някакво самотно.

Η ποίηση είναι

        η πιο σκληρή 

                    μοναξιά!*

Поезия – на красотота глас

Поезия - на мисълта ми пристан,

погалих те с душата си ранена

и погледът до болка те поиска,*

познал у тебе тъжната вселена.

Поезия - в началото бе ти,

а краят днес изтича от дланта ми.

Запазих те в дъгата от мечти,

когато дъжд обсипа песента ми.

Поезия - на любовта копнеж

по устните ти начерта бразди,

нежни като фреските от скреж

пред погледа на падащи звезди.

Поезия - на красотата глас

в светъл блян от мигове трепти.

С твойта сила ще угасна аз,

в мойта слабост ще изгрееш ти...

26.09.2012

 *Поезията е най-тежката самота. ("Η ποίηση" του Γιώργου Στογιαννίδη)