books

Имам от известно време регистрация в един страхотен сайт - GOODREADS - но никога не съм успявала да го посещавам често, за да споделям книгите, които съм прочела. От началото на коледната ваканция обаче, се запалих отново и тъй като прочетох някои книги през това време, успях и да го отбележа в профила си в този сайт. Днес обаче забелязах едно нещо в сайта, което привлече доста силно вниманието ми и реших да опитам и аз. Ставам дума за '2013 Reading Challenge'. С прости думи това означава да се предизвикаш сам себе си колко книги ще прочетеш тази година.
Тъй като знам, че тази година ще ми е доста натоварваща и тежка, аз реших да не пиша голямо число за книгите, които искам да прочета през новата година. Написах 20, но с радост бих ги направила повече, защото за мен четенето на една добра книга е едно от най-големите богатства, които можеш да дадеш на себе си. И така, предизвикателството започва още от днес.
Първата книга, която ще прочета тази година е 'The Casual Vacancy' by J.K.Rowling. Тази книга я започнах преди няколко дни всъщност, но аз ще я сметна за книга на 2013, тъй като ми остава може би около половината да я прочета. Сега като се замисля, може би ще е добре да направя една публикация само за нея, да си кажа мнението (Мишлето обаче няма да я чете, преди да е прочел и той книгата! xD). Много бих искала да успея да я прочета преди да тръгна отново на училище, защото тогава времето, което ми остава е много ограничено. Други книги, които имам още от 2012, но все не намирах време да прочета са, 'Всеки ден, всеки час' от Наташа Драгнич, 'Great Expectations' by Charles Dickens, 'The Choice' by Nicholas Sparks, а също така и 'Pride and Prejudice' by Jane Austen (нея искам да прочета още от посещението ми в European University of Cyprus през февруари миналата година). Една от целите ми е да прочета и всичките книги на Никълас Спаркс. Тези, които са ми останали (освен The Choice) са: Message in a Bottle, The Rescue, A Bend in the Road, The Guardian, Three Weeks With My Brother, True Believer, At First Sight, The Lucky One, The Last Song, The Best Of Me.

Сега обаче ще спра до тук, защото The Casual Vacancy ме очаква. След всяка прочета книга, обаче, ще пиша тук, за да мога да се мотивирвам наистина да прочета тези 20 книги, които съм се предизвикала да прочета. Стискайте ми палци да успея.
 

края на годината

Не можем да се върнем обратно към това, което сме изживяли вече.
Можем единствено да гледаме напред към бъдещето, което ни очаква.

Днес е последният ден от 2012 година и аз отново седя пред компютъра, опитвайки се да събера цялата ми година в една едничка публикация в блога ми. Преди да започна да я пиша, прегледах всяка една равносметка (за отминалите години), която съм писала в този блог и установих, че от момента на първата ми публикация тук (Август, 2009) съм се променила страшно много. Вече се надявам на различни неща, мечтая за различни неща, вълнувам се от различни неща. Начинът ми на мислене, на изразяване на това, което чувствам. Всичко това се е променило. Пораснала съм сякаш. А толкова се надявах да запазя детското в мен, колкото се може за по-дълго време. Дали успях? Вече се съмнявам ...

Но за пореден път аз се отплесвам от темата на публикацията ми. Не за това седнах днес да пиша в блога си. Трябва да се опитам да пресъздам годината си в няколко думи.

В равносметката ми за 2011 съм написала:

ЦЕЛИ ЗА 2012

- успешна зимна изпитна сесия на Мишлето!
- получаване на сертификат по английски език
- отпразнуване на 18тия ми рожден ден
- успешна лятна изпитна сесия
успешни изпити (мои ;d)
- магическо лято 2012
- шофьорски курсове? maybe
- избор на университет и кандидатстване в края на годината

И сега като гледам това си мисля. Какво успях да направя от всичко това? 

