наистина е изненадващо как след 96 задачи по математика, 1 есе по гръцки, 12 изписани листи по литература, 5 преведени урока по биология, 2 задачи по история, 6 задачи по физика и начертаване на периодичната таблица, само една, единствена песен може да спаси целия ден. ^^
и как само след едно просто 'обичам те', усмивката не може да ми слезе от лицето! ^^
2010/03/30
2010/03/29
мазохистично настроена.
все повече се убеждавам, че съм мазохист. винаги съм била на мнение, че след всичката болка, след всичките сълзи и наранявания, най-лошото е отново съвсем съзнателно да се върнеш към тях. по твой избор, без никой да те кара. сякаш чувствата и хората, които са ме наранявали толкова много пъти, са някакъв забранен плод за мен и аз се стремя към тях безрасъдно много. дори в действията ми да няма никаква логика. и много хора сега биха казали, че това е жалко, нелогично и извън всякакви приети норми и закони за взаимното привличане. но може би аз съм точно такава. вечно объркваща отношенията си с хората. винаги стремяща се към още и още болка, сякаш предишната не ми е била достатъчна. сякаш падането след продължителното витаене в облаците не е било достатъчно силно и болезнено и трябва да опитам отново. може би наистина не правя нещата както трябва и както се очаква да бъдат направени. може би никое друго момиче не би писало и търсело момчето, което я нарани толкова много пъти , въпреки да знае, че той не я иска. може би ако беше някое друго момиче щеше да си седне на дупето и да започне сериозно да учи за изпитите вместо да пише такива публикации в блога си.
да, може би. но за съжаление или не, аз не съм такова момиче. и още веднъж аз се хвърлих в обятията на неизвестността дали той ще ми отговори най-сетне или ще получа още един силен шамар, за да се свестя и да го оставя най-накрая. да, аз не спрях да опитвам и да опитвам, всеки път с последна надежда, че нещата ще се оправят. да, аз падах. да, аз страдах. да, аз плаках. и да, мен ме болеше. мен! и въпреки всичко аз продължавам в същия дух и правя нови и нови опити да оправя нещата, дори те да се непоправими.
и да, аз знам, че отново ще страдам и ще бъда сама. но все някога, някъде с някого ще си заслужава да се правят толкова много опити. и тогава надеждите ми няма да са пропилени, а ще имат смисъл.
да, може би. но за съжаление или не, аз не съм такова момиче. и още веднъж аз се хвърлих в обятията на неизвестността дали той ще ми отговори най-сетне или ще получа още един силен шамар, за да се свестя и да го оставя най-накрая. да, аз не спрях да опитвам и да опитвам, всеки път с последна надежда, че нещата ще се оправят. да, аз падах. да, аз страдах. да, аз плаках. и да, мен ме болеше. мен! и въпреки всичко аз продължавам в същия дух и правя нови и нови опити да оправя нещата, дори те да се непоправими.
и да, аз знам, че отново ще страдам и ще бъда сама. но все някога, някъде с някого ще си заслужава да се правят толкова много опити. и тогава надеждите ми няма да са пропилени, а ще имат смисъл.
2010/03/27
когато филмите говорят вместо теб.
'най-самотния самотен самотник на света.'
Ленивецът Сид 'Ледена епоха 3: Зората на динозаврите'
2010/03/26
отново в българия? защо?
50 причини, поради които искам да се върна в българия:
1) защото ми писна всички малоумни кипърци да ме питат защо за бога съм напуснала родината си;
2) защото ми писна някои кипърци да ми казват, че нямам работа тук и че това е тяхната страна и трябва да им целувам краката, само защото съм чужденка;
3) общо взето защото ми е писнало от някои кипърски индивиди, които ме дразнят страшно много;
4) защото ми омръзна да се правя на силна;
5) защото се уморих да се усмихвам, когато ми се иска да плача;
6) защото не искам повече всеки път като кажа, че съм от българия, да ми казват: 'а, аз съм ходил/а в софия и въобще не ми хареса';
7) защото ослепях от кафявата, изсъхнала 'растителност', която ме заобикаля;
8) защото в българия не се налагаше да държа изпити в края на годината и от тези изпити да ми зависи бъдещето;
9) защото ми писна да ям ужасното им кисело мляко и дългия хляб;
10) защото всеки път, когато говоря за българия пред някого, очите ми се напълват със сълзи;
11) защото тук срещам изключително некадърни и тъпи индивиди;
12) защото оана ми каза, че не обича родината си;
13) защото вече не издържам да гледам българска телевизия, по която дават само убийства, кражби и т.н;
14) защото всяка неделя камбаната и попа на църквата срещу нас ме събуждат в седем часа;
15) защото ми омръзна да гледам уморените лица на майка ми и баща ми, когато се прибират в девет-десет часа от работа;
16) защото ми дойде до гуша да ме питат дали разбирам вече проклетия език;
17) защото ушите вече ме заболяха от конското, което ми дава всеки божи ден класната и учителите, опитвайки се да ми обяснят, че в края на годината ще имам изпити и трябва да науча вече езика; което аз много добре знам;
18) защото не искам вече като се обърна настрани да виждам фалшиви усмивки, в знак на разбиране;
19) защото ми омръзна някои хора да се опитват да ме разберат и да ми помагат;
20) защото ми писна да срещам враждебни погледи;
21) защото вече не искам да слушам депресираща музика;
22) и да пиша депресиращи стихотворения;
23) и да гледам депресиращи филми;
24) общо взето да правя депресиращи неща;
25) защото се натъжам всеки път, когато някой приятел от българия ми прати снимка, на която се вижда, че той е щастлив, а аз не мога да споделя с него щастието му;
26) защото се уморих да преглеждам скайп-а си всяка вечер, с надеждата, че някой от приятелите ми е на линия;
27) защото след като свършим разговора си само след пет минути и вече нямаме какво да си кажем, аз плача цяла нощ, че съм ги изгубила;
28) защото знам, че всички са се променили страшно много, докато ме е нямало;
29) защото се страхувам дали като се върна ще ме приемат такава каквато съм;
30) и дали въобще ще искат да бъдат с мен;
31) защото се уморих да споделям само в блога си;
32) и защото отчаяно се нуждая от някого, на когото да кажа какво се случва в момента с живота ми;
33) защото ми липсва страхотното чувство за хумор на йоко;
34) и моментите, в които тя ме разсмива чак до сълзи;
35) и моментите, когато с диди и йоко се подигравахме на цвети;
36) и моментите, когато с бъни бу и бо пеехме Ла Бамба и се лигавехме;
37) защото с бъни бу все още не сме си завършили списъка с нещата, които ще направим заедно;
38) защото главно искам отново да бъда с приятелите ми;
39) защото искам отново да ям от страхотния кекс 'негърче' на леля таня;
40) и от страхотните и палачинки;
41) защото искам още веднъж баба ми да ме увика;
42) защото искам отново да карам колело с йоко;
43) и тя отново да се прибие;
44) защото искам да ида до магазинчето на сузи и да си взема шоколад без баба ми да знае;
45) защото искам още веднъж диди да ме постриже;
46) защото искам отново да си правим фотосесии с йоко в тях;
47) и тя да се оплаква колко ужасна ми е маската за лице;
48) и да се караме коя в коя да дойде, за да вземе една тъпа флашка;
49) за да се разходя в дунавския парк;
50) с една дума, за да се почувствам отново щастлива;
толкова много искам отново да съм в българия ...
още малко време остана ... още малко ... издържах толкова много, ще успея още малко ...
1) защото ми писна всички малоумни кипърци да ме питат защо за бога съм напуснала родината си;
2) защото ми писна някои кипърци да ми казват, че нямам работа тук и че това е тяхната страна и трябва да им целувам краката, само защото съм чужденка;
3) общо взето защото ми е писнало от някои кипърски индивиди, които ме дразнят страшно много;
4) защото ми омръзна да се правя на силна;
5) защото се уморих да се усмихвам, когато ми се иска да плача;
6) защото не искам повече всеки път като кажа, че съм от българия, да ми казват: 'а, аз съм ходил/а в софия и въобще не ми хареса';
7) защото ослепях от кафявата, изсъхнала 'растителност', която ме заобикаля;
8) защото в българия не се налагаше да държа изпити в края на годината и от тези изпити да ми зависи бъдещето;
9) защото ми писна да ям ужасното им кисело мляко и дългия хляб;
10) защото всеки път, когато говоря за българия пред някого, очите ми се напълват със сълзи;
11) защото тук срещам изключително некадърни и тъпи индивиди;
12) защото оана ми каза, че не обича родината си;
13) защото вече не издържам да гледам българска телевизия, по която дават само убийства, кражби и т.н;
14) защото всяка неделя камбаната и попа на църквата срещу нас ме събуждат в седем часа;
15) защото ми омръзна да гледам уморените лица на майка ми и баща ми, когато се прибират в девет-десет часа от работа;
16) защото ми дойде до гуша да ме питат дали разбирам вече проклетия език;
17) защото ушите вече ме заболяха от конското, което ми дава всеки божи ден класната и учителите, опитвайки се да ми обяснят, че в края на годината ще имам изпити и трябва да науча вече езика; което аз много добре знам;
18) защото не искам вече като се обърна настрани да виждам фалшиви усмивки, в знак на разбиране;
19) защото ми омръзна някои хора да се опитват да ме разберат и да ми помагат;
20) защото ми писна да срещам враждебни погледи;
21) защото вече не искам да слушам депресираща музика;
22) и да пиша депресиращи стихотворения;
23) и да гледам депресиращи филми;
24) общо взето да правя депресиращи неща;
25) защото се натъжам всеки път, когато някой приятел от българия ми прати снимка, на която се вижда, че той е щастлив, а аз не мога да споделя с него щастието му;
26) защото се уморих да преглеждам скайп-а си всяка вечер, с надеждата, че някой от приятелите ми е на линия;
27) защото след като свършим разговора си само след пет минути и вече нямаме какво да си кажем, аз плача цяла нощ, че съм ги изгубила;
28) защото знам, че всички са се променили страшно много, докато ме е нямало;
29) защото се страхувам дали като се върна ще ме приемат такава каквато съм;
30) и дали въобще ще искат да бъдат с мен;
31) защото се уморих да споделям само в блога си;
32) и защото отчаяно се нуждая от някого, на когото да кажа какво се случва в момента с живота ми;
33) защото ми липсва страхотното чувство за хумор на йоко;
34) и моментите, в които тя ме разсмива чак до сълзи;
35) и моментите, когато с диди и йоко се подигравахме на цвети;
36) и моментите, когато с бъни бу и бо пеехме Ла Бамба и се лигавехме;
37) защото с бъни бу все още не сме си завършили списъка с нещата, които ще направим заедно;
38) защото главно искам отново да бъда с приятелите ми;
39) защото искам отново да ям от страхотния кекс 'негърче' на леля таня;
40) и от страхотните и палачинки;
41) защото искам още веднъж баба ми да ме увика;
42) защото искам отново да карам колело с йоко;
43) и тя отново да се прибие;
44) защото искам да ида до магазинчето на сузи и да си взема шоколад без баба ми да знае;
45) защото искам още веднъж диди да ме постриже;
46) защото искам отново да си правим фотосесии с йоко в тях;
47) и тя да се оплаква колко ужасна ми е маската за лице;
48) и да се караме коя в коя да дойде, за да вземе една тъпа флашка;
49) за да се разходя в дунавския парк;
50) с една дума, за да се почувствам отново щастлива;
толкова много искам отново да съм в българия ...
още малко време остана ... още малко ... издържах толкова много, ще успея още малко ...
2010/03/23
аз съм за него.
боже, не съм писала някаква НОРМАЛНА *подчертава думата 'нормална'* публикация в блога си от векове. не знам дали не намирам подходящите думи да опиша всичките чувства, които в момента бушуват в мен. или може би просто не мога да избера с коя по-точно тема да започна. за това ще започна с всичко и ще завърша с всичко.
мисля, че го преодолях. чаках него цял един месец и четири дни. изписах 12 писма, 20 смс съобщения и му звъннах 17 пъти, от които получих отговор само на 2. сънувах него 7 пъти и всеки път се събуждах цялата обляна в пот, задъхана и неискаща отново да заспя. идвах по-рано на училище, заради него! седях на пейките в центъра на училището, само заради него! отивах всяко междучасие в кабинета по информационни технологии, само и единствено заради него!
но стига толкова за него. сега е време за мен! стига съм го мислила. изключих го от сънищата и от мислите си. сега през нощта вече няма да се будя и да се чудя дали за Бога да му звънна или да му пиша. да ида ли при него в училище и да говоря с него. не! той имаше един месец и четири дни време на разположение, за да дойде при мен и да ми каже каквото има да ми казва. имаше предостатъчно време да сподели с мен проблемите си и желанията си. и най-вече дали иска да оправим това, което ни свързваше. но, той си пропиля шанса и аз няма да продължавам да го чакам да се усети, че там някъде има момиче, на което все още му пука за него. не! имаше прекалено много време ...
и всъщност. не знам какво съм си мислела през това време. само него ли съм виждала около себе си? чак сега разбирам скрития смисъл на думите на крис: 'ти сякаш където и да сме все него виждаш. сякаш е магнит за очите ти.' може би има нещо скрито в тези привидно прости думички. може би наистина през това време съм виждала само и единствено него. дори без да искам. но както казах, стига толкова! и всъщност, би трябвало да благодаря на крис, защото вчера ме запозна с едно прекрасно момче. и това, което най-много ме изненада, е че с него мога да си говоря не само за някакви обикновени теми. за 15етте минути, които прекарах при него се оказа, че той чете книги и мечтае да направи нещо добро за света. (sun) къде в днешно време се сеща момче, което прави тези неща? оО наистина съм страшно впечатлена ...
друга промяна, която настъпи в тези дни, е че вече не прекарвам междучасията си в централните пейки на училището. всъщност както каза учителят ми по физическо 'теди, кристина, оана и кристиана си правят слънчева терапия на игрището' ;d значи, вече седим на игрището, на цимента!, и слушаме музика, и си говорим, и се смеем. и най-готиното е, че не се оглеждам във всички възможни посоки, за да търся с очи иво. каква красива промяна, всеки би казал. (sun)
и да, засега друго не мога да се сетя. а и в момента имам древногръцки, ама аз съм на компютъра и пиша.. хах, късметлийка. а, сега се сетих още нещо. днес класната ми любезно ми обясни, че трябва да искарам ДЕСЕТ на изпитите през юни, за да мога да премина. ДЕСЕТ! знаете ли какво значи това? значи, че трябва сериозно да се седна на дупето и да науча тъпия език! и за да направя това, трябва да продължа да чета публикациите на Бо в блога ѝ, защото те ми вдъхват голяма вяра в себе си. самата бо много ми помага в момента, въпреки че не сме си писали от толкова много време. може би ще прозвучи много клиширано, но тя сякаш духом ми помага. не знам, но в последно време много близо я усещам. сякаш е непрекъснато с мен и ме подкрепя във всяко едно отношение. полудявам ли, бе хора?
ох, и остават само дванадесет дни ...
х.о.х.о.
Крис
мисля, че го преодолях. чаках него цял един месец и четири дни. изписах 12 писма, 20 смс съобщения и му звъннах 17 пъти, от които получих отговор само на 2. сънувах него 7 пъти и всеки път се събуждах цялата обляна в пот, задъхана и неискаща отново да заспя. идвах по-рано на училище, заради него! седях на пейките в центъра на училището, само заради него! отивах всяко междучасие в кабинета по информационни технологии, само и единствено заради него!
но стига толкова за него. сега е време за мен! стига съм го мислила. изключих го от сънищата и от мислите си. сега през нощта вече няма да се будя и да се чудя дали за Бога да му звънна или да му пиша. да ида ли при него в училище и да говоря с него. не! той имаше един месец и четири дни време на разположение, за да дойде при мен и да ми каже каквото има да ми казва. имаше предостатъчно време да сподели с мен проблемите си и желанията си. и най-вече дали иска да оправим това, което ни свързваше. но, той си пропиля шанса и аз няма да продължавам да го чакам да се усети, че там някъде има момиче, на което все още му пука за него. не! имаше прекалено много време ...
и всъщност. не знам какво съм си мислела през това време. само него ли съм виждала около себе си? чак сега разбирам скрития смисъл на думите на крис: 'ти сякаш където и да сме все него виждаш. сякаш е магнит за очите ти.' може би има нещо скрито в тези привидно прости думички. може би наистина през това време съм виждала само и единствено него. дори без да искам. но както казах, стига толкова! и всъщност, би трябвало да благодаря на крис, защото вчера ме запозна с едно прекрасно момче. и това, което най-много ме изненада, е че с него мога да си говоря не само за някакви обикновени теми. за 15етте минути, които прекарах при него се оказа, че той чете книги и мечтае да направи нещо добро за света. (sun) къде в днешно време се сеща момче, което прави тези неща? оО наистина съм страшно впечатлена ...
друга промяна, която настъпи в тези дни, е че вече не прекарвам междучасията си в централните пейки на училището. всъщност както каза учителят ми по физическо 'теди, кристина, оана и кристиана си правят слънчева терапия на игрището' ;d значи, вече седим на игрището, на цимента!, и слушаме музика, и си говорим, и се смеем. и най-готиното е, че не се оглеждам във всички възможни посоки, за да търся с очи иво. каква красива промяна, всеки би казал. (sun)
и да, засега друго не мога да се сетя. а и в момента имам древногръцки, ама аз съм на компютъра и пиша.. хах, късметлийка. а, сега се сетих още нещо. днес класната ми любезно ми обясни, че трябва да искарам ДЕСЕТ на изпитите през юни, за да мога да премина. ДЕСЕТ! знаете ли какво значи това? значи, че трябва сериозно да се седна на дупето и да науча тъпия език! и за да направя това, трябва да продължа да чета публикациите на Бо в блога ѝ, защото те ми вдъхват голяма вяра в себе си. самата бо много ми помага в момента, въпреки че не сме си писали от толкова много време. може би ще прозвучи много клиширано, но тя сякаш духом ми помага. не знам, но в последно време много близо я усещам. сякаш е непрекъснато с мен и ме подкрепя във всяко едно отношение. полудявам ли, бе хора?
ох, и остават само дванадесет дни ...
х.о.х.о.
Крис
2010/03/22
не искам да съм на 16!
нееее!
не, не, не, не!
боже, толкова много съм уплашена. защо стефан трябваше да ми припомня, че само след 13 дни аз ще стана на 16? и вече няма да съм 'сладкото-вечно-усмихващо-се-петнадесет-годишно-момиче' както ТОЙ обичаше да ме описва ... и най-прекрасния рождения ден, този, когато направих 15, ще остане в миналото, за да бъде заместен от някакво мижаво негово подобие. и както майка ми трябваше да ме уведоми 'вече си почти на 16 ...'
НЕ!
аз завинаги ще си остана на 15! винаги! винаги! винаги! и винаги ще имам този присъщи детски пламък в очите ми, когато крис ми предлага да е катерим по дърветата. и когато с оана ще пускаме хвърчила в небето. и когато си играя с балона, докато с иво се караме с него.
завинаги дете! завинаги ...
не, не, не, не!
боже, толкова много съм уплашена. защо стефан трябваше да ми припомня, че само след 13 дни аз ще стана на 16? и вече няма да съм 'сладкото-вечно-усмихващо-се-петнадесет-годишно-момиче' както ТОЙ обичаше да ме описва ... и най-прекрасния рождения ден, този, когато направих 15, ще остане в миналото, за да бъде заместен от някакво мижаво негово подобие. и както майка ми трябваше да ме уведоми 'вече си почти на 16 ...'
НЕ!
аз завинаги ще си остана на 15! винаги! винаги! винаги! и винаги ще имам този присъщи детски пламък в очите ми, когато крис ми предлага да е катерим по дърветата. и когато с оана ще пускаме хвърчила в небето. и когато си играя с балона, докато с иво се караме с него.
завинаги дете! завинаги ...
2010/03/21
song of the day.
Time changes everything,
even you and I have changed
The rain, the winter spring
has made us fade away
I still remember everything,
that ol' December, the fears, the cold
I really wonder how you feel
on these nights so alone
I hope someday you'll see me,
I hope someday you'll spot me in the crowd
Take my hand and kiss me,
I hope someday you'll say my name out loud
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over
and life will be better in spring
Time changes everything,
but this feeling still remains
The sweetest ever lips I've kissed
will always be the same
I hope someday you'll see me,
I hope someday you'll spot me in the crowd
Smile and say you miss me,
I hope someday you'll say my name out loud
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over and life will be better in spring
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over
and life will be better in spring
леле, тази песен ми е толкова подходяща, че направо не е истина ! и да, наистина се надявам и ти все още да си спомняш НАШИЯ декември ... когато всичко беше толкова приказно, и толкова красиво, и толкова истинско... и толкова Иво-Криси .. толкова наше ...
even you and I have changed
The rain, the winter spring
has made us fade away
I still remember everything,
that ol' December, the fears, the cold
I really wonder how you feel
on these nights so alone
I hope someday you'll see me,
I hope someday you'll spot me in the crowd
Take my hand and kiss me,
I hope someday you'll say my name out loud
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over
and life will be better in spring
Time changes everything,
but this feeling still remains
The sweetest ever lips I've kissed
will always be the same
I hope someday you'll see me,
I hope someday you'll spot me in the crowd
Smile and say you miss me,
I hope someday you'll say my name out loud
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over and life will be better in spring
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over
and life will be better in spring
леле, тази песен ми е толкова подходяща, че направо не е истина ! и да, наистина се надявам и ти все още да си спомняш НАШИЯ декември ... когато всичко беше толкова приказно, и толкова красиво, и толкова истинско... и толкова Иво-Криси .. толкова наше ...
2010/03/12
обичам те, бо!
на Бо, защото въпреки голямото разстояние продължава да бъде най-голямата ми подкрепа.
За всички пъти, в които си стояла до мен,
за всички истини, които ми помогна да прозра,
за всичката радост, която внесе в живота ми,
за всички грешки, които поправи,
за всяка мечта, която превърна в реалност -
ще ти бъда вечно благодарна!
Ти си единствената, която ме прегръща силно
и никога не би ме оставила да падна.
Ти си единствената, който ме забеляза измежду всички други.
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти ми подари крила и ме накара да полетя,
само докосна ръката ми и стигнах небесата,
изгубих вярата си, но ти ми я възвърна,
като каза, че звездите, трябва да са на високо,
стоеше до мен и аз се извисих,
имах любовта ти, имах я изцяло,
благодарна съм ти за всеки ден, с който ме даряваше,
може би не знам дали това е много,
но знам, че това "много" е истина.
Благословена бях, за това, че бях обичана от теб.
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти беше винаги до мен -
нежният бриз, който ме закриляше,
светлината, която озари тъмнината в живота ми,
ти беше моето дихание,
през всички лъжи, които превърна в истина,
моят свят е по-добро място, заради теб!
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
за всички истини, които ми помогна да прозра,
за всичката радост, която внесе в живота ми,
за всички грешки, които поправи,
за всяка мечта, която превърна в реалност -
ще ти бъда вечно благодарна!
Ти си единствената, която ме прегръща силно
и никога не би ме оставила да падна.
Ти си единствената, който ме забеляза измежду всички други.
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти ми подари крила и ме накара да полетя,
само докосна ръката ми и стигнах небесата,
изгубих вярата си, но ти ми я възвърна,
като каза, че звездите, трябва да са на високо,
стоеше до мен и аз се извисих,
имах любовта ти, имах я изцяло,
благодарна съм ти за всеки ден, с който ме даряваше,
може би не знам дали това е много,
но знам, че това "много" е истина.
Благословена бях, за това, че бях обичана от теб.
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти беше винаги до мен -
нежният бриз, който ме закриляше,
светлината, която озари тъмнината в живота ми,
ти беше моето дихание,
през всички лъжи, които превърна в истина,
моят свят е по-добро място, заради теб!
