милата ми родина.

БЪЛГАРИЯ

До днес не съм ти казвал… А много те обичам.
И въпреки… Безкрайно… От малък… Все така…
И точно за това, че паднала си ничком.
И тялото ти тъпчат чуждите крака.

Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.
Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.
Звездата още свети… Виж… Горе… Не угасна.
Вдигни се… Изправи се… Измъчен мой народ.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.
Било е и по-тежко… Болеше… Издържа.
Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.
Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

Неповторима моя… Недей да се страхуваш…
И семена и кости погребани са тук.
Отново ще поникнеш… И все ще съществуваш…
Във малката ми внучка и малкия ми внук.

Недялко Йорданов


нали знаете, че хората казват, че разбираш колко ценно ти е дадено нещо, едва когато го изгубиш? мисля, че това не във всички случаи е вярно. например. аз още преди да напусна българия, знаех колко е красива, знаех колко много я обичам, колко я ценя, колко я тача. беше ми като втора майка. издържала толкова време на какви ли не хули, лъжи и клевети, на болка и мъка, на много години подтисниченство, робство. знаех всичко това. разбирах го. и това правеше любовта ми към родината ми още по-силна и по-голяма. но сега, когато съм толкова далеч от нея, изпитвам нещо друго. все още я има тази безсловна любов и почит. все още се възхищавам на абсолютно всички българско. но сега се появи и нещо ново. една липса. липсва ми българия. липсват ми птичите песни, които ще споходят твои път, където и да се намираш. липсват ми обширните гори, които са приютили в прегръдките си и животни, и растения. липсват ми дълбоките реки, извор на нов живот. липсват ми многобройните китни градини в къщите, където живеят възрастни хора. липсва ми смехът на многото весели дечица в парка. липсват ми обширните поля, на които не можеш да видиш края. липсва ми мириса на току що разцъфнало дръвче след дългата зима. липсва ми полетът на многото снежинки. липсват ми всички български работи...

носталгията е непоносима, хора. но вие това няма да го разберете, докато не се окажете някъде много далеч, отвъд границите на така милата ми родина. чак тогава ще можете да намерите смисъла на думите ми. и, много ви моля, оценете България докато сте още в нея, докато имате възможност да се наслаждавате на всичко това не само в спомените си, а и в реалността. и, ако обичате, направете го сега, заради мен. =]