От известно време се опитвам да намеря време да седна и да напиша публикация в блога, но уви, все не намирах това време. Но ще положим усилие да напиша поне най-важните неща, които се случиха през тези три седмици, от както сме отново на училище.
Бих казала, че това време беше белязано от доста интересни неща, които със сигурност ще запомня дълго време. Ще е добре да започна със случая с прословутата Биология. Става въпрос за контролното върху Фотосинтеза, което отложихме още преди коледната ваканция да го направим в първия час по Биология за новата година. Тъй като имах доста време през ваканцията, успях добре да науча материала, за да мога да изкарам по-добра оценка, тъй като на предишните контролни резултатите не бяха задоволяващи. И всичкото това учене по едно време си мислех, че отиде на вятъра. Нашият преподавател преподава на още един клас и някой от другия клас е намерил по някакъв начин (така и не се разбра точно как) варианта на контролното и фактически хората от другия клас знаеха отговорите предварително. Естествено преподавателят ни се е усетил бързо и това доведе до лоши последици и за двата класа. Контролните бяха анулирани и трябваше да се прави ново контролно, което по думите на преподавателя щеше да бъде тройно по-сложно от предишното. За да бъде честен спрямо тези, които си бяха учили за първото контролно, той ни даде възможността да избираме - или да правим наново контролното, или да попълним един протокол, който се отнасяше до опитите, които правихме първата седмица върху осмозата. Аз предпочетох да направя отново контролното и сега твърдо вярвам, че направих правилния избор. Не само, че резултатът беше положителен, но и изкарах най-високата си оценка до сега по Биология. ^^
От друга страна през този период от време започнах кулинарните си опити. За сега съм се концентрирала само върху сладкиши, но не мисля, че някой вкъщи се оплаква от това. :) Може по-нататък като ми остане повечко време да си кача тук рецептите. За сега малко снимков материал:
Друго интересно нещо, което преживях тези седмици, беше посещението ми в едно радио с клуба по Журналистика от училище. Мога да кажа, че за пореден път се убедих защо съм толкова влюбена в журналистиката и защо преди исках толкова силно да се занимавам точно с тази сфера. Просто не знам как да опиша преживяването. Атмосферата в радиото, прекрасните връзки между екипа и журналистите, заставането зад микрофона, за да се поздравим училището ни с песен ... А какво да кажа за всичките разкази и впечталения, които ни разказаха журналистите? Как стават в 4 часа всяка сутрин, за да могат да се впуснат в търсенето на поредната новина, на поредната сензация, за да могат да се включат директно в сутрешната емисия новини. А когато присъствахме на обедната емисия новини щях да припадна. Човекът, който четеше новините го правеше с такъв професионализъм, с такова чувство. Беше просто страхотно. Всички бяха повече от любезни да ни отговорят дори и на най-глупавия въпрос, свързан с тяхната работа. Ето и малкото снимки, които аз успях да направя. (Все още чакаме снимките от Ставрия :( )
От друга страна с нашите ходихме един ден до планината Тродос тук. Да ви призная честно не очаквах да има сняг, но когато стигнахме на върха и видяхме, че целият беше покрит с пухкав сняг ... Направо не можете да си представите усмивката, която цъфна на лицето ми. Това е нещото, което ми липсва страаашно много от България и всеки път като ходим на Тродос, аз просто умирам от кеф!
Ами за сега мисля, че е това. За момента чакаме резултати от контролното по История, което правих този петък. Също така, тъй като свърши вече срока, чакаме и срочни оценки, които никой не казва кога ще получим. 'До края на месеца' не е отговор! xD А също така трябва да започна да чета отново 'Всеки ден, всеки час' от Наташа Драгнич, за да мога да си я пусна като прочетена в goodreads и да напредна с 2013 Reading Challenge.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
На теб ти липсва снега, а на мен топлото време! Не ни остава нищо друго освен да мечтаем за нещата, които нямаме!
ReplyDelete