моята реалност е сива.

-Говори ми!
-Не мога. Аз спя.
-Защо спиш?
-Защото не мога повече.
-Но тогава как говориш?
-Насън.
-И какво сънуваш?
-Свят.
-Разкажи ми.
-Свят, цветен, красив…
-Сънищата са черно-бели…
-Моят не.
-?!
-В моя сън сме само двама.
-Кои?
-Тя и аз.
-Коя е тя?
-Хванали сме се за ръце, и се разхождаме в парка, а после и покрай кея. Разходката край кея. Толкова отдавна бях й я обещал. Бях й обещал толкова много неща, които не неправих…
-Защо?
-Не съм добър приятел…
-Но нали това е твоят сън?
-Така е. И в моите най-съкровени мечти, аз правя нея щастлива.
-Ти си идиот.
-Възможно е. Но аз наистина я обичам.
-Идиот.
-Не може ли човек да обича приятел?
-Винаги има нещо по-користно.
-Така е. Но аз все пак я обичам. Сега спираме, и си взимаме захарен памук. Толкова е сладка, когато го яде. Като малко момиченце…
-Край кея не продават захарен памук. Освен това е зима.
-Това е МОЯТ сън. После продължаваме напред. Може да е зима, но слънцето е ярко, и огнено. Като че ли е по залез. Качваме се на моста, още така хванати за ръце, поглеждам нежното й лице, и го погалвам. Знаеш ли? Винаги съм си мечтаел да целуна момиче точно там.
-И направи ли го?
-Да. Момичето беше наистина специално. Но моментът беше пресилен…
-А какъв е този момент?
-Точно така както го исках. Но аз не я целувам.
-Защо?
-Защото сме приятели.
-Идиот.
-Благодаря.
-Коя е тя всъщност?
-Тя е те.
-Те?
-Поредица от несбъднати мечти.
-Идиот.
-Не е учтиво да обиждаш така!
-О, така ли? И какво ще направиш?
-Ще те гръмна.
-Давай, сомнамбуле. После ще пледираш невменяемост.И какво става после?
-A сега сме над бушуващата вода и емоциите вътре в мен преливат със същата бързина. И просто вървим, а аз се опитвам да я слушам, без значение заглушаващата ни душа, познавам гласа й и шума от стъпките й. И сякаш мога да прочета мислите й само като я погледна. И очи … Очи. Сънят завършва с очи …
-А след съня ?
-А след съня - реалност …
-Реалността е цветна!
-Моята е сива.
-Ти си идиот.
-А ти ще изчезнеш веднага след като светна лампата.
-Това не те прави по-малко идиот.
-Моята е сива…