like usually. но не точно.

седя аз на един безпощадно бавен и муден компютър в библиотеката на училището ми, където ми мирише на пожълтяли стари страници от книги, на кафе и портокали от учителката, която седи на отсрещната маса. седя на удобен син стол с мека облегалка точно зад единия от широките прозорци на помещението. светлината бие точно в монитора ми и понякога ми е трудно да разбера какво ми се появява пред очите. но няма да дръпна завесата с приятен прасковен цвят, защото слънцето точно сега е страхотно навън.

от лявата ми страна оана отново и отново проверява какво ново/старо има във фейсбука и. от дясната ми страна се намира огромна етажерка, която стига почти до самия таван. по рафтовете и виждам купища, купища книги, които сякаш никой никога не е отварял. пред мен на бюрото има два листа с проект по история на някое дете от първи клас.

учители влизат и излизат. взимат книги. оставят книги. питат ме как съм и дали искам нещо от лафката да ми донесат. библиотекарката отново ме гледа страшно, защото прекарваме много време в 'нейната библиотека'. чистачките идват да питат дали някой иска кафе. всичко е нормално. както всеки понеделник. нищо не се е променило за последните седем седмици, от както идвам всеки понеделник, втори час в библиотеката. отново вместо да работя над проекта си за българия, аз пиша в блога си; или разглеждам профили във фейсбук; или просто гледам някъде в нищото пред мен, докато оана ме пита какво за бога се случва. всичко е както обичайно.

а той е някъде навън. тичайки. или играейки. или заспивайки по физика. или чудейки се какво да си надраска в тетрадката по химия. или мислейки как да продължи да си седи, неправейки нищо.

но той е навън. а аз съм вътре. тук в тази просторна стая с много маси и столове. оглеждаща книгите до мен и чудейки се той какво прави. отново единствената история, която се повтаря вече седем седмици, всеки понеделник, втория час, в библиотеката.

да, днес е просто поредния понеделник. всичко е както обикновено. но аз съм се променила. той също.

all u need is love.

Love is nothing,
Without a kiss.
Love is everything,
When you feel like this.
Love is precious,
When they mean everything to you.
Love is painful,
When they're not with you.
Love is priceless,
The true kind can't be bought.
Love is life...
When it's all you've got.

днес се замислих. хората навсякъде по света питат най-различни въпроси, но съществуват няколко, които вълнуват човечеството от страшно много време. много мислители, философи, а