От другата страна

Ний герои сме в театър,
в драма някаква една,
ний родени сме от вятър,
от безбрежна самота.

Но различни ний изгряхме,
аз - от огън, ти - от лед,
как един пред друг се спряхме,
ти - мой стих, а аз - поет.

Аз крила на птица имах
и невиждащи очи,
сълзите ледени ти взимах,
давах топлите лъчи.

Ала чупи се стъклото,
движат се във нас стрелки,
не получаваме каквото
съдбата наша отреди.

Светът във миг се преобръща
и ролите ще размени
и знаеш всичко как се връща
как рухват старите стени.

И пак слънце ще изгрее,
но от другата страна,
а дъжд тъжен ще се лее
там, дето слънцето сия.