"One word frees us of all the weight and pain of life: That word is love." - Sophocles

"Attention is the most basic form of love; through it we bless and are blessed." - John Tarrant

"We love because it's the only true adventure." - Nikki Giovanni

"Love is like quicksilver in the hand. Leave the fingers open and it stays. Clutch it, and it darts away." - Dorothy Parker

"Love is friendship set on fire." - unknown

"Love is an ideal thing, marriage a real thing." - Goethe

"To be in love is merely to be in a state of perceptual anesthesia." - H.L. Mencken

"Love is everything it's cracked up to be. That's why people are so cynical about it...It really is worth fighting for, risking everything for. And the trouble is, if you don't risk everything, you risk even more." - Erica Jong

"Sometimes love is stronger than a man's convictions." - Isaac Bashevis Singer

"Love is the master key that opens the gates of happiness." - Oliver Wendell Holmes

"Maybe love is like luck. You have to go all the way to find it." - Robert Mitchum

"Love stretches your heart and makes you big inside." - Margaret Walker

"Love has no awareness of merit or demerit; it has no scale... Love loves; this is its nature." - Howard Thurman

"Love is like war: Easy to begin but hard to end." - Anonymous

"Love consists in this, that two solitudes protect and touch and greet each other." - Rainer Maria Rilke

"Where love is, no room is too small." - Talmud

"Loves makes your soul crawl out from its hiding place." - Zora Neale Hurston

"Love is the irresistible desire to be irresistibly desired." - Mark Twain

"Love is more than three words mumbled before bedtime. Love is sustained by action, a pattern of devotion in the things we do for each other every day." - Nicholas Sparks

"To love is to receive a glimpse of heaven." - Karen Sunde

"A love song is just a caress set to music." - Sigmund Romberg

"Love is an act of endless forgiveness, a tender look which becomes a habit." - Peter Ustinov

"Love is like a violin. The music may stop now and then, but the strings remain forever." - unknown

"Love is the only sane and satisfactory answer to the problem of human existence." - Erich Fromm

"In the final analysis, love is the only reflection of man's worth." - Bill Wundram, Iowa Quad Cities Times

"Love doesn't make the world go round, love is what makes the ride worthwhile." - Elizabeth Browning

"Oh, life is a glorious cycle of song,
A medley of extemporanea;
And love is a thing that can never go wrong;
And I am Marie of Roumania."
- Dorothy Parker

"To love is to suffer. To avoid suffering one must not love. But then one suffers from not loving. Therefore to love is to suffer, not to love is to suffer. To suffer is to suffer. To be happy is to love. To be happy then is to suffer. But suffering makes one unhappy. Therefore, to be unhappy one must love, or love to suffer, or suffer from too much happiness. I hope you're getting this down."
- Woody Allen,

любов?

Love?

"Love is always patient and kind. It is never jealous. Love is never boastful or conceited. It is never rude or selfish. It does not take offense and is not resentful."

'A walk to remember'

Един ден любовта попитала приятелството "Защо те има след като аз съществувам?" ...а Приятелството отговорило: 'За да донеса усмивката там... където ти остави сълзи.'

*извадено от обща хронология

Любовта е чудо. Аз вярвам в чудеса.

не съм видяла мъка, не съм видяла и смърт, не съм виждала мизерия, тежък живот, купища проблеми. не съм ставала свидетел на страданието на хората, на разбити мечти, на сърца на купчина пепел. не съм изпитвала чужда ръка върху себе си, не са били свръх груби с мен. имам и майка и баща, които ме обсипват с много грижи и любов. в семейството ми няма интриги, никой от родителите ми няма любовници. не съм израстнала в сиропиталище, сама в света. но не и израстнах при родителите си. от душевни рани свързани с приятели съм страдала, но винаги съм имала поне един човек до мен, независимо дали физически е бил до мен или просто психически. самотна съм се чувствала само това лято, което кажи речи го прекарах сама, без никого. и какво от това? човек въобще не трябва дори да се замисля какви проблеми може да има една проста тъпа 15годишна пикла. кви проблеми може да има? все още е до полата на майка си, разчита на баща си, има покрив над главата си, обгрижена е от много любов. какво разбира тя от проблеми? къде се бърка въобще в животът на другите? защо, по дяволите, се опитва да помага, като нито разбира от нещата за възрастните, нито нищо? да кажеш, че е усетила ударите на съдбата върху гърба си, да е страдала от разбито сърце, айде тогава можеш да приемеш това, че ти си бърка в живота и се опитва по НЯКАКЪВ начин да ти помогне. но ти не виждаш самия смисъл на моите действия, който се крие зад всички думи, нали? обичам те. как искаш да ти го кажа? искам да си щастлив и това, че ми говориш толкова песиместични неща не ме навежда на мисълта, че си щастлив. знам, всеки има проблеми, но винаги може да се намери рамо, на което да излееш всичко. защо не искаш да приемеш моето рамо? нима времето и разстоянието изтриха малкото, но прекрасните, моменти, които прекарахме заедно? нима забрави всичките думи, които изписвахме до късно през нощта? всичките мили слова и всичките неща, които останаха неизречени между нас?

