Beautiful Happy New Year!

Старото отстъпва пътя на младото. Нови идеи поникват от плодородната почва. Докато Новата година ни зове с много общещания, не забравяйте да дадете на старата това, което заслужава. Учете се от грешките на миналото и носете уроците на времето с вас.

Представям си първия ден на Новата година като първата глава на новата ми книга. Ще се казва 'Възможност'. Ще бъде съставена от дванадесет глави - всяка за всеки месец от годината. И във всяка глава от новата ми страхотна книга ще разказвам за велики приключения, специални моменти с хората, които обичам и искрено се надявам за нови възможности, които ще разширят хоризонтите ми. За съжаление, както във всяка книга, така и в моята ще има много трудни моменти, които ще поставят на изпитания силата и вярата ми в себе си. Това е неизбежно. Иначе няма да бъде хубава книга.

Но преди да започна да пиша новата ми 2014 книга, нека погледнем към 2013, която постепенно отминава.

През 2013 се случиха наистина страшно много неща. Беше цветна година, която ми поднесе много изненади. Някои от тях бяха искренно вълнуващи и ме оставиха без дъх. Други пък бяха изпитаващи волята и търпението ми. Но когато поглеждам назад във времето си мисля. че всичко си заслужаваше и всичко се случи по начина, по който трябваше да се случи. Защото от трудните моменти си взех поуки, които ще ми служат цял живот. Ще ми помагат да не правя същите грешки. Научих много неща и преоткрих още толкова за другите около мен, но също и за самата себе си. Порастнах. Би прозвучало клиширано да го кажа, но мисля, че наистина е вярно. Чувствам го.

Прочетох един цитат, който искам да го споделя с вас: “Ако в нощта на 31ви срещу 1ви, мислейки си за изминалата година не се засмееш или не заплачеш поне веднъж, то това е била празна година.” Мисля си, колко истина има в тези думи. И сега като си мисля за отминаващата година, аз се усмихвам, смея се, натъжавам се, ядосвам се за пропилени възможности, припомням си грешки и още куп неща... Струва ми се, че понякога съм си пропилявала времето за глупости, друг път пък, че не съм имала достатъчно търпение или че не съм проявила воля. Може да съм 'погребала' някоя и друга мечта, или пък да съм открила нова. Сещам се за малките 'подаръчета', с които съдбата ме е дарявала под формата на среща с интересни хора, нови приятели, спиращ дъха пейзаж, сутрин, в която се събуждам и ей така, без повод, осъзнавам колко съм щастлива в този, точно този миг и ми се иска да живея, да живея, да живея…

Като чета равносметката, която написах миналата година точно по това време, си мисля - колко от нещата, които исках да  направя, наистина направих?  Може би най-важното нещо, което постигнах тази година, беше фактът, че наистина успях да сбъдна една от големите ми мечти - кандидатствах в университет и ме приеха специалността, която толкова жадувах, а именно Английска филология. Вече първият семестър е към края си и аз с такова желание и с такава любов уча тази специалност. Наистина страшно ми харесва и съм много щастлива от това. Беше ме толкова страх, когато се явих на кандидат-студентския изпит, а времето на дългото чакане на резултати беше просто... дори не знам как да го нарека.

От друга страна преживях наистина страхотни моменти. Вече живея в София с прекрасното ми мишле. Това също беше едно от най-жадуваните неща през изминалата година. От както сме в София направихме толкова много неща заедно - празнуваме годишнините си, ходим на кънки, готвим си, пазаруваме, пием горещ шоколад, ходим на панаира на книгата, прегръщаме се... всичко това ми липсваше докато бях в Кипър, а той тук. Преоткриваме се и аз се влюбвам в него всеки път щом го видя.

И сега си мисля какво искам да напиша на страниците на новата ми 2014 книга? С какво искам да запълня главите? Искам повече време да прекарвам с прекрасното ми семейство, защото ми липсват тези малки моменти с тях. Като да гледаме коледни филми и да ядем страхотните сладки на мама. Да ми мерише на вкъщи.
Искам да спра да бъда наивна, искам да съм силна и да отстоявам позициите си. Искам да се доказвам. Искам да сбъдвам мечтите си, да живея живота си, а не да го пропилявам, докато мисля какво искам да направя. Искам да пътувам, да ходя на концерти, да бъда щастлива.