Да започнем с изпитите. 2012 се оказа добра що се отнася до тази част от целите ми. Както Мишлето, така и аз можем да се похвалим с взети изпити, с ако не най-добрите, то поне с задоволяващи оценки. Все още не мога да превъзмогна, че изкарах на изпита по История едва 16. Но така е, не успях да си разпределя достатъчно добре времето, за да мога да напиша и втория доклад. От друга страна, успях да се справя на изпита IELTS, което всъщност беше една от TOP целите ми за отминалата година. Щастлива съм, че усърдието, което положих, за да се подготвя за този изпит, се увенча с положителен резултат - 7.5 от 9!!! Получих си сертификата, който щеше да бъде билетът ми към Англия, за да следвам в така жадувания University of Coventry. За мое съжаление, обаче, плановете се развиха по друг начин и Ковънтри се оказа по-далеч, отколкото някога съм си представяла. Вече се обърнах към Софийският университет, който може би ще се окаже много подходящ заместител, тъй като вече не искам да следвам журналистика, ами английска филология.

Също така през изминалата 2012 година се запознах със страшно много хора, с някои от които успях да се сприятеля и да се сближа. Като за начало, прекрасната ми учителка по IELTS госпожа Мария, която беше толкова великодушна с всичките грешки, които правех в началото. Тя е толкова забавна и интелигента, показа ми един напълно различен поглед към Кипър - как е възможно да съществуват и толкова прекрасни хора тук. Това ме довежда и до Елени и Естела. С Елени естествено се познавах още от 2011 год. когато се озовахме в един и същи клас. Тя беше толкова добра да седне до мен и през цялата учебна година ми помагаше толкова много пъти. А колкото се отнася до Естела - тя просто е страхотна! Нов поглед към света чрез танцуването - което тя толкова много умее. Също така през 2012 год. срещнах и г-жа Шенкова на едно изложение на университети тук в Кипър. Тя е от Софийският университет и всъщност тя ме убеди да преосмисля решението си да уча журналистика и да помисля относно някаква филология. След срещата ни през лятото в ИЧС към СУ тя беше толкова любезна към да ми обясни с най-малките подробности за кандидатстването ми в университета и всичките необходима неща, които трябва да направя предварително.

През 2012 отпразнувах и 18тия си рожден ден. Наистина не беше огромно парти, с каквото обикновенно се посреща такъв празник. Но истина е, че аз не се нуждаех от такова. Прекарах го с Елени, Естела и Деси в едно прекраснооо заведение, където се забавлявахме страшно много.

И така стигнах до частта, в която трябва да опиша лятото си. Но как да го сторя? То беше толкова магическо и вълшебно, изпълнено с толкова много нови емоции и преживявания. Наистина не знам от къде да започна ... Прибрах се в България и хората, които ми липсват толкова много ежедневно, бяха там да ме чакат. Лятото беше времето на прекрасните дни с Мишлето! През юли се отдадохме един на друг както никога до сега. Всеки ден бях с него - от сутрин до късно вечер. Не можех да се откъсна от него, просто защото ме беше страх да изпусна дори секунда от прелестното време, което имахме заедно. Тогава ходихме и до София заедно, за да се срещнем с г-жа Шенкова. Тогава ходихме и на мол, за да си напазаруваме необходимите неща за морето, което очаквахме с такова голямо нетърпение цяла година. А то какво беше .... Прекрасни 10 дни в Кранево, в един руски лагер за деца, чиито родители работя в Газпром. И въпреки че условията в нашите бунгала не бяха едни от най-добрите, това ни пречеше само в началото. Спомням си с Йоко колко отчаяни бяхме, като видяхме стаята за първи път. :D Но след това свикнахме, отпуснахме се и си прекарахме страхотно! Плажът беше просто неописуемо красив, морето все така вълшебно примамващо, а самото градче - очарователно. Все още си спомням дългите дни, прекарани на морския бряг. Също така, докато бяхме там, имахме и възможността да идем и до Варна, за да прекараме един страхотен ден в морската градина и в центъра. Единственото нещо, което липсваше на това посещение, беше неуспешната ми среща с Митко. Още нещо, което не бих могла да не спомена от лятото и от морето на Кранево беше храната, която ни сервираха всеки ден. Олелее, убедена съм, че никой от нас никога няма да забрави това! Лятото беше белязано също така и от игра на пейнтбол, ходене до Балчик и посещение на Ботаническата градина там.