и след всичко ще ми остане само една единствена голяма кутия, пълна с 23 писма - по едно за всеки месец от нашето познание. и този месец ще напиша 24-тото - последното. и ще затворя още една страница от живота ми. за съжаление.

I wish you knew :

How many days I have spent waiting for you.
How many nights i turned into days thinking about you.
How many moments i have spent hoping to see you.
How many times I have dreamed without any outcome.

And for what? For only one simple 'goodbye' . . .

to do or not to do?

изправена съм пред труден избор. намирам се на един кръстопът. да се опитам ли още веднъж да оправя отношенията ни, въпреки че той очевидно не иска да това или просто да обърна тази страница от живота ми и да я заровя в съзнанието си, но като красив мимолетен спомен?

милата ми родина.

БЪЛГАРИЯ

До днес не съм ти казвал… А много те обичам.
И въпреки… Безкрайно… От малък… Все така…
И точно за това, че паднала си ничком.
И тялото ти тъпчат чуждите крака.

Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.
Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.
Звездата още свети… Виж… Горе… Не угасна.
Вдигни се… Изправи се… Измъчен мой народ.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.
Било е и по-тежко… Болеше… Издържа.
Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.
Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

Неповторима моя… Недей да се страхуваш…
И семена и кости погребани са тук.
Отново ще поникнеш… И все ще съществуваш…
Във малката ми внучка и малкия ми внук.

Недялко Йорданов


нали знаете, че хората казват, че разбираш колко ценно ти е дадено нещо, едва когато го изгубиш? мисля, че това не във всички случаи е вярно. например. аз още преди да напусна българия, знаех колко е красива, знаех колко много я обичам, колко я ценя, колко я тача. беше ми като втора майка. издържала толкова време на какви ли не хули, лъжи и клевети, на болка и мъка, на много години подтисниченство, робство. знаех всичко това. разбирах го. и това правеше любовта ми към родината ми още по-силна и по-голяма. но сега, когато съм толкова далеч от нея, изпитвам нещо друго. все още я има тази безсловна любов и почит. все още се възхищавам на абсолютно всички българско. но сега се появи и нещо ново. една липса. липсва ми българия. липсват ми птичите песни, които ще споходят твои път, където и да се намираш. липсват ми обширните гори, които са приютили в прегръдките си и животни, и растения. липсват ми дълбоките реки, извор на нов живот. липсват ми многобройните китни градини в къщите, където живеят възрастни хора. липсва ми смехът на многото весели дечица в парка. липсват ми обширните поля, на които не можеш да видиш края. липсва ми мириса на току що разцъфнало дръвче след дългата зима. липсва ми полетът на многото снежинки. липсват ми всички български работи...

носталгията е непоносима, хора. но вие това няма да го разберете, докато не се окажете някъде много далеч, отвъд границите на така милата ми родина. чак тогава ще можете да намерите смисъла на думите ми. и, много ви моля, оценете България докато сте още в нея, докато имате възможност да се наслаждавате на всичко това не само в спомените си, а и в реалността. и, ако обичате, направете го сега, заради мен. =]

какви мисли може да породи един сън?

