аз съм за него.

боже, не съм писала някаква НОРМАЛНА *подчертава думата 'нормална'* публикация в блога си от векове. не знам дали не намирам подходящите думи да опиша всичките чувства, които в момента бушуват в мен. или може би просто не мога да избера с коя по-точно тема да започна. за това ще започна с всичко и ще завърша с всичко.


мисля, че го преодолях. чаках него цял един месец и четири дни. изписах 12 писма, 20 смс съобщения и му звъннах 17 пъти, от които получих отговор само на 2. сънувах него 7 пъти и всеки път се събуждах цялата обляна в пот, задъхана и неискаща отново да заспя. идвах по-рано на училище, заради него! седях на пейките в центъра на училището, само заради него! отивах всяко междучасие в кабинета по информационни технологии, само и единствено заради него!

но стига толкова за него. сега е време за мен! стига съм го мислила. изключих го от сънищата и от мислите си. сега през нощта вече няма да се будя и да се чудя дали за Бога да му звънна или да му пиша. да ида ли при него в училище и да говоря с него. не! той имаше един месец и четири дни време на разположение, за да дойде при мен и да ми каже каквото има да ми казва. имаше предостатъчно време да сподели с мен проблемите си и желанията си. и най-вече дали иска да оправим това, което ни свързваше. но, той си пропиля шанса и аз няма да продължавам да го чакам да се усети, че там някъде има момиче, на което все още му пука за него. не! имаше прекалено много време ...


и всъщност. не знам какво съм си мислела през това време. само него ли съм виждала около себе си? чак сега разбирам скрития смисъл на думите на крис: 'ти сякаш където и да сме все него виждаш. сякаш е магнит за очите ти.' може би има нещо скрито в тези привидно прости думички. може би наистина през това време съм виждала само и единствено него. дори без да искам. но както казах, стига толкова! и всъщност, би трябвало да благодаря на крис, защото вчера ме запозна с едно прекрасно момче. и това, което най-много ме изненада, е че с него мога да си говоря не само за някакви обикновени теми. за 15етте минути, които прекарах при него се оказа, че той чете книги и мечтае да направи нещо добро за света. (sun) къде в днешно време се сеща момче, което прави тези неща? оО наистина съм страшно впечатлена ...


друга промяна, която настъпи в тези дни, е че вече не прекарвам междучасията си в централните пейки на училището. всъщност както каза учителят ми по физическо 'теди, кристина, оана и кристиана си правят слънчева терапия на игрището' ;d значи, вече седим на игрището, на цимента!, и слушаме музика, и си говорим, и се смеем. и най-готиното е, че не се оглеждам във всички възможни посоки, за да търся с очи иво. каква красива промяна, всеки би казал. (sun)


и да, засега друго не мога да се сетя. а и в момента имам древногръцки, ама аз съм на компютъра и пиша.. хах, късметлийка. а, сега се сетих още нещо. днес класната ми любезно ми обясни, че трябва да искарам ДЕСЕТ на изпитите през юни, за да мога да премина. ДЕСЕТ! знаете ли какво значи това? значи, че трябва сериозно да се седна на дупето и да науча тъпия език! и за да направя това, трябва да продължа да чета публикациите на Бо в блога ѝ, защото те ми вдъхват голяма вяра в себе си. самата бо много ми помага в момента, въпреки че не сме си писали от толкова много време. може би ще прозвучи много клиширано, но тя сякаш духом ми помага. не знам, но в последно време много близо я усещам. сякаш е непрекъснато с мен и ме подкрепя във всяко едно отношение. полудявам ли, бе хора?

ох, и остават само дванадесет дни ...


х.о.х.о.
Крис