не съм видяла мъка, не съм видяла и смърт, не съм виждала мизерия, тежък живот, купища проблеми. не съм ставала свидетел на страданието на хората, на разбити мечти, на сърца на купчина пепел. не съм изпитвала чужда ръка върху себе си, не са били свръх груби с мен. имам и майка и баща, които ме обсипват с много грижи и любов. в семейството ми няма интриги, никой от родителите ми няма любовници. не съм израстнала в сиропиталище, сама в света. но не и израстнах при родителите си. от душевни рани свързани с приятели съм страдала, но винаги съм имала поне един човек до мен, независимо дали физически е бил до мен или просто психически. самотна съм се чувствала само това лято, което кажи речи го прекарах сама, без никого. и какво от това? човек въобще не трябва дори да се замисля какви проблеми може да има една проста тъпа 15годишна пикла. кви проблеми може да има? все още е до полата на майка си, разчита на баща си, има покрив над главата си, обгрижена е от много любов. какво разбира тя от проблеми? къде се бърка въобще в животът на другите? защо, по дяволите, се опитва да помага, като нито разбира от нещата за възрастните, нито нищо? да кажеш, че е усетила ударите на съдбата върху гърба си, да е страдала от разбито сърце, айде тогава можеш да приемеш това, че ти си бърка в живота и се опитва по НЯКАКЪВ начин да ти помогне. но ти не виждаш самия смисъл на моите действия, който се крие зад всички думи, нали? обичам те. как искаш да ти го кажа? искам да си щастлив и това, че ми говориш толкова песиместични неща не ме навежда на мисълта, че си щастлив. знам, всеки има проблеми, но винаги може да се намери рамо, на което да излееш всичко. защо не искаш да приемеш моето рамо? нима времето и разстоянието изтриха малкото, но прекрасните, моменти, които прекарахме заедно? нима забрави всичките думи, които изписвахме до късно през нощта? всичките мили слова и всичките неща, които останаха неизречени между нас?

и след всичко ще ми остане само една единствена голяма кутия, пълна с 23 писма - по едно за всеки месец от нашето познание. и този месец ще напиша 24-тото - последното. и ще затворя още една страница от живота ми. за съжаление.

I wish you knew :

How many days I have spent waiting for you.
How many nights i turned into days thinking about you.
How many moments i have spent hoping to see you.
How many times I have dreamed without any outcome.

And for what? For only one simple 'goodbye' . . .