нееее!
не, не, не, не!
боже, толкова много съм уплашена. защо стефан трябваше да ми припомня, че само след 13 дни аз ще стана на 16? и вече няма да съм 'сладкото-вечно-усмихващо-се-петнадесет-годишно-момиче' както ТОЙ обичаше да ме описва ... и най-прекрасния рождения ден, този, когато направих 15, ще остане в миналото, за да бъде заместен от някакво мижаво негово подобие. и както майка ми трябваше да ме уведоми 'вече си почти на 16 ...'
НЕ!
аз завинаги ще си остана на 15! винаги! винаги! винаги! и винаги ще имам този присъщи детски пламък в очите ми, когато крис ми предлага да е катерим по дърветата. и когато с оана ще пускаме хвърчила в небето. и когато си играя с балона, докато с иво се караме с него.
завинаги дете! завинаги ...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment