За една раздяла
На Диди
Ангели плачат с прекършени криле
за една раздяла, за вечната любов,
за прошепнатото ‘сбогом’ в житното поле,
за чувствата и за неизреченият зов.
Зов за лек за болката в душата
изгаряща ме от толкова много време.
Сърцето ми е обгърнато от мъглата,
от спомените на отминалото бреме.
Няма смисъл да се боря
с тази болест неизлечима.
И каквото и да си говоря,
аз знам, че сега съм страшно ранима.
Усмихвам се на хората лъжливо,
прикривайки бавното си падение.
Но вътрешно си тлея лениво,
търсеща малко подкрепа и успокоение.
И всичкото това, заради една раздяла –
една раздяла, обляна в сълзи –
заради всичките планове, които съм крояла
и заради животът с многото му възли.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment