Silver Linings Playbook - A different kind of romance

Дълго се чудех как да започна тази рецензия върху този филм, тъй като той е толкова странен, толкова невъзможен за обяснение, толкова объркан и в същото време показващ една различна гледна точка върху любовта. Определено не е от типа филми, който по принцип съм свикнала да гледам, защото както всички знаят аз съм 'hopeless romantic' и вярвам в щастливия край. Но слава Богу след 2 часа гледене моето желание се сбъдна - имаше красив край!

И така накратко филма разказва историята на Патрик, чийто живот се обръща на 360 градуса. Той губи буквално всичко - къщата си, работата си, жена си. Положението му до толкова се влошава, че той постъпва в клиника за душевно болни с престой от 8 месеца. След като излиза от клиниката той се връща при родителите си, тъй като просто няма никъде другаде да отиде. Родителите му започват да се опитват да му помогнат да си стъпи на краката, но всичко се преобръща, когато Пат среща Тифани. А Тифани е също така объркано момиче с нейните си душевни болки. Приятелството им започва по странен начин - с обещание от двамата да помогнат на другия по даден начин. В крайна сметка между тях се заражда определена връзка, която се превръща в причината те да се влюбят. И ето го моя щастлив край :) Двама души се намират, за да си помогнат да решат проблемите си и да се освободят от 'багажа' си, който носят със себе си от миналото.

Silver Linings Playbook определено не е обичаен филм. Той показва по хумористичен начин the ups and downs, които човек изпитва в неговия живот. Въпреки че на места, честно казано, ми беше малко скучен, със сигурност бих го препоръчала на всекиго. И причината е проста - филмът е странно очарователен. А играта на двамата главни актьори - Bradley Cooper и Jennifer Lawrence - но също така и Jacki Weaver и  Robert DeNiro просто е един плюс към иначе така добре замисления сценарии. А песента от саундрака - моля ви се! Просто тя се превърна в една от любимите и определено песен на зима 2012-2013! Jessie J - Silver Linings!

Silver Linings Playbook is a definitely must-seen !

random stuff.

От известно време се опитвам да намеря време да седна и да напиша публикация в блога, но уви, все не намирах това време. Но ще положим усилие да напиша поне най-важните неща, които се случиха през тези три седмици, от както сме отново на училище.

Бих казала, че това време беше белязано от доста интересни неща, които със сигурност ще запомня дълго време. Ще е добре да започна със случая с прословутата Биология. Става въпрос за контролното върху Фотосинтеза, което отложихме още преди коледната ваканция да го направим в първия час по Биология за новата година. Тъй като имах доста време през ваканцията, успях добре да науча материала, за да мога да изкарам по-добра оценка, тъй като на предишните контролни резултатите не бяха задоволяващи. И всичкото това учене по едно време си мислех, че отиде на вятъра. Нашият преподавател преподава на още един клас и някой от другия клас е намерил по някакъв начин (така и не се разбра точно как) варианта на контролното и фактически хората от другия клас знаеха отговорите предварително. Естествено преподавателят ни се е усетил бързо и това доведе до лоши последици и за двата класа. Контролните бяха анулирани и трябваше да се прави ново контролно, което по думите на преподавателя щеше да бъде тройно по-сложно от предишното. За да бъде честен спрямо тези, които си бяха учили за първото контролно, той ни даде възможността да избираме - или да правим наново контролното, или да попълним един протокол, който се отнасяше до опитите, които правихме първата седмица върху осмозата. Аз предпочетох да направя отново контролното и сега твърдо вярвам, че направих правилния избор. Не само, че резултатът беше положителен, но и изкарах най-високата си оценка до сега по Биология. ^^

От друга страна през този период от време започнах кулинарните си опити. За сега съм се концентрирала само върху сладкиши, но не мисля, че някой вкъщи се оплаква от това. :) Може по-нататък като ми остане повечко време да си кача тук рецептите. За сега малко снимков материал:

Друго интересно нещо, което преживях тези седмици, беше посещението ми в едно радио с клуба по Журналистика от училище. Мога да кажа, че за пореден път се убедих защо съм толкова влюбена в журналистиката и защо преди исках толкова силно да се занимавам точно с тази сфера. Просто не знам как да опиша преживяването. Атмосферата в радиото, прекрасните връзки между екипа и журналистите, заставането зад микрофона, за да се поздравим училището ни с песен ... А какво да кажа за всичките разкази и впечталения, които ни разказаха журналистите? Как стават в 4 часа всяка сутрин, за да могат да се впуснат в търсенето на поредната новина, на поредната сензация, за да могат да се включат директно в сутрешната емисия новини. А когато присъствахме на обедната емисия новини щях да припадна. Човекът, който четеше новините го правеше с такъв професионализъм, с такова чувство.  Беше просто страхотно. Всички бяха повече от любезни да ни отговорят дори и на най-глупавия въпрос, свързан с тяхната работа. Ето и малкото снимки, които аз успях да направя. (Все още чакаме снимките от Ставрия :( )

От друга страна с нашите ходихме един ден до планината Тродос тук. Да ви призная честно не очаквах да има сняг, но когато стигнахме на върха и видяхме, че целият беше покрит с пухкав сняг ... Направо не можете да си представите усмивката, която цъфна на лицето ми. Това е нещото, което ми липсва страаашно много от България и всеки път като ходим на Тродос, аз просто умирам от кеф!

