four years of my life.

Иска ми се денонощието да не беше само от 24 часа. Никога тези часове не ми стигат, за да свърша всичко, което искам за деня. Публикация не съм писала от цяла вечност. От два месеца се опитвам да прочета една книга (която между другото е прекрасна!) и са ми останали около 30тина страници, но все нямам време да я прочета. Усещам, че не се подготвям достатъчно за английския. Сякаш училището ми е превзело целия ми живот. А как не искам да е така...

Но в същото време усещам как дните летят толкова бързо. Неусетно. Осъзнавам факта, че ми остават още съвсем малко училищни дни и това ме плаши. Разбирам, че истинският живот започва и не мога да направя нищо, за да го спра. Или поне да го забавя малко, за да имам повече време да се сбогувам с безгрижните училищни години. Ах, как ще ми липсват. Чак сега осъзнавам, че в крайна сметка възрастните са имали право, като ми казваха, че времето в училището е най-хубавото през целия човешки живот. Ако можех да го повярвам по-рано ... Може би щях да им се насладя повече.

Снощи се замислих. След 84 дни аз си заминавам от Кипър (вече си купих билет - на 9 юни летя за България!) и ме е страх, че с нищо специално няма да го запомня. Като че ли времето, през което живях тук, не е оставило изобщо следа в спомените ми. Или по-скоро - нямам почти никакви спомени, които си струва да запомня. Нищо запомнящо се и щастливо. А не искам да е така. Запознах се със страхотни хора, а дори и с тях нямам спомени. Горчиво ми е, че се получи така. Сякаш четири години нищо не съм направила. Сякаш си ги пропилях. Не ги изживях. Болно ми е, като се замисля какво можеше да се случи, ако бях си останала в България. Може би тогава, тези четири години щяха да бъдат затрупени от най-различни спомени. Но пък нямаше да науча тези уроци, които научих тук.

А аз научих много. Научих се да не се предавам никога и да бъда силна пред каквито и да било предпятствия. Научих се да се доказвам всеки ден, за да мога да спечеля доверието и уважението на другите. Научих се да се боря, за това, в което вярвам и да не се отказвам пред никого и нищо. Да отстоявам мнението си. Изградих силен характер, който вярвам, че ще ми е от полза занапред. Вече си подреждам нещата, които имат предимство за мен. Нещата, които са по-важни за мен. Бих казала, че пораснах. Не съм същото момиче, което се страхуваше на първия учебен ден тук.

Честно казано, не бих заминала годините, които прекарах в Кипър. Островът ме научи на много неща, които осъзнавам, чак сега, че ще се превърнат в много важни уроци за напред в живота ми. А също така срещнах хора, които силно се надявам, че ще останат мои приятели и за в бъдеще. И точно поради тази причина, аз съм благодарна, че онзи ден на 2009 година, аз реших да дойда тук.