От другата страна

Ний герои сме в театър,
в драма някаква една,
ний родени сме от вятър,
от безбрежна самота.

Но различни ний изгряхме,
аз - от огън, ти - от лед,
как един пред друг се спряхме,
ти - мой стих, а аз - поет.

Аз крила на птица имах
и невиждащи очи,
сълзите ледени ти взимах,
давах топлите лъчи.

Ала чупи се стъклото,
движат се във нас стрелки,
не получаваме каквото
съдбата наша отреди.

Светът във миг се преобръща
и ролите ще размени
и знаеш всичко как се връща
как рухват старите стени.

И пак слънце ще изгрее,
но от другата страна,
а дъжд тъжен ще се лее
там, дето слънцето сия.

Did I find the paradise?

The rain is pouring all day from the black-clouded sky. It's drops are hitting the ground faster and faster and every street looks like a river now. Even if it is very dark outside I am smiling. You are gonna ask me why.
I got home at about 5 o'clock with wet jeans and shoes. I took an umbrella with me but at the end it was useless. The wind was hauling with so big speed that my umbrella didn't protect me at all. The only thing that it did was to embarrass me as I was trying to keep it calm. But after I got home I hurried to the bathroom and put the hot water to pour for a while (to keep the room warm while I was taking off my clothes). I took a long hot shower because I wanted to bring my circulation back to normal condition. My feet were completely freezing!
But now at my bed covered with a fluffy blanket that keep me warm I am thinking: Did I find the paradise? I am lying with book in my hands reading one of the best stories ever and listening to one of the best songs that someone has ever heard. What else do I need?

Only one person to keep me warm instead of the blanket. One person that won't stop kissing me in whatever parts of my body. One person to repeat the story I am reading in my ear. One person to touch my neck; to kiss it and then to put his head on my shoulder and to sleep with me; to keep me in his hands all night long till the morning.

Because I don't want too much. Just one person to love me till the end and to stay with me whatever we have to go through.

Then, I will be in the paradise!

lyrics of the day [11.11.2011]

One more depending on a prayer
And we all look away
People pretending everywhere
It's just another day
There's bullets flying through the air
And they still carry on
We watch it happen over there
And then just turn it off

(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
We must stand together
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
There's no getting even
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
Hand in hand forever
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's when we all win
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's, that's, that's when we all win
That's, that's, that's when we all win

They tell us everything's allright
And we just go along
How can we fall asleep at night?
When something's clearly wrong
When we could feed a starving world
With what we throw away
But all we serve are empty words
That always taste the same

(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
We must stand together
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
There's no getting even
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
Hand in hand forever
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's when we all win
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's, that's, that's when we all win
That's, that's, that's when we all win

The right thing to guide us
Is right here, inside us
No one can divide us
When the light is leading on
But just like a heartbeat
The drumbeat carries on

And the drumbeat carries on
(Just like a heartbeat)

(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
We must stand together
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
There's no getting even
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
Hand in hand forever
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's when we all win
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's, that's, that's when we all win
That's, that's, that's when we all win

Nickelback - When We Stand Together
http://www.youtube.com/watch?v=NjCbGHI_4Hs&ob=av2e

Честит 11.11.11

It's time for the Big Wish.

И сега започва голямото чудене.. Какво да си пожелая? По цял ден изреченията ми започват с „Искам, искам, искам..“, а сега не мога да се сетя. Всичко ми изглежда прекалено малко, незначително за такъв голям ден. (а защо чакаме дни да ни се случат, за да се отпуснем да помечтаем и да посмеем да си пожелаем нещо голямо?)
Искам по-често да ми се случват неща, които не мога да имам и да притежавам наистина. Искам по-често да виждам как морската пяна се разлива по брега; как вълните се разбиват в скалите; как ходилата ми потъват в пясъка; как щурците пеят вечер лятото; как слънцето ме събужда за живот; как шоколада се разпатя в устата ми; как вятъра си играе с косата ми; как луната ми свети посреднощ; как приятелите ми разпознават фалшивата ми усмивка от истинската; как снегът засипва всичко и го прави чисто, красиво, невинно; как дъждът отмива всичко; как се стича по кожата; как огъня те залива с топлина от някоя огромна камина; как мирише свежата трева; как шума от разлистването на страниците е единствения шум в стаята от часове; как тъмното не те кара да трепериш; как след целувки изтръпваш; как някой здраво те държи за ръка; как хората разпитват за теб; как се сещат за теб; как те търсят; как те обичат; и още много.
и все неща, които няма как да имам, но ми се струват много по-ценни от всичко, което може да се има.

също си пожелавам по-малко виртуалност в отношенията, а повече близост, повече разговори очи-в-очи, повече прегръдки, от които ти спира дъха, повече целувки, от които оставаш без гланц.

пожелавам си повече разбирателство, без думи, само с поглед. с всички.

пожелавам си повече книги, стойностни, безценни дори, интересни, истински, запомнящи се. такива, които затваряйки ги си казваш „трябва да я прочета отново“.

пожелавам си повече хора, които да ме разбират. повече зрели хора.

пожелавам си много непринуденост, безотговорност без последствия, несъобразителност. свобода. на духа, на думите, на мислите, на мечтите, на разходките, на любовите, на реакциите, на мненията, на търсенето, на откриването, на имането.
пожелавам си повече хубави случайности, които да съм очаквала и искала без да очаквам. такива мънички дори, които са способни да ти оправят деня, дори след като нещо лошо и голямо ти го е развалило.

и на първо място, пожелавам си да си ме пожелаеш.

Свят от мечти

Свят сътворен, свят на мечти,

нарисуван с пъстри душевни бои,

свят на надежди и чудеса,

свят за души на самотни деца.

Далеч от всяка реалност е той,

в него крилете намират покой,

в него злото остава без сила,

любовта - всички сърца приютила.

Няма там болка, нито пък страх,

там мечтите не стават на прах,

няма жестокост и злоба дори,

няма маски и двойни игри.

Там е свободен човешкият дух

и за зли думи човекът е глух,

граници никакви няма, лети,

който поглед в небето стреми.

Там да обичаш и да твориш,

да не мъждукаш, а да гориш,

сила е най-голяма човешка,

за която си струва и грешка.

Свят сътворен, свят от мечти,

който не съществува, уви,

само във моите мисли го има,

в него почивка от всичко си взимам.

05/11/2011
19:46

Ако си роден с крила, не можеш да пълзиш.

Ще изляза тихо сутринта... когато още слънцето не е изгряло, когато още не са заръмжали безбройните коли по улиците и сивите пешеходци по тротоарите. Ще изляза така, незабелязана, лека, с коса, оставена свободно на сутрешния вятър, с широко отворени очи. Ще тръгна да бродя в пустотата на града. Ще събуя обувките си и ще стъпвам по хладния асфалт. Ще стъпвам смело в локвите от снощния дъжд. Ще вдишвам диханието му, което още стои в сутрешния въздух. Ще бродя по улиците, в парковете, и ще гледам... ще гледам с цялото си същество. Ще нарисувам на реалността това, което и липсва, ще преживея липсата отвътре, ще я запълня с цветовете на моята душа. Ще избягам, ще се изплъзна. Ще поема по непозната пътека. Ще бъда нова, ще бъда никоя. Ще бъда странник. Ще бъда вулкан. Стихия. Хаос. Сила. Любов. Страст. Огън. Птица. Вятър. Свобода. Мрак. Тъга. Страх. Гняв. Зора. Усмивка. Поглед. Роса. Цвете. Приятел. Радост.

Защото съм поет. Защото хаосът е вътре в мен и аз съм хаоса. Защото аз съм милиони хора и никой. Защото аз съм светлина и мрак. Защото аз съм чувство, аз съм всички чувства, които бушуват в едно и също време. Аз съм разярена буря. Аз съм нежен залез. Аз съм пролетен дъжд и жарко лятно слънце. Защото аз съм струна и от мен се разлива мелодията на душата ми. Чист звук. Вибрация. Усещане. Защото няма закон на тоя свят, който може да ме определи. Защото душата ми не може да стои в дървена рамка.

Аз просто съм поет. Аз просто съм човек. И не се опитвам да избягам от това. Аз съм човек, а човеците имат чувства. Имат страсти. Имат копнежи. Аз съм човек. Не съм кукла. Не съм машина. Не съм лъскава нова играчка на витрината на магазин. Аз не знам коя съм. Защото съм човек. Защото човекът не е кукла, не е машина, не е предмет. Знам само как да излея стихията си на белия лист. Знам само как да следвам сърцето си. Знам само как да посрещам зората, как да се вглеждам в света и да създавам моя. Нямам нужда да знам повече. Аз съм поет.

“I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handle. But if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best.”
― Marilyn Monroe

Things to do today:

• read a book
• say 'I love you' to at least 1 person
• help a friend
• listen to a friend
• smile
• be positive
• give a hug or a kiss... even better both
• turn off the TV and go out for a walk
• try to see the world through other's eyes
• don't check your facebook page; if you have something to say to somebody, say it face-to-face
  
• learn to say 'thank you' when there is a need
• be the person you really are
• make someone's life better

Live the Life! Because it's only one and you won't have another chance.
Life is beautiful.