Толкова ли много искам?

Пожелавам и на Вас да изпратите старата година с усмивка и благодарност. Дано “+”- те Ви са повече от “-“-те. За мен 2013 беше наистина добра, дано и вашата да е била такава. Ако пък не, нека 2014 надмине и най-смелите Ви очаквания и надежди.

Не спирайте да мечтаете. Не спирайте да се усмихвате. Правете нещата, които Ви карат да се чувствате щастливи. Записвайте си разни нещица, случки и мисли от време на време и като станете на по 70-80г., от верандата на дома, за който винаги сте мечтали, галени от лек ветрец някой ден ще разглеждате написаното със сълзи на радост и благодарност за живота, който сте имали.

Изживейте днешния ден със сърце пълно с обич и благодарност. Подарявайте усмивки. Днешния ден е специален. Малко по-специален от другите. Днес повече от всякога трябва да сте щастливи. Да, още една годинка мина и аз, и ти, сме тук, и това, колкото и да не ни се вярва е привилегия, която не всеки има. (Така казват и за старостта- че е дар, който не всеки получава.)

Аз се радвам, радвай се и ти :)
Бъдете много ама мноооооооогооооооооо щастливи през новата 2014 :) Весело посрещане!

П.П. И не забравяйте да си пожелаете нещичко в 00:00 ;-)
П.П. 2. И не правете планове, които да започват “от утре се променям и почвам нов живот; ще правя това и това….” . Поне за себе си осъзнах, че това не е много печеливша формула. Кажете си “всеки ден ще се старая да съм по-добър/по-добра; в едно ще успявам, в друго ще ми е необходимо повече време.” Така промяната идва по-бързо и по-лесно. Най-важното- никога не се отказвайте да правите нещата по-добре и знайте, че не е нужно да е първи януари за тази цел, а използвайте всяка една минута…
П.П. 3. Прочетох за една страхотна идея и много искам да я приложа през следващата година. Всяка вечер преди да заспиш да напишеш 5 неща, за които си благодарен за изминалия ден. Така ще мога да направя пътешествието си през 2014 година много по-лесно. 

The old give way to the young. New thoughts sprout from fertile ground. While the New Year beckons us with many promises, don't forget to give the old year its due. Learn from past mistakes and carry the lessons of time with you.

I imagine New Year's day as the first chapter of my new book. It is going to be called Opportunity. There will be twelve chapters in it - each for every month of the year. And in every chapter of my amazing new book there will be great adventures worth telling, special moments with my beloved ones and I sincerely hope new opportunities which will expand my horizons. However, as in every book there will be a lot of difficult moments which will put to test my strenght and faith in myself. This is inevitable. It won't be a good book anyway.

Bet before I start writing my new 2014 book let's take a look at my 2013 one that is gradually fading away. 

In 2013 a lot of things happened to me. It was a colorful year which brought me plenty of surprises. Some of them were really exciting and left me breathless. Others were changelling and tried my will and patience. But when I look back in time I thnik that everything was worth doing and everything happened the way it was supposed to. Because I learnt important lessons from the difficult moments. This will help me not to make the same mistakes. I learnt a lot of things not only about the other, but also about me myself. I grew up. It may sound cliche but I think that it is true. I feel it that it is so.

I read a quote that was saying “If you think back and replay your year, if it doesn't bring you tears either of joy or sadness, consider it wasted.” How true these words can be? And now when I am thinking about my last year I smile, I laugh, I become sad, or angry because of wasting opportunities, I remember mistakes I have done and numerous other things... Sometimes I feel that I have wasted my time for things that are not worth it. Other times I think that I haven't been enought patient or consistent in doing what I do. I may have 'buried' some dreams or found out new ones. I remember the small gifts which destiny gave me such as meetings with interesting people, new friends, landscapes that stopped my breath, sweet morning when I think how happe I am and how desperately I want to live... to live... to live. 

When I read my post from last year I try to figure out which of the things I wanted to do I really did. Maybe the most importan thing that I accomplished this year is the fact that I really did fulfill one of my greatest dreams - I got accepted in Sofia University and started studying British and American Studies. The first semester is almost at its end and I am thinking how much love and will I study the degree with. I really love what I do and I am really happy about that. I was so scared when I sat for the admission exam and the time when I was waiting for the results was really... I don't even know how to describe it. 

On the other hand in the last year I experienced wonderful moments. I now live in Sofia with my beautiful boyfriend. This was one of the biggest dreams of mine as well. Since we live in Sofia we have done a lot of things together - we celebrate out anniversities. we go ice scating, we cook together, we do shopping, we drink hot cocoa, we hug each other... I missed these things when I was in Cyprus and you here. I fell in love with you every time I see you. 

And I am thinking what to write on the pages of my 2014 book? What I want to fill the chapters with? I want to spend more time with my beautiful family because I miss those small moments when I watch Christmas movies and eat cookies with my mom. I miss the smell of home. 

I want to stop being so naive. I want to be strong and to voice my opinion strongly. I want to prove to the world who I am and what can I do. I want to fulfill my dreams, I want to live my life and not waste it while I am thinking what I want to do. I want to travel, to attend concerts, to be happy.

Do I want so much? 

I wish you to send the old year with a smile and gratefulness. I hope that your "+"-s where more than your "-"-s. My 2013 was really a good year and I hope that yours was as well. If it wasn't, let your 2014 go beyond your expectations. 

Don't stop dreaming, don't stop smiling. Do the things which make you happy. Do write down some things, experiences or thoughts that fill your life and when you are 70 or 80 years old, read them. And you will feel grateful about the life you lived. 

Live today. Give smiles around. Today is a very special day - more special that the other days of the year. Yes, another year went over and we are all here and this is (even if we don't believe it) a priviledge that some people do not have. 

I am grateful. People, please be grateful. : )
Wishing you all soooooooooo much happiness in the new year! ;-) 

P.S And don't forget to wish something in 00:00.
P.S 2. And don't make plans which start with "I am changing from tmr, I am going to be new person..." I realised for me that this is not very usefull. Instead of this, start telling yourselves "every day I am going to be a better person; some things I will accomplish right away, for others I will need more time". This way the change you want will come easier. 
P.S 3. I read about one amazing idea and I will try to do it during the next year. Every night before you go to sleep, write down 5 things you want to remember from the past day. This way I will make my adventure durind 2014 more easy. 

Wish I knew back then, 

What I know now, 

Wish I could somehow, 

Go back in time and maybe listen to my own advice,

I'd tell her to speak up,

tell her to shout out, 

Talk a bit louder, 

be a bit prouder,

Tell her she's 

beautiful,

wonderful, 

Everything she doesn't see,

You gotta speak up, 

you gotta shout out, 

And know that right here,

right now, 

You can be beautiful, 

wonderful,

Anything you wanna be, 

Little me

It's wonderful when you can find yourself in somebody's music. These lyrics are made for me!

Тази публикация е провокирана от един видео клип, който спокойно мога да кажа, че е най-смисления клип, който съм гледала от наистина много време в Интернет. И тъй като смятам, че той общо взето казва всичко, което може да бъде казано, не смятам да го обграждам с излишни думи. 

“Let there be kindness in your face, in your eyes, in your smile, in the warmth of your greeting. Always have a cheerful smile. Don’t only give your care, but give your heart as well.”

“Little things are indeed little, but to be faithful in little things is a great thing.”

"Not all of us can do great things. But we can do small things with great love." 

 "Kind words can be short and easy to speak, but their echoes are truly endless." 

 

'Safe Haven' by Nicholas Sparks: REVIEW

 

“Every couple needs to argue now and then. Just to prove that the relationship is strong enough to survive. Long-term relationships, the ones that matter, are all about weathering the peaks and the valleys.”  

“Everyone has a past, but that's just it--it's in the past. You can learn from it, but you can't change it.” 

“Maybe I don't want to be defined by what I do. Maybe I'd like to be defined by what I am.” 

'Safe Haven' е поредната книга на Никълъс Спаркс, която просто ме оставя безмълвна. Как е възможно този човек да пише толкова хубаво?! 

Книгата я прочетох преди няколко месеца, но така и не ѝ написах рецензия. Нещото, което ме провокира да го направя, беше факта, че преди няколко дни гледах и филма, който чаках от толкова много време.

