Имаше едно момиче... Което наистина вярваше в приказките, които майка ѝ разказваше всяка вечер преди да заспи... Всяка нощ това момиче сънуваше как принца спасява красивата принцеса... Всяка нощ то мечтаеше един ден и тя да се превърне в тази красива принцеса и някой прелестен принц да и завладее сърцето... Да, ама не...
Приказки в реалния живот просто няма! Приех тази истина вече.. Оу да, мисля, че е редно да кажа, че това момиче съм именно аз. И да, все още вярвам в красивите приказки, но станах реалист. Нека погледнем истината в очите. Стига сме си слагали червени кърпички, за да не можем да погледнем реалността. Да, в истинския живот никой няма да хукне да те спасява. Колкото и гадно да звучи. Понесох жестоки удари, но това ме направи по-силна.
Мисля, че всеки човек трябва в един етап от живота си да сложи ново начало. Мисля, че това е моето начало - да започна начисто и да не се връщам в миналото. Преместих се да живея на остров Кипър, където майка ми и баща ми работят вече 9-10 години. Да, знам това е много време и сигурно се питате: Защо, дъ хел, не са те взели по-рано. Еми просто казано не исках. За мен най-важното беше да бъда с приятелите си в България. Но ето че дойдох тук и често да си призная не съжалявам. Мда, всички в България страшно много ми липсват, но трябва да се продължи напред. Не мога да си позволя да се предавам точно сега...
Всъщност не знам точно за какво правя този блог... Може би просто да си споделям мислите и размишленията.. И аз самата нищо не знам какво искам от света. Страшно много съм объркана. Чувствам, че се лутам насам натам из този необятен свят и никога няма да намеря посока. На къде да тръгна? Мисля че никой не може да ми отговори на този въпрос и е жалко, че и аз самата не мога да дам категоричен отговор.
Стига съм дрънкала глупости, а да кажа нещо за себе си, по-конкретно, нали ме разбирате... Запознах се с няколко прекрасни хора в един форум. Усещам, че само те ме крепят в тези трудни дни и наистина не мога да си представя живота си без тях. Те са усмивката на лицето ми, пламъкът в очите ми и топлината в сърцето ми. Боже, колко ги обичам. <3
Обожавам Хари Потър както и всичко свързано с него... Голяма маниачка съм на тази тема от околооо... 5-6 години... Бая време си е това, но н-и-к-о-г-а не съм преставала да го обичам толкова силно, както и в първия ми допир с книгата. Обожавам също филмите на Дисни, но не тези като Хана Монтана, Училищен мюзикъл или другите подобни лигави истории. Любимите ми филмчета са Аладин и Красавицата и Звяра. Тях мога да ги гледам хиляда пъти без да ми писне. <333
Обичам да пиша стихотворения, както и проза. Но винаги съм предпочитала да пиша проза и да чета стихотворения. xD Мисля тук да публикувам някои от тях... Сега съм се захванала с един по-голям проект.. А именно фен фикшъна Love Is Free, свързан с Хари Потър. Твърдо съм решена това да го заведа до край, защото по принцип се водя момиче, което завършва малко неща.
Сега ще спирам да пиша, защото сигурно съм ви отегчила. Не знам дали ще има достатъчно разтърсващи неща, за да мога да поддържам блога си, но да се надяваме, че ще е така...
Бон воаяж, скъпи мечтатели! (:
No comments:
Post a Comment