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
2010/03/09
и все пак съм щастлива.
е, новините за първи път от началото на месеца не са добри, но на кого му пука всъщност. вместо на 30 юни ще се прибера на 2 юли в България. да, три дена са, но аз издържах толкова много, та три дена ли ще ми бъдат проблем? едва ли ...
и все пак съм щастлива! (sun)
и все пак съм щастлива! (sun)
2010/03/08
( :
първо да си кажа, честит празник на всички жени. < 3 хората казват, че март е месецът на жените, заради празникът, който имаме през този месец. мисля, че са прави, но не само заради празника. вярва се, че през март всичко се събужда за един нов живот, за пролетта. и щом март е началото на песните на птичките, на разцъфналите дръвчета, на цветята в градините, то значи, че пролетта са именно жените. ние даваме началото на най-прекрасният сезон през цялата година. и чувството да установиш това е страхотно. (sun)
напоследък се хващам, че прекарвам много време в мисли за смисъла на живота. понякога дори не мога да заспя дълго време, защото си чудя какво трябва да направя, за да има смисъл животът ми. нима трябва да създам семейство? или да успея и да постигна високи върхове в кариерата? някой ще кажат, че само тези две неща да направя и it would be great. ако запитам други пък, ще ми отговорят любовта. или щастието. или здравето. или някое от пожеланията, които винаги пишем на картичките за рожденни дни, именни дни etc. да, някои твърдят, че за всеки човек смисъла на живота му бил различен. да, може би е така, защото в крайна сметка всеки човек е сам по себе си различен и мислите, чувствата и мечтите му са различни. да, това е така. но нека се замислим за момент. нима този човек щеше да съществува, ако преди това родителите му не са съществували? нима неговите родители щеше дасъществуват, ако техните родители не са съществували преди това? и май в крайна сметка смисъла на живота е ... създаването на нов живот. да, изглежда, че е толкова просто. нали един човек ще направим нещо (ще създаде лекарство за тежка болест, ще измисли нови технологии etc.,etc.), което ще подобри живота на следващото поколение? и нали следващото поколение ще направи нещо друго, което ще е в полза на последващото поколение? и верижката се затваря. всички работим, заради благото на тези след нас. и изглежда, че това е смисъла на живота - да създадеш живот и да се трудиш за подобряването на този живот.
може би има някакъв скрит смисъл в думите 'Make love, not war!' може би човекът, който ги е изрекъл за първи път е искал да даде най-силната подкрепа, която може да съществува - познанието защо сме тук и защо трябва да продължим да съществуваме.
напоследък се хващам, че прекарвам много време в мисли за смисъла на живота. понякога дори не мога да заспя дълго време, защото си чудя какво трябва да направя, за да има смисъл животът ми. нима трябва да създам семейство? или да успея и да постигна високи върхове в кариерата? някой ще кажат, че само тези две неща да направя и it would be great. ако запитам други пък, ще ми отговорят любовта. или щастието. или здравето. или някое от пожеланията, които винаги пишем на картичките за рожденни дни, именни дни etc. да, някои твърдят, че за всеки човек смисъла на живота му бил различен. да, може би е така, защото в крайна сметка всеки човек е сам по себе си различен и мислите, чувствата и мечтите му са различни. да, това е така. но нека се замислим за момент. нима този човек щеше да съществува, ако преди това родителите му не са съществували? нима неговите родители щеше дасъществуват, ако техните родители не са съществували преди това? и май в крайна сметка смисъла на живота е ... създаването на нов живот. да, изглежда, че е толкова просто. нали един човек ще направим нещо (ще създаде лекарство за тежка болест, ще измисли нови технологии etc.,etc.), което ще подобри живота на следващото поколение? и нали следващото поколение ще направи нещо друго, което ще е в полза на последващото поколение? и верижката се затваря. всички работим, заради благото на тези след нас. и изглежда, че това е смисъла на живота - да създадеш живот и да се трудиш за подобряването на този живот.
