I remember the time I knew what happiness was...

Боже, имам толкова хубави спомени от България ... Толкова хубави и толкова скъпи .. Мисля, че ако ги нямах тези спомени може би досега да съм се разпаднала на парчета. Нищо да не е останало от мен ...

Снощи ходих на плажа късно през нощта. Морето е толкова прекрасно, когато няма никой около теб и ти спокойно можеш да слушаш разбиването на вълните. <3 Седнах на пясъка, гледах луната и звездите и слушах вълните .. Мислех си за всичко мои приятели - и реални, и от нета. Изведнъж нещо ми стана и започнах да крещя всяко едно име срещу луната. Усещах, че така съм близо до тях и наистина ги чувствах по-близо, отколкото всъщност са. Сякаш бяха там с мен и споделяха този уникален момент. Беше прекрасно. <3 Отдавна не съм изпитвала подобно несравнимо чувство. А и никога не съм крещяла имена срещу луната. оО

Memory
All alone in the moonlight
I can smile at the old days
I was beautiful then
I remember the time I knew what happiness was
Let the memory live again

Иии.. Имам ново стихотворение. (:



Душевна борба
на I-Friends

Няма ли най-сетне да отмине
тази болка нетърпима?
Колко ли време ще отнеме?
Колко ли рани още ще има?
Колко още нощи ще плача до сутринта
и ще споделям мрака със звездите?
Кога ще намеря отново утеха в песента?
Кога ще изтрия и забравя за сълзите?
Кога пак ще се усмихвам на птичата песен,
спохождаща ме тук и там?
Ще бъде ли някога живота ми лесен?
Защо човек трябва да остава сам?
На вятъра ще се радвам ли отново,
който с моите коси си играе?
Наистина ли трябва да започна на ново?
Или това никого не го касае?
Толкова бързо ли трябва да забравя
хилядите красиви минали моменти?
Все някой ли трябва да ги затваря
в изрисувани монументи?
Не може ли отново да оживяват
поне в сънищата ми, не повече?
Не може ли деня ми да окрасяват?
Нима ги забравих вече?
Светът не може ли да се върне както си беше
и сърцето ми отново да се смее?
Искам пламъка в очите да гори, както си гореше.
Искам душата ми в златисто отново да грее.
Искам всичко да стане както преди.
Искам да бъда старият човек.
Не искам да поставям около мен греди.
Гласът ми се повтаря отново и отново като ек.
Но в него никой не се вслушва
и аз оставам безгласна за пореден път.
Вълната на живота отново ме люшва
към най-затънтения душевен кът.
И аз въпреки всичко се усмихвам,
прикривайки душевната ми борба.
И никога повече няма да стихвам.
Няма да ме победиш, съдба!
Въпреки всичко ще продължа
да живея този театър нереален.
Защото само на тях го дължа
и на споменът огледален.
И повече сълзи няма да лея
за един отминал, ненужен живот.
От днес отново с птиците ще пея.
Махам отвратителния хомот.
Пак ще се усмихвам на хората
и вече няма да влача уморено крака.
Отново ще повярвам във вярата.
Но, кажи ми, до кога така?

16.08.2009
21:57

after all it's just one wonderful day ...

Имам чувството, че ще се пръсна ... От толкова много време щастието не ме е спохождало, а сега то докосва всяка моя клетка, преизпълваме със страшно много енергия и аз продължавам напред... Не съм си представяла, че ще мога да го кажа толкова скоро след като напуснах България, но да.. Аз продължавам напред. оО

Сърцето ми ще избухне след няколко минути. Усещам, че ако не спра великолепното радио ще умра тук и сега ... Слушам Nothing Else Matters на Metallica и за първи път от много време вниквам отново в смисъла на думите. Но не им обръщам внимание, толкова колкото преди. Аз започвам да градя живота си отново. оО Аз продължавам да живея ... Чувството е страхотно, по дяволите.

I WANT FREEDOM!

О-Б-О-Ж-А-В-А-М пеперудите. <333333 Толкова са свободни и просто си летят ей така... Как ми се иска да имам тяхното безгрижие, просто да се оставя на течението. Поне веднъж да не мисля как ще изглеждам отстрани. Да не бъда перфектната дъщеря, перфектия човек, от който винаги се очаква само най-доброто. Маска. Това е просто маска! Всички са с маски... Много малко хора останах истински без да крият нищо... Просто себе си. Защо и аз не мога да бъда просто себе си? А, да... От мен се очаква да бъда изрядна по всяко едно отношение, дори това да значи да се правя на такава каквато съм... Гадно е.. Имам чувството, че съм в един безкраен театър, който няма да свърши никога.. Завинаги ще бъда това, което другите искат да бъда.

Ала с теб бях себе си...

Чакан дъжд...

ЗАВАЛЯ!!! о.О

Представяте ли си? ДЪЖД В КИПЪР?!?! о.О Това обикновенно се случва чак ноември, а сега сме август, за бога. И въпреки това заваля. о.О

Беше толкова красивоо... <333 Обожавам да вали.. Обожавам и мириса на току що плиснал дъжд. Изпълваме с нови сили и така преживявам деня.

Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал миг и отшумял.
Как света изведнъж
Стана по-красив и бял.

И ето едно стихотворение, което току що измислих по повод дъжда. ^^

ДЪЖД

С капките последен дъжд
отива си и самотата.
С капките последен дъжд
отива си за миг тъгата.


Светът е сякаш обновен
измит от пепелта на времето,
усмихнат ,някак променен,
като че дъжда измил е бремето.


И всичко ражда се отново
за да повтори грешките предишни,
но те тежат като олово
и правят всички постижения излишни.


Дъждът измива кални улици,
измива и калта ни от душите.
Той стича се на хиляди потоци
за да поникнат розови мечтите.

Болка и тъга ...

За една раздяла

На Диди


Ангели плачат с прекършени криле
за една раздяла, за вечната любов,
за прошепнатото ‘сбогом’ в житното поле,
за чувствата и за неизреченият зов.


Зов за лек за болката в душата
изгаряща ме от толкова много време.
Сърцето ми е обгърнато от мъглата,
от спомените на отминалото бреме.


Няма смисъл да се боря
с тази болест неизлечима.
И каквото и да си говоря,
аз знам, че сега съм страшно ранима.


Усмихвам се на хората лъжливо,
прикривайки бавното си падение.
Но вътрешно си тлея лениво,
търсеща малко подкрепа и успокоение.


И всичкото това, заради една раздяла –
една раздяла, обляна в сълзи –
заради всичките планове, които съм крояла
и заради животът с многото му възли.

Once upon a time...

Имаше едно момиче... Което наистина вярваше в приказките, които майка ѝ разказваше всяка вечер преди да заспи... Всяка нощ това момиче сънуваше как принца спасява красивата принцеса... Всяка нощ то мечтаеше един ден и тя да се превърне в тази красива принцеса и някой прелестен принц да и завладее сърцето... Да, ама не...

Приказки в реалния живот просто няма! Приех тази истина вече.. Оу да, мисля, че е редно да кажа, че това момиче съм именно аз. И да, все още вярвам в красивите приказки, но станах реалист. Нека погледнем истината в очите. Стига сме си слагали червени кърпички, за да не можем да погледнем реалността. Да, в истинския живот никой няма да хукне да те спасява. Колкото и гадно да звучи. Понесох жестоки удари, но това ме направи по-силна.

Мисля, че всеки човек трябва в един етап от живота си да сложи ново начало. Мисля, че това е моето начало - да започна начисто и да не се връщам в миналото. Преместих се да живея на остров Кипър, където майка ми и баща ми работят вече 9-10 години. Да, знам това е много време и сигурно се питате: Защо, дъ хел, не са те взели по-рано. Еми просто казано не исках. За мен най-важното беше да бъда с приятелите си в България. Но ето че дойдох тук и често да си призная не съжалявам. Мда, всички в България страшно много ми липсват, но трябва да се продължи напред. Не мога да си позволя да се предавам точно сега...

Всъщност не знам точно за какво правя този блог... Може би просто да си споделям мислите и размишленията.. И аз самата нищо не знам какво искам от света. Страшно много съм объркана. Чувствам, че се лутам насам натам из този необятен свят и никога няма да намеря посока. На къде да тръгна? Мисля че никой не може да ми отговори на този въпрос и е жалко, че и аз самата не мога да дам категоричен отговор.

Стига съм дрънкала глупости, а да кажа нещо за себе си, по-конкретно, нали ме разбирате... Запознах се с няколко прекрасни хора в един форум. Усещам, че само те ме крепят в тези трудни дни и наистина не мога да си представя живота си без тях. Те са усмивката на лицето ми, пламъкът в очите ми и топлината в сърцето ми. Боже, колко ги обичам. <3

Обожавам Хари Потър както и всичко свързано с него... Голяма маниачка съм на тази тема от околооо... 5-6 години... Бая време си е това, но н-и-к-о-г-а не съм преставала да го обичам толкова силно, както и в първия ми допир с книгата. Обожавам също филмите на Дисни, но не тези като Хана Монтана, Училищен мюзикъл или другите подобни лигави истории. Любимите ми филмчета са Аладин и Красавицата и Звяра. Тях мога да ги гледам хиляда пъти без да ми писне. <333

Обичам да пиша стихотворения, както и проза. Но винаги съм предпочитала да пиша проза и да чета стихотворения. xD Мисля тук да публикувам някои от тях... Сега съм се захванала с един по-голям проект.. А именно фен фикшъна Love Is Free, свързан с Хари Потър. Твърдо съм решена това да го заведа до край, защото по принцип се водя момиче, което завършва малко неща.

Сега ще спирам да пиша, защото сигурно съм ви отегчила. Не знам дали ще има достатъчно разтърсващи неща, за да мога да поддържам блога си, но да се надяваме, че ще е така...


Бон воаяж, скъпи мечтатели! (: