На Петя Дубарова

Не си във гробищата черни, мила моя.

Заровена с таланта цял.

Не може да те заличи дори пороят,

опръскал този свят със кал.

Зад ъгъла на малкото пристанище стоиш,

усетила човешкото и злото.

И стъпките на лятото сама броиш,

открила отговорите в живота.

И не от старост ти си покусена,

човешкото във тебе проговори.

От време ненавременно ранена,

светa ти мъничък събори.

Но в твоя свят аз вниквам всяка нощ,

във римите, във болката дори.

Горя с горящата ти, дива мощ,

във твоя свят... Душата ми гори.

Душата ми се моли да те стигна. За минута,

докосната от твоя зов нечут.

От много неразбрана, но от мене чута,

аз вярвам в твоя свят. И в твоя студ.

Аз вярвам във китарата ти жива,

във пулса, с който двете сте туптяли.

Аз вярвам, че била си най-щастлива,

но хората не са разбрали.

----------------------------------------

Измамена

      Младост
            Прошка
                 Сън
                     Спомен
                         Зад стените на голямата къща
               ТАЙНА
                                           Петя Дубарова

                      

Тече животът, времето не спира,

изминаха години оттогаз,

но мъката таи се в мен, извира

и все за теб си спомням често аз.

Простете ѝ, че рано си отиде,

че се сбогува рано със света...

Дали животът страшно я обиди,

ли пък тя не го разбра?

И не мислете, че се е предала,

защото е замлъкнал смуглият ѝ глас...

Тя друга форма на живот си е избрала-

да бъде само болката във нас.

04.12.2012

В памет на човека, който ме е вдъхновявал толкова много пъти!

Липсваш ни! Но ние никога няма да те забравим.

Поклон пред светлата ти памет!

Нека никога не забравяме топлите думи на морската поетеса:

"Обичам всички и с радост бих се пръснала на хиляди светли капчици, за да раздам своето синьо неуморно щастие на хората."