...

Все повече се убеждавам, че съм заобиколена от морално западнали и ограничени до болка хора, които сякаш не се интересуват от абсолютно нищо смислено. Каквато и тема на разговор да подхвана или ще съм се правела на умна и съм парадирала със знания (които си мисля, че притежавам) или ще съм се опитвала да оправя нечий живот и съм се бъркала където не ми е работа. Няма средно положение. От една страна съм нахална, от друга самовлюбена.

Усещам, че останаха изключително малко хора, които разбират в какво положение се намирам и че направо се задушавам от простотата на някои хора. Но когато идва момента на търсене на помощ от моя страна, независимо дали ще е за домашно или контролно, аз бих искала да попитам тези хора, които ме считат за самовлюбена, дали тогава ще парадирам със знанията си и дали съм се правела на прекалено умна!

Човешката злоба би могла да те доведе до ръба на нервен срив. Жалкото е, че днес не можеш свободно да бъдеш такъв какъвто си и да доказваш пред света добрите си качества. И върховете изглеждат все по-трудно достижими, и мечтите по-трудно осъществими. Всички те притискат, изискват, мачкат те до последната ти капчица сила, целейки да разбият надеждите ти, вярата ти и стимула към едно по-добро бъдеще. И ти се луташ насам-натам, чудейки се какво да правиш и как да се справиш и с най-малките трудности в живота.

Да, има хора, които биха се радвали супер много да те видят на дъното на бездната, само защото и те искат да са на върха и да ликуват. Но струва ли си да съсипваш отношения, приятелства и любови само и само да постигнеш така жадувания успех? Сладка ли ще ти е победата, когато останеш без абсолютно никого, с когото да я споделиш? Според мен не! Няма ли да се замислиш какво си причинил на всички заобикалящи те, само и само да си успял? Или щом са ти помогнали, постигнал си това, което искаш и трябва да ги забравиш? И ти до преди малко време беше там на дъното при тях. Гледката от високо е главозамайваща, но не трябва да забравяш от къде си тръгнал, през какво си минал и кой ти е подал ръка, за да стигнеш до горе.

И така... Когато следващия път ме помолиш да ти помогна за някое контролно, да ти обясня някоя задача или въпрос или само някоя думичка, която не знаеш какво означава, тогава аз ще те попитам - Нали парадирам със знанията си??? Защо ме питаш, след като очевидно те дразни факта, че съм умна??

Човешката злоба край няма! И винаги ще има хора, които ще използват наивните, за да достигнат целите си.