Предупреждавам, че ще омърся блога с политика, съжалявам.

Тази публикация се породи от възмущението, което изпитах днес след като изгледах един видео клип. Тъй като следващия месец в Кипър ще се проведат президентски избори, в момента вървят кампаниите на кандидатите. Честно казано не ми правят впечатление билбордовете на тази тематика или огромните афиши, които са разлепени по улиците. Но след като ми показаха този клип си промених мнението относно политическия живот в Кипър.

На кратко - клипа представя един от кандидатите, Лукас Ставру, в едно предаване по телевизионнен кипърски канал. Ставру участва в предаване и излага предложенията си относно изхода от икономическата криза, в която е попаднала острова. В началото не говори неща, които биха ме засегнали пряко, но след това започва болезнена тема. Ставру предлага да се изгонят всички чужденци от Кипър, за да не могат те да заемат работните места, които се полагат на Кипърците. Това, което ме остави speechless беше факта, че на въпрос на водещия 'Къде трябва да отидат чужденците след като искате да ги изгоните", Ставру отговаря 'Мен това не ме интересува, да вървят, където си искат.' Една от целите на политиката, която ще приложи този кандидат-президент е наложителната трудова работа на всички чужденци, за да могат 'да си изкарат пари, за да си покрият разходите за прибиране вкъщи'. Виждаше се, че и водещия не може да повярва на тези теории и за това го пита: Ако към всички Кипърци, които са в чужбина, се отнесат по този начин и те трябва да се върнат обратно в Кипър, какво ще направи държава по този въпрос. И тук просто онемях. Ставру казва, че кипърците, които са отишли да работят в чужбина вече не са кипърци. Те са врагове на държава. Водещият открито го пита дали е расист и Ставру без никакви задръжки отговаря с простото ДА. Просто не знам какво да кажа ....

Не мисля, че е небходимо дори да обсъждам тази тема в блога ми, но тъй като се отнася пряко до живота ми, реших да и отделя внимание. Още повече че самите кипърци ме карат да пиша есе, в което да покажа ролята на демокрацията и от какво силно значение е тя в днешно време. Но бих искала да попитам този Ставру - това ли е демокрацията, за която учим в училище? Просто сте смешен ...

Като оставим настрана тази неприятна страна от деня ми, днес той беше просто много напрегнат. Като изключим есето за Гръцкото посолство, което писахме днес всички дванадесетокласници, се случи още едно мнооого вълнуващо нещо. Вече са обявени датите за кандидат-студентските изпити в СУ и вече е факт, че на 16 юни ще се явявам на изпит по Английски. Това са 136 дни от днес и аз вече започвам да се паникьосвам. Не спирам да си повтарям, че трябва да се държа и да дам всичко от себе си, за да мога да се представя добре на този изпит и да ме приемат в желаната специалност, но само като се сетя за датата и започвам да треперя. Обаче единственото нещо, което мога да направя сега е просто да отделям повече време за решаване на тестове, за да мога да се подготвя на ниво. Отделен е въпроса, че утре ще трябва да проведа my search относно въпроса с дипломата, от която може би зависи всичко.

И така, това е за днес. Напрегнат и ползотворен ден с една дума.