На Петя Дубарова

Не си във гробищата черни, мила моя.

Заровена с таланта цял.

Не може да те заличи дори пороят,

опръскал този свят със кал.

Зад ъгъла на малкото пристанище стоиш,

усетила човешкото и злото.

И стъпките на лятото сама броиш,

открила отговорите в живота.

И не от старост ти си покусена,

човешкото във тебе проговори.

От време ненавременно ранена,

светa ти мъничък събори.

Но в твоя свят аз вниквам всяка нощ,

във римите, във болката дори.

Горя с горящата ти, дива мощ,

във твоя свят... Душата ми гори.

Душата ми се моли да те стигна. За минута,

докосната от твоя зов нечут.

От много неразбрана, но от мене чута,

аз вярвам в твоя свят. И в твоя студ.

Аз вярвам във китарата ти жива,

във пулса, с който двете сте туптяли.

Аз вярвам, че била си най-щастлива,

но хората не са разбрали.

----------------------------------------

Измамена

      Младост
            Прошка
                 Сън
                     Спомен
                         Зад стените на голямата къща
               ТАЙНА
                                           Петя Дубарова

                      

Тече животът, времето не спира,

изминаха години оттогаз,

но мъката таи се в мен, извира

и все за теб си спомням често аз.

Простете ѝ, че рано си отиде,

че се сбогува рано със света...

Дали животът страшно я обиди,

ли пък тя не го разбра?

И не мислете, че се е предала,

защото е замлъкнал смуглият ѝ глас...

Тя друга форма на живот си е избрала-

да бъде само болката във нас.

04.12.2012

В памет на човека, който ме е вдъхновявал толкова много пъти!

Липсваш ни! Но ние никога няма да те забравим.

Поклон пред светлата ти памет!

Нека никога не забравяме топлите думи на морската поетеса:

"Обичам всички и с радост бих се пръснала на хиляди светли капчици, за да раздам своето синьо неуморно щастие на хората."

някакво самотно.

Η ποίηση είναι

        η πιο σκληρή 

                    μοναξιά!*

Поезия – на красотота глас

Поезия - на мисълта ми пристан,

погалих те с душата си ранена

и погледът до болка те поиска,*

познал у тебе тъжната вселена.

Поезия - в началото бе ти,

а краят днес изтича от дланта ми.

Запазих те в дъгата от мечти,

когато дъжд обсипа песента ми.

Поезия - на любовта копнеж

по устните ти начерта бразди,

нежни като фреските от скреж

пред погледа на падащи звезди.

Поезия - на красотата глас

в светъл блян от мигове трепти.

С твойта сила ще угасна аз,

в мойта слабост ще изгрееш ти...

26.09.2012

 *Поезията е най-тежката самота. ("Η ποίηση" του Γιώργου Στογιαννίδη)

На приятелката ми!

Приятелко едничка и добра,

приятелко тъй искрена, засмяна…

Защо живота с нас се подигра

и запрати ни на край света?

За детството, за ученическите дни си спомням,

как в безгрижие и щастие живяхме,

а сега ни грабна сиво ежедневие

и ти си там, а аз съм тук без тебе…

Приятелко, ти знаеш ли за болките ми?

Не знаеш, но аз знам, че те боли!

Прости, не зная днес за грижите ти,

но таз далечност много ми тежи…

Спомни си ти, приятелко една,

колко бе щастлива моята душа,

как в очите ми сълзата бе от радост,

че ти си с мен и с нас е наш’та младост.

А сега?

Сега, четейки този стих,

ти плачеш, а аз не съм до теб,

да те прегърна, да те утеша…

Прости!

Прости, не исках да те наскърбя!

За теб бих дала своята душа,

да, за теб аз даже ще умра,

но да знам, че си щастлива и добра!

Приятелко едничка на света,

това за теб е от моята приятелска душа!!!

09.06.2012

Посветено!