хД
затворих още една страница от живота ми .. страницата с мартин ... няколко дни преди да отворя друга ...
с иво се срещнахме, за да изгладим отношенията си, което в последствие се оказа направо, че вече сме заедно хД дори още не знам дали е правилното нещо, но за сега мисля, че е така. само той и румънката от моя клас могат да ме накарат да се усмихна, когато ми е супер кофти. което е доста често напоследък.
емо и деси пристигнаха от българия, за да са с нас на празниците. а то какви празници бяха ... тежки, тежки хД имахме си жива музика. един наш приятел си донесе йониката и я свързахме към големи колони .. и пяхме, и танцувахме .. дори аз свирих малко на йониката, поне това което мога да изсвиря хД
най-прекрасната коледа, която съм имала <3 може би е така, защото я прекарах за първи път от много време с родителите си ... а не са баба и дядо .. може би .. и получих ебати готините подаръци <3 breaking dawn на английски, хари потър и огненият бокал отново на английски, цифров фотоапарат, дрехиии, мнооого дрехи, яке .. лакомствааа <333



миналата година не беше една от най-добрите, които съм имала. 2010 я посрещам с надежда в очите да не е като предишната, а малко по-добра.