Няма да описвам самия сюжет, тъй като усещам, че каквото и да кажа, ще е малко и недостатъчно да изградя цялостна картина на книгата. Единственото нещо, което ще кажа, е че това беше наистина най-тъмната книга на Спаркс, която бях чела. Този човек отново успя да ме изненада и то наистина много приятно, защото такъв сюжет определено не бях очаквала от него! 

От друга страна книгата притежава всичките качества, които толкооова много харесвам в творчестовото на Спаркс. Той представя героите реалистично, по такъв начин, че всеки един човек може да се свърже с тях и да открие общи черти. Героите му са обикновени хора, които преживяват ситуации, които могат да се случат на всеки един от нас. Също така обожавам факта, че чрез главните герои писателят дава надежда на всички, че можем да бъдем силни, да преследваме мечтите си и най-важното да се борим за любовта ни. Специално Кейти (която е главната героиня) е един много силен образ, който успява да избяга и в последствие да се пребори с миналото си. И в крайна сметка да открие щастието в любота, която толкова отчаяно е търсила. По този начин Спаркс доказва (за пореден път!), че всичко е възможно и никой никога не бива да се отказва. 

Никълъс Спаркс отново успя да ме накара да 'вляза' в самата книга. Имаше моменти, когато се смях. плаках, страхувах се... Определено това е книга, която ще остане в мен и съм сигурна, че ще я препрочета някой ден. Защото това е книга, която си струва да бъде прочетена и препрочетена и никога няма да ми омръзне.

А колкото се отнася до филма - останах много приятно изненадана, че следваше по-голямата част от книгата, а това всички знаем, че не се случва доста често. Освен това филмът успя да предаде чувствата, които съм изпитвала, докато чета книгата и това със сигурност е още един плюс. И за последно - Джош Дюамел! Той просто е перфектният Алекс ❤

_____________________________________________

Once again Nicholas Sparks leaves me speechless with his book 'Safe Haven'. How can this man write such good books?

I read the book a few months ago, but never wrote a review on it. What provoked me to do it was the fact that a few days ago I watched the movie, which I've been waiting for so long.

I will not describe the plot itself, as I feel that whatever I say will be little and insufficient to build a comprehensive picture of the book. The only thing that I will say is that this was indeed the darkest Sparks' book that I have ever read. This guy managed to surprise me once again because this was a story that I was definitely not expecting it!

On the other hand the book has all the characteristics that I like in Sparks' work. It presents realistic characters in a way that everyone can connect with them and find commonalities. His characters are ordinary people who are experiencing situations that can happen to any of us. Also I love the fact that through the main characters the writer gives hope to all of us that we can be strong, we can pursue our dreams and most importantly fight for our love. Katie especially (who is the main character) is a very strong character who manages to escape and eventually to fight with her past. And in the end she finds happiness in the love that she was so desperately searching for. Thus Sparks proves (yet again!) that anything is possible and no one should never give up.

Nicholas Sparks once again managed to get me to 'go' in the book. There were times when I laughed, I cried, I was afraid ... This is definitely a book that will stay with me and I'm sure that'll reread it someday. Because this is a book that is worth to be read and re-read and I will never get tired of it!

As regards to the movie - I was left very pleasantly surprised that it follows the most parts of the book and we all know that does not happen very often. Moreover, the film managed to convey the feelings that I felt as I read the book and this is certainly another plus. And last - Josh Duhamel! He's just the perfect Alex! ❤

❤ "There's no safer place for you than here with me!" ❤

Written from the bottom of my soul.

Ще ми се да ти напиша нещо хубаво. Нещо наистина хубаво. Винаги е така. Чувството. Много ти се иска да излезе добре, обаче никога не си сигурен дали ще се получи. Нещата, които чувстваш са нормални човешки емоции, но толкова дълго и всеобхватно са били описвани от всички хора досега, през всички векове, толкова отдавна, че вече някак звучат прекалено изтъркано. Бледи са. А това дето си го чувстваш, си е истинско. Реално, и желанието да го назовеш с думи, да му придадеш форма, съвсем не трябва да се обезличава по този начин. Но нищо не може да се направи.

Иска ти се да кажеш: "Липсваш ми", "Обичам те", но тези думи просто си увисват в пространството. Повтаряни, крещяни, протъркани от писане. А в тебе вътре не е така. Живи са и са топли като кръвта ти. Затова е трудно. Мъчно е. Страшно е. И все пак ги казваш. За да може все някой да ги чуе. Надяваш се някой да ги каже и на теб. Да ги чуеш, впримчени в гласа на някой друг. Не в теб, не от теб. Може би за да се успокоиш, че не си единствения затворник, че все още има смисъл. Иначе какво? Какво ти остава?

А най-хубаво е, когато не ти се говори. Когато няма нужда. Тогава мълчанието се изпълва със смисъл. Тогава думите са излишни. Всичко е просто и ясно. И някак пред очите ти е по-светло. И вътре в теб е по-светло, по-тихо. Не ти се крещи, кръвта не напира през върховете на пръстите ти, неспособна да се умири. Сърцето ти не пулсира в слепоочието ти с неистовото желание да изкара оттам някоя измъчена мисъл. Тогава всичко е тишина. Всичко е чувство. И ако има кой да седи и да го усеща заедно с теб... Тогава си безкрайно щастлив... Без причина, просто ей така. Няма нужда от обяснение. Кому са нужни обяснения...

Пространството е нищо. Винаги мога да протегна ръка и да те докосна. Колкото и да си далече... Винаги мога просто да се надигна на пръсти и да те погъделичкам по стъпалото, да те сръчкам лекичко с лакът или да дръпна крайчеца на дрехата ти като малко дете. Винаги мога да те докосна. Да си взема топлина от теб. Трябва само да заровя пръсти в сърцето си...

Винаги мога да те видя. Винаги. Образът ти е впримчен в кафявия цвят на очите ми. Цвят на есен и тъгa. Цвят като дебелата напукана кора на някое твърде старо дърво, като земята напролет, която прави кожата на ръцете ти грапава. Вътре си. Трябва само да надникна в огледалото. Трябва само да се усмихна.

Понякога плача. Тогава и ти плачеш с мен.

С мен си. Винаги. Нося те в дланите си; на раменете си, подобно на немирно детe. И се смея заедно с теб. Наивно. По детски, с пълен глас.

Понякога, когато ми е много тъжно и си мисля, че те няма, ти си точно зад гърба ми. Обгръщаш ме здраво с ръцете си и стискаш със всичка сила. Тогава си мисля, че гърдите ми ще се пръснат от болка. А всъщност не боли. Ти просто ме стискаш, за да не ти избягам. За да не ме изгубиш, за да ми напомниш, че си тук и липсата ти е само плод на моето въображение.

'The Choice' by Nicholas Sparks: REVIEW

Quotes I liked:
"Stories are as unique as the people who tell them, and the best stories are those in which the ending is a surprise."
You are every hope and every dream I've ever had, and you've made me happier than any man could possibly be.

"Колко далеч би стигнал, за да запазиш надеждата за любовта жива?" 
Това изречение един вид обобщава целия роман. Както обикновено плаках докато четох тази книга, типичен роман за Никълъс Спаркс. Неговите герои са толкова реални, че понякога се чудя дали пише истински истории за истински хора. Образът на Травис и неговия начин на мислене бяха много реални. Може би и аз щях да мисля и да действам по същия начин като него в подобни обстоятелства. А втората част на книгата беше просто брилятна!

Можеш ли все още да държиш на нещата, въпреки че изглежда, че те вървят към грешната посока?

Това е различен вид любова история, която ще докосне сърцата ви. В книгата става пределно ясно, че любовта не познава граници. Дори времето не може да каже какво си готов да дадеш само той/тя да остане в твоите ръце. 

В живота има случаи, когато трябва да направиш избор. Избор, който може да доведе до две различни неща и точно тогава трябва да прецениш възможностите си.

Уроци се научават чрез грешки. Хората стават по-силни след ураган.

Травис Паркър и Габи доказват това чрез тяхната ПРОСТА, НО НЕОБИЧАЙНА любовна история.

Определено това беше една от най-реалните книги, който някога съм чела!
Никълас Спаркс не ме е разочаровал нито един път до сега. Гледала съм всичките филми, който са базирани на неговите книги и съм чела доста книги, написани от него. И нито една от тях не беше лоша. Той е един автор, на който винаги мога да разчитам, защото гарантира великолепни и докосващи истории, написани по един много трогателен начин и пълни с човешки емоции. Неговите истории имат малко от 'нека да правим секс' и мнооого от 'Обичам те завинаги' и това е нещото, което непоправима романтичка като мен харесва най-много. (Стига де, кой не харесва да чете романтични романи?) Харесва ми идеята главният герой да срещне човекЪТ и да прекара остатъка от живота си с този човек.

За пореден път се чувствам голяма щастливка, че открих Никълъс Спаркс и започнах да чета неговите книги! Защото 'The Choice' беше поредната, която със сигурност ще препрочета.

–––––––––––––––––––––––––––––––

" How far would you go to keep the hope of love alive?"
This kind of summarizes the novel. As usual I cried while reading the novel, a typical Nicholas Sparks' book. His characters are so real that sometimes I wonder if he writes true stories about real people. Travis' characterization, his thinking was very real. I would have thought and acted in exactly the same way as he did in those circumstances. Part two of the book was simply brilliant.

Could you still hold on if things seems to be heading in the wrong way?

A different kind of love story that will touch your hearts. You'll see in this that love knows no boundaries. Even time can't speak how much you'll offer just for him/her to stay in your arms.

In life there are instances that you need to make a choice. A choice that could result to two things and that's where you need to weigh your options.

Lessons are learn through mistakes. People become stronger after a hurricane.

Travis Parker and Gabby proved this with their SIMPLE BUT EXTRAORDINARY love story.

Definitely this was one of the most realistic novels I have ever read.
Nicholas Sparks has not disappointed me even once so far. I have watched all the movies based on his books and read so many books written by him. And not even a single one of them was bad. He is one author I can always rely on, since he guarantees a great touching tale written in a very poignant manner, full of human emotions. His stories have less of "let's have sex" and moooore of "I love you forever" which is the thing that a hopeless romantic like me likes the most! (C'mon who doesn't enjoy reading romantic novels?) I like the idea of meeting "the" person and spending rest of the life with that person.


Once again I feel more than lucky to having found Nicholas Sparks and started reading his books! Because 'The Choice' was another that I will surely reread.

Земетресение в Иран.
Терористична атака по време на Бостънския маратон.
Северна и Южна Корея на прага на война.
Гражданска война в Сирия.
Серия атентати в Ирак с 36 убити и поне 200 ранени.
Доказателства за употреба на химически оръжия в Сирия.
Размирици във Венецуела.

И всичко това само в последните няколко дни.
Светът се тресе.

А днес психоложка ме накара да напиша всичките цели, които си поставям за напред в живота ми...
Как да бъда сигурна в моите цели, след като почвата под краката ми е толкова нестабилна и се страхувам какво ще донесе утрешния ден?

П.С. Съжалявам, че омърсих блога си с толкова негативно насочена публикация!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

An earthquake in Iran.
Terrorist attack at the Boston Marathon.
North and South Korea on the brink of war.
Civil war in Syria.
Series of attacks in Iraq killed 36 and injured at least 200.
Proof of use of chemical weapons in Syria.
Unrest in Venezuela.

And all these happened in the last few days.
The world is shaking.

And a psychologist today made me write all the goals that I set up for my life ...

How can I be certain of my goals when the ground under my feet is so unstable and I am afraid of what tomorrow will bring?

PS I'm sorry I stained my blog with so negatively focused publication!

❤ A thousand days with you! ❤

Днес се навършват точно хиляда дни, откакто животът ми се промени. Откакто най-прекрасният човек на света ме заобича. Откакто АЗ започнах да обичам този човек. Моето мишленце. Човекът, за когото си струваха всичките тези хиляда дни на чакане, защото аз знам, че денят, в който ние вече ще сме заедно завинаги е много близо.

 

Вярвам в нас и в силата, която имаме, защото въпреки растоянието, което ни разделя, ние никога не спряхме да се обичаме и да се подкрепяме във всяко едно нещо. Убедена съм, че истинската любов съществува и ние сме доказателството за това! 

Искам тези хиляда дни да са просто началото и тепърва да ни предстои най-хубавото в този живот!