сънувах странен сън. не че беше нещо фантастично, магическо или още по-малко необикновено. просто сънувах една бъдеща, да се надяваме, сцена, която обаче остави очите ми обезводнени на сутринта.
беше слънчев летен ден. като обикновен горещината издебваше търпеливо зад хълма, където слънцето все още се криеше преди да се покаже отново на света. сънувах собственото си събуждане и как веднага след като отворих клепачи как осъзнах къде съм и с кого съм. грабнах все още затоплената ми възглавница и ударих спящото момиче в спалния чувал до мен. да, точно така. сънувах, че йоко, диди, дуки и бо са ми дошли на гости тук, в кипър. че цяла нощ сме си разкавали стари истории, заливайки се от смях и ядейки до пръсване шоколад милка. момичето, което ударих беше бо. с нейния звънлив глас тя ми изкрещя 'ти нормална ли си?!? колко е часа, по дяволите?!?', а от тези думи последва само още един удар. и другите момичета се събудиха. започна един епичен бой с възглавници, който завърши отново върху спалните ни чували. дишахме тежко за кратко време, докато не чухме как майка ми вика от другата стая, че палачинките са готови. изведнъж усетихме един вълчи глад и с неочакван прилив на сили се заблъскахме към вратата. все още по пижами ние се появихме пред голямата купчина от палачинки. излапахме набързо по двайсетина всяка една и след кратко оправяне заведох момичетата на моето място. на мястото, където прекарах лятото си, мислейки за тях. седяхме там много време, плачейки, докато им разказвах как самата аз съм плакала там не един, или два пъти. след това отидохме да си вземем сладолед, сякаш предишния шоколад не ни беше достатъчен. после ги заведох в училището ми, показах им къде се запознах с Мария, Рафа, Ел, Елия и Елени, къде с румънката от моя клас обсъждаме историите си, къде съм седяла много пъти сама, слушайки музика, защото не съм имала желание да ида с кипърските ми приятелки. показах им къде се запознах с иво, който такива проблеми продължава да ми създава. къде се смях с деси и христина. къде карах физическо до припадък. всичкия ми нов живот им показах, с идеята да са отново до мен, както в доброто старо време.

досега не съм имала такъв сън. сънувах и миналото си, и бъдещето си /надявам се, де/.

Радостните времена в края на годината

Ето че пристигна отново Декември
с мирис на имел и борови иглички.
Помахай щастливо на есенния Ноември
след година ще го видим отново всички.

Не бива да тъжим за отминалата есен.
Зимни игри ни очакват някъде там.
Нека деня да започнем с весела песен.
Коледно време настана! Не бъди сам...

Погледни многото лампички цветни
как присветкват в танц прекрасен.
И как борови иглички кокетни
нашепват песни в глас сладкогласен.

Весело се усмихва и луната дори
с приятелките ѝ – звездите златни.
И никой за нищо няма да те укори
дори и особите най-знатни.

Защото ни предстоят весели дни,
изпълнени с много щастие, любов
и прекрасни зимни детски игри,
последната наша вечна любов.

05.12.2009
23:44

...

ЩАСТИЕ

Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те видим... Тъкмо едва те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...

Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не подозирам дори...
Дълъг живот?.. И любов?.. И успехи?.. И слава?..
Много приятели?.. Много и много пари?..

Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на светло... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?

Може би ти си наоколо... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все пак... За малко... На края... На заем...
Утре, например... Когато снегът завали...

Ето те... Идваш... Аз чувам гласчето ти звънко...
Хитрият поглед... Малката умна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето тънко...
Господи, колко сме глупави... Ти си това...

Недялко Йорданов <3

декември.

Dhjetor
December
ديسمبر
Desember
Снежань
Tháng Mười Hai
Decembro
Δεκέμβριος
Detsember
דצמבר
דעצעמבער
Nollaig
Diciembre
Dicembre
Desembre
12月
12월
Decembris
Gruodis
Disember
Diċembru
Dezember
یدلایمخیرات دسامبر
Grudzień
Dezembro
Decembrie
Декабрь
Децембар
Desemba
Disyembre
ธันวาคม
Aralık
Rhagfyr
Грудень
Joulukuu
Décembre
दिसम्बर
Prosinac


ДЕКЕМВРИИИИИИИИИИИИИИ!

НАЙ–СЕТНЕ! НАЙ–СЕТНЕ!

лампички. сняг. елхи. хубава атмосфера. дом. топло. студено. прегръдки. желания. чудеса. вяра. роднини и приятели, които не си виждал от векове. мили думи. хванати ръце. общи усилия. сплотеност. дядо коледа. КОЛЕДАААААААААААА!

ааа *разтапя се* <3333333333

любимият ми месец. най-накрая.