it's friday, motherfuckers!

днес е петък.
днес имам пети час гръцки за чужденци.
днес ще стоя в една стая с него.
днес ще бъда на два метра от него.
днес ще го видя от близо за първи път, откакто всичко свърши.

да, днес е петък.

in the beggining?

последните два дни бяха ... толкова нетипични за мен. направих неща, за които поне един път през живота си съм казвала, че няма да направя никога. направих неща, за които малко съжалявам сега. държах се безрасъдно. без какъвто и да е умисъл и логика. бях безсърдечна. развалях, разбивах, унищожавах. и сега се събирам отново. парченцата трябва да се върнат на старото си място, за да мога да върна предишното си аз. и не, сега не говоря за моята същност преди тези два дни. говоря за същността ми преди един месец, когато бях най-себе си през целия си живот. когато всичко беше толкова прекрасно, че аз откривах неща, които не знаех за себе си.

трябва да спра. трябва да престана. трябва да открия. трябва да създам.

Somebody wants you
Somebody needs you
Somebody dreams about you every single night
Somebody can't breath without you, it's lonely
Somebody hopes that one day you will see
That Somebody's Me


ако можех, щях да го извикам колкото мога по-силно!

защо точно в 20:38 аз се задушавам от сълзите си и не мога да си поема въздух?

- слушам Hero на Enrique Iglesias
- гледам клипа на Hero на Enrique Iglesias
- Enrique Iglesias се целува с Дженифър Лов Хюит
- пребиват до смърт Enrique Iglesias
- слушам Братс от телевизора (разбирайте филма)
- сетих се за иво

D’accord je t’ai confié tous mes sourires, tous mes secrets
Même ceux, dont seul un frère est le gardien inavoué
Dans cette maison de pierre,
Satan nous regardait danser
J’ai tant voulu la guerre de corps qui se faisaient la paix

и ето че отново е понеделник, втори час и аз отново съм в библиотеката, с многото книги до мен, с мириса на портокали и кафе, с библиотекарката срещу мен, гледаща ме страшно, защото отново сме тук. отново компютърът ми ме нервира до краен предел, защото едвам едвам върви. иска ми се да хвърля през прозореца тази ужасна древна клавиатура и тази ужасна мишка. но като знам как ще реагира библиотекарката се спирам.

да. ето че отново е понеделник. започва нова седмица, която се предполага, че ще е по-добра от предишната. аз честно казано силно се съмнявам. съмнявам се също аз да имам добър ден след четвъртъка. да, може би след време може и аз отново да се порадвам на жарещото слънце навън. или на приятния мирис на всичко около мен след нощния дъжд. или въобще на живота. но докато той е там навън, наблюдавайки ме всяко едно междучасие все едно иска да дойде при мен и да ми каже нещо, каквото и да е, аз няма да мога да се радвам на нещо.

докато той седи на онази зелена пейка в средата на двора на училището ни; докато всеки ден идваме и се прибираме заедно от училище; докато сме в една и съща компания; докато всеки петък петия час сме в една класна стая, седеейки на 2 метра един от друг; докато не спра да го сънувам всяка вечер; докато не ме присвива под лъжичката, когато го видя всеки път; докато мария от класа ми не спре да ме пита как съм днес и дали съм успяла да го превъзмогна вече; докато пеперудите в стомаха ми не се успокоят най-сетне и не престанат да се борят една с друга всеки път, когато го видя. докато всичко това не стане, аз ще продължа да идвам всеки понеделник, втори час в библиотеката и да пиша подобни публикации. защото не, мария, аз не съм го превъзмогнала и не знам дали ще успея да го направя в скоро време.

и да, аз пак съм тук. в началната си позиция, както преди един месец и три дни. и аз отново пиша в блога си. защото се промених. той също. но този път не се променяхме заедно, а се променихме, защото бяхме заедно.

so unlucky.

аз имам най-ужасния смотан шибан късмет на света.


как е възможно точно вчера в църквата до нас да има сватба, на която всички да се забавляват толкова много и да струи толкова много любов. от всеки човек. от всяко дете. от младоженците.

и като за капак на всичко слушаха ужасна музика. разбирайте селин дион, марая кери, енрике иглесиас (най-вече hero! ;[ ), уитни хюстън .. и не, сега не си мислете, че не обичам такава музика. обожавам я, но тя носи страшно много красиви спомени. а точно сега не искам да си спомням нищо от декември месец насам.

Oh, you should have listened... Just one time ... Just one ...

He's the reason for the teardrops on my guitar
The only thing that keeps me wishing on a wishing star
He's the song in the car I keep singing, don't know why I do

стичко, благодаря ти. ^^

i need her.

нужно ми е още време и дълъг разговор с бо, за да мога да разсъждавам отново нормално и разумно. и чак тогава ще пиша тук каквото и да било. за сега ще кажа само едно:

трябва да оценяваме това, което имаме, защото можем да го изгубим само за 2 секунди. [урок, научен по много тежък начин]

ending.

свърши се.

и не, аз не съм герой. и никога няма да бъда.

am i a hero?

The judge decided it's your right
To wake up from the dream of your life
The curtain is about to fall
No need for words, your eyes just say it all

Heroes don't cry


Am I a hero?