Обичам те за хиляди дни. Ще те обичам още хиляда. И после отначало!

my week in pictures [1st April - 7th April]

Идеята за 'моята седмица в снимки' я взех от един друг блог и тъй като ми хареса доста като идея, реших да се опитам да я прилагам и в моя блог. Понеже знам, че не съм човек, който би могъл да го постигне това, мога да кажа само, че ще положа големи усилия да публикувам публикации във връзка с моите седмици, ако не всяка седмица, то поне през седмица-две. : ) Наистина се надявам да успея да го правя достатъчно редовно, защото както казах идеята страшно много ми хареса и ще е жалко да не я прилагам поради липса на време или още по-лошо мързел!

I took the idea 'My week in pictures' from another blog and since I really liked it I thought that I should do it in my blog as well. However, I know that I am not a person who can actually do that but at least I will say that I'll make all the efforts to write posts related to my weeks if not every week at least every two or three weeks. ( : I really hope to manage to do this often enough because as I said I like the idea so much and it will be a pity not to do it due to lack of time or even worse laziness!

И така, нека започна с няколко главни наблюдения върху изминалата седмица. Тя беше изпълнена с доста емоции, поради простата причина, че ми беше рождения ден (4ти Април). Ще публикувам снимки на това, което получих като подарък от близки и приятели. Също така ще ви покажа и няколко снимки от купона, който направих в едно страхотно заведение в центъра на Никозия (за което мисля да напиша рецензия тези дни!) и на всичко останало, което ме вълнуваше през изминалите седем дни.

So, let me start by making some general comments on the past week. It was filled with a lot of emotions due to the fact that it was my birthday (4th of April). I will post some photos of the things that I got as presents from my relatives and friends. Moreover, I will show you pictures from my birthday party as well which was held in a wonderful cafe-restaurant in Nicosia (I consider writing a review on this!) and everything else that got me excited during the past seven days.

WHAT I ATE?

Разбира се прекрасните пълнени чушки на мама на първата снимка! Също така плодова салата на втората. Тази седмица ядох много подобни салати, тъй като бях малко болна и се нуждаех отчаяно от много витамини. На следващата снимка е една друга салата с майонеза, варени яйца, кашкавал и кисели краставички, на която мога да кача рецептата. На последната е добре познатото картофено пюре, което мама направи за рождения ми ден.

Of course in the first photograph my mom's perfect and super delicious stuffed peppers! Also in the second one there is a fruit salad. This week I ate a lot of salads like this one because I was little sick and I needed desperately a lot of vitamins. In the next photograph is another salad with mayoneise, boiled eggs, cheese and pickles. Maybe I will post the recipe of this one. In the last photograph is a bowl of mashed potatoes which my mom made for my birthday.

WHAT I DRUNK?

МНОГО чайове! Наистина много, всеки ден, за да може да ми се възтанови пресипналия клас!

Втората снимка - разбира се моето любимо фрапучино мока от кафето до нас!

A LOT OF teas! Really many teas, every day in order to get rid of my hoarse voice!

On the secong photograph - of course, my favourite frappuccino mocha from the nearby cafe!

WHAT I READ?

'Изборът' от Никълъс Спаркс ❤

'The Choice' by Nicholas Sparks ❤

WHAT I GOT FOR MY BIRTHDAY?

Розова химикалка от Сваровски от мама, тати и Ники! ❤

A pink pen from Swarovski from my parents and my brother! ❤

От мишлето най-страхотната маша за коса, която съм виждала някога! Remington Pearl Curling Wand! ❤

From my boyfriend I got the most wonderful curling wand ever! Remington Pearl Curling Wand! ❤

И от приятелите ми - различни дрешки и една книжка!

And from my friends I got some pieces of clothing and a book!

WHAT SURPRISED ME?

Изненадата от мишленцето със сладкишчето във форма на сърце от сладкарницата и прекрасната торта, която мама беше направила за рождения ми ден. ❤

The surprise from my boyfriend with the heart-shaped cake from the sweetshop and the best cake ever made by my mom for my birthday. ❤

И няколко поздравления за рождения ден от Ставрина и от господина по Английски език. =D

And some birthday wishes from Stavrina and my English teacher. =D

MY BIRTHDAY PARTY

WHAT MUSIC DID I LISTEN TO?

WHAT MOVIE DID I SEE?

See you next week! I hope :(