може би има някакъв скрит смисъл в думите 'Make love, not war!' може би човекът, който ги е изрекъл за първи път е искал да даде най-силната подкрепа, която може да съществува - познанието защо сме тук и защо трябва да продължим да съществуваме.
2010/03/01
new month ^^
йес, определено започвам месеца много, ама много добре. ;d
първо - върнаха ми контролното по гръцки и се оказа, че съм се справила далеч по-добре, отколкото съм смеела да си представя. все пак 6 от 10 за първо контролно си е направо рекорд за мен. ;d
тук, в кипър, нямат празника баба марта и си мислех, че ще ми е гадно. обичам всяка година един месец предварително да обикалям, да търся подходящите мартенички за цялото ми семейство, за всичките приятели, за целия клас, за учители etc.,etc. но тук няма такива сергии, откъдето да си купяяя... е, все пак имам две гривнички - една от нашите, и една от оана (sun)
днес разбрах със сигурност, че иво все още иска да бъдем заедно ... понеже карах свободен, но стоях да чакам кристина, за да си ходим заедно, и седнахме с оана на една пейка. и по едно време гледам иво излиза от класната си стая и идва към нас. на две крачки от нас той реши, че иска да иде до бутката да си купи нещо. но като се връщаше не носеше н-и-щ-о! и пак мина покрай нас, с някаква такава бавна крачка ... и преди да започне да изкачва стълбите към класната си стая се обърна назад, погледна ме за няколко секунди и се обърна пак към стълбите, отново изкачвайки всяка една стълба бавно, с премерена крачка. сякаш се колебаеше дали да дойде при мен, или да не дойде. бог ми е свидетел, че ми се искаше да му изкрещя 'ела тука, бе, стига сме се лигавили като малки деца.' леле, колко по-лесно щеше да бъде, ако не беше толкова колеблив и аз ако не бях толкова горда ... а и ми се струва (но не съм сигурна) че като се прибирахме към къщи, той отново извика 'Крис!' няколко пъти. но може да не е викал мен, защото аз бях с другата кристина ... не мога обаче да не призная, че ми се иска мен да е викал ;d
и да... такам ... ;d не си мислите, че съм забравила за празника. честита баба марта на всичкиии
x.o.x.o.
Крис ^^
първо - върнаха ми контролното по гръцки и се оказа, че съм се справила далеч по-добре, отколкото съм смеела да си представя. все пак 6 от 10 за първо контролно си е направо рекорд за мен. ;d
тук, в кипър, нямат празника баба марта и си мислех, че ще ми е гадно. обичам всяка година един месец предварително да обикалям, да търся подходящите мартенички за цялото ми семейство, за всичките приятели, за целия клас, за учители etc.,etc. но тук няма такива сергии, откъдето да си купяяя... е, все пак имам две гривнички - една от нашите, и една от оана (sun)
днес разбрах със сигурност, че иво все още иска да бъдем заедно ... понеже карах свободен, но стоях да чакам кристина, за да си ходим заедно, и седнахме с оана на една пейка. и по едно време гледам иво излиза от класната си стая и идва към нас. на две крачки от нас той реши, че иска да иде до бутката да си купи нещо. но като се връщаше не носеше н-и-щ-о! и пак мина покрай нас, с някаква такава бавна крачка ... и преди да започне да изкачва стълбите към класната си стая се обърна назад, погледна ме за няколко секунди и се обърна пак към стълбите, отново изкачвайки всяка една стълба бавно, с премерена крачка. сякаш се колебаеше дали да дойде при мен, или да не дойде. бог ми е свидетел, че ми се искаше да му изкрещя 'ела тука, бе, стига сме се лигавили като малки деца.' леле, колко по-лесно щеше да бъде, ако не беше толкова колеблив и аз ако не бях толкова горда ... а и ми се струва (но не съм сигурна) че като се прибирахме към къщи, той отново извика 'Крис!' няколко пъти. но може да не е викал мен, защото аз бях с другата кристина ... не мога обаче да не призная, че ми се иска мен да е викал ;d
и да... такам ... ;d не си мислите, че съм забравила за празника. честита баба марта на всичкиии
x.o.x.o.
Крис ^^
Subscribe to:
Posts (Atom)