А градът ... той е украсен. Лампички безброй светят навсякъде, елхи блещукат на фона на мрака. Деца пеят коледни песни в ценъра, опитвайки се да придадат коледен дух. И всички си мислят, че успяват. Лъжат се. Заблуждават се. Те не знаят какво е Коледа. Не знаят какво е да седиш пред запалена камина, украсена с блещукаш имел, от който висят червени чорапки. Не знаят какво е да слушаш зимната виелица, докато пиеш чаша червено вино вътре на топло. Всичко губи смисъла си. И Декември не е магически, и Коледа не е вълшебна.
А как ми липсва всичко това. Не искам подаръци и изпросени усмивки. Искам само истинска Коледа. Коледа у дома, където всичко придобива смисъла си и се превръща в красив спомен. Където се слуша коледна музика, а не тъжни балади на Beyonce.
Но все пак трябва да оценяваме настоящият момент, нали така ? Щастлива съм, че съм със семейството си тези дни. Толкова години ми липсваше това ...
Отивам да аранжирам масата за коледния обяд!
Весели празници!
*Време е за равносметката от изминалата година, но не знам кога ще намеря време да я направя.
No comments:
Post a Comment