През лятото също така посрещнахме за третата поред година July Morning, въпреки че тази година не беше толкова запомняща се като предишните две. Естествено, имаше си и нейните незабравими мигове. Тази година посетих и за първи път Х, което е смешно дори да го споменавам тук. :D

Ох, ако ме оставите, мога да говоря за лятото си цяла вечност. За това ще спра, като кажа само, че през това лято, отново успяхме с нашите да посетим нашите близки в Николаево и това ми даде за пореден път причина да смятам, каква щастливка съм да имам толкова голямо семейство.

И сега спирам да гледам назад - каквото съм изживяла вече е в миналото ми.
Започвам да гледам напред, тъй като на вратите ни вече чука новата 2013 година. А тя какво искам да ми донесе?

2013 се очертава да бъде една от най-трудните ми години до сега. Предстои ми кандидатсване в университет и ще излъжа, ако кажа, че не ме е страх. Напротив, побиват ме тръпки само при мисълта какво ме очаква юли месец (когато е изпитът ми по английски). Естествено преди това ще са матурите ми през май-юни и дългото чакане за дипломата ми. Но за да стигнем до там, предстоят още толкова много трудности. Трябва да се подготвя за кандидат-студентският ми изпит и успоредно да уча за контролни, които сякаш ме бомбардирват всяка седмица. Но ще се справим - кога не сме? :D

От друга страна през 2013 искам да се науча на няколко неща. Искам да стана по-организирана и да разпределям времето си рационално, така че да ми стига за всичко. Искам да се науча да не бъда толкова наивна и да отстоявам позициите си. Искам да се науча да бъда силна и да не се страхувам какво ще ми донесе утрешният ден. Искам да бъда повече себе си и да показвам на всички около мен, че аз заслужавам едно добро отношение.

Искам да имам повече време да чета книги. Това страшно много ми липсваше през 2012 и по-специално в края ѝ. Искам да не спирам да мечтая, защото тепърва мечтите ми ще ме водят по моя път. Искам да съм повече с хората, които обичам, да имам повече поводи да им правя изненади и да ги карам да се чувстват специални. Искам повече усмивки, повече прегръдки и повече целувки. Повече топлина в отношенията ни, повече искренност в общуването ни и повече свобода да изразяваме себе си. Искам всичките 'страх ме е' да се превърнат в 'мога'.

Дано 2013 ни донесе това, за което всеки един от нас мечтае и да бъде наистина по-добра и сполучлива година от предишната!

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

christmas away from home.

Студено е. Мрачно и сиво. Няма го снегът, така желан, за да направи Декември приказен. И Коледа губи очарованието си, когато навън вместо бели снежинки пада мрачен, студен и неприветрив дъжд. Дори слънцето няма сили да пребори черните облаци и да стопли малко градът.

А градът ... той е украсен. Лампички безброй светят навсякъде, елхи блещукат на фона на мрака. Деца пеят коледни песни в ценъра, опитвайки се да придадат коледен дух. И всички си мислят, че успяват. Лъжат се. Заблуждават се. Те не знаят какво е Коледа. Не знаят какво е да седиш пред запалена камина, украсена с блещукаш имел, от който висят червени чорапки. Не знаят какво е да слушаш зимната виелица, докато пиеш чаша червено вино вътре на топло. Всичко губи смисъла си. И Декември не е магически, и Коледа не е вълшебна.

А как ми липсва всичко това. Не искам подаръци и изпросени усмивки. Искам само истинска Коледа. Коледа у дома, където всичко придобива смисъла си и се превръща в красив спомен. Където се слуша коледна музика, а не тъжни балади на Beyonce.

Но все пак трябва да оценяваме настоящият момент, нали така ? Щастлива съм, че съм със семейството си тези дни. Толкова години ми липсваше това ...

Отивам да аранжирам масата за коледния обяд!
Весели празници!

*Време е за равносметката от изминалата година, но не знам кога ще намеря време да я направя.