какви мисли може да породи един сън?

сънувах странен сън. не че беше нещо фантастично, магическо или още по-малко необикновено. просто сънувах една бъдеща, да се надяваме, сцена, която обаче остави очите ми обезводнени на сутринта.
беше слънчев летен ден. като обикновен горещината издебваше търпеливо зад хълма, където слънцето все още се криеше преди да се покаже отново на света. сънувах собственото си събуждане и как веднага след като отворих клепачи как осъзнах къде съм и с кого съм. грабнах все още затоплената ми възглавница и ударих спящото момиче в спалния чувал до мен. да, точно така. сънувах, че йоко, диди, дуки и бо са ми дошли на гости тук, в кипър. че цяла нощ сме си разкавали стари истории, заливайки се от смях и ядейки до пръсване шоколад милка. момичето, което ударих беше бо. с нейния звънлив глас тя ми изкрещя 'ти нормална ли си?!? колко е часа, по дяволите?!?', а от тези думи последва само още един удар. и другите момичета се събудиха. започна един епичен бой с възглавници, който завърши отново върху спалните ни чували. дишахме тежко за кратко време, докато не чухме как майка ми вика от другата стая, че палачинките са готови. изведнъж усетихме един вълчи глад и с неочакван прилив на сили се заблъскахме към вратата. все още по пижами ние се появихме пред голямата купчина от палачинки. излапахме набързо по двайсетина всяка една и след кратко оправяне заведох момичетата на моето място. на мястото, където прекарах лятото си, мислейки за тях. седяхме там много време, плачейки, докато им разказвах как самата аз съм плакала там не един, или два пъти. след това отидохме да си вземем сладолед, сякаш предишния шоколад не ни беше достатъчен. после ги заведох в училището ми, показах им къде се запознах с Мария, Рафа, Ел, Елия и Елени, къде с румънката от моя клас обсъждаме историите си, къде съм седяла много пъти сама, слушайки музика, защото не съм имала желание да ида с кипърските ми приятелки. показах им къде се запознах с иво, който такива проблеми продължава да ми създава. къде се смях с деси и христина. къде карах физическо до припадък. всичкия ми нов живот им показах, с идеята да са отново до мен, както в доброто старо време.

досега не съм имала такъв сън. сънувах и миналото си, и бъдещето си /надявам се, де/.