Ами за сега мисля, че е това. За момента чакаме резултати от контролното по История, което правих този петък. Също така, тъй като свърши вече срока, чакаме и срочни оценки, които никой не казва кога ще получим. 'До края на месеца' не е отговор! xD А също така трябва да започна да чета отново 'Всеки ден, всеки час' от Наташа Драгнич, за да мога да си я пусна като прочетена в goodreads и да напредна с 2013 Reading Challenge.

"The Casual Vacancy" by J.K.Rowling: Review

"The Casual Vacancy" или ако искаме да бъдем по-точни "Вакантен пост" (както е българският вариант на заглавието) е новата книга от единствената и неповторима Роулинг. Книгата се описва от самата писателка като 'първата книга на Роулинг за възрастни'. И едва след като я прочетох, разбрах какво има в предвит тази удивителна писателка с това изречение.

Аз съм една от стотиците хиляди, които сме изживели детството си с магията на Хари Потър. Както всички знаем, Роулинг е причината нашите детски години да са пълни с магия и вълшебство. Хари присъстваше навсякъде около нас и когато настана време да се разделим с него в последния филм от поредицата, на всички нас ни беше ясно, че една много дълга част от нашия живот се затваря. Една вълшебно приказна страница се затваря.

И когато видях, че Роулинг издава нова книга, която (както вече поясних) е първата ѝ за възрастни, аз тайно се надявах, че тази книга ще разказва за живота на Хари и компания вече като пораснали. Да, ама не. "The Casual Vacancy" е всичко друго, но не и вълшебство. Тя е тайни в британското общество, тя е наркотици, тя е груб език, тя е секс. Нищо от това не съществуваше в безопасния свят на Хари. Книгата не бих казала, че ще се хареса от всички, тъй като за разлика от Хари не следва определен сюжет, в чийто край доброто побеждава злото. Книгата проследява обикновения живот на обикновените британци в едно обикновено британско градче. Те са обикновени хора – местният бакалин, който тъкмо ще отваря и кафене, лекарското семейство-индийци, работещ в печатница тарикат-неудачник, зам.-директор на училището с психична болест, майка-наркоманка от западнал квартал… Персонажите са разнообразни, но до един описани умело и със замах. А зад всеки от тези възрастни стоят истинските герои – техните деца – на различна възраст, но с обща неудовлетвореност от… ами, всичко, по тийнейджърски. Животът обаче на всички тези хора се преобръща, когато важен за града човек умира - местният активист, общински съветник, всеобщият любимец на половината град и трън в очите на другата половина – Бари Феърбрадър. Преплитат се съдби, преоткриват се истински важните неща, а връзките между различните слоеве на обществото, но и между хората, се описват по такъв ничин, че всеки един от нас се разпознава в някой от героите. Не очаквайте разделение на добри и лоши. Сред тези страници дишат пълнокръвни хора, които преследват своите амбиции и правят това, което считат за добро за себе си и (понякога) за семействата си. Всеки от тях вижда съперниците си като зли, непълноценни хора, които заслужават поражението си. Но може би това е самият чар на романа - не бива да забравяте, че вече не сме в сигурния свят на Хари!

Роулинг за пореден път успя да изненада читателите си и "The Casual Vacancy" е поредното доказателство, че писателката притежава уникален талант и всички ние можем да се смятаме за истински щастливци, че можем да се насладим на прекрасното и творчество.

„Човек няма как да не е очарован от умението, с което Роулинг извайва характери и преплита съдбите им.”
Кристофър Брукмайър, Дейли Телеграф

„Сърцераздирателно четиво  –  да прелистваш страниците на моменти е направо непоносимо, ала да оставиш книгата е още по-трудно.”
Дийпти Хайела, Асоушиейтид Прес

„...енергична, силно ангажирана история”
Съндей Експрес

Действието е увлекателно и динамично, героите оживяват пред очите ти, а наблюденията върху техните социални претенции са повече от ярки… едно дръзко и интригуващо литературно постижение.”
Съндей Телеграф

„Това е изкусен и прозорлив роман - ловко развита и мъдро завършена история. История, чрез която Роулинг експериментира с таланта си на разказвач.”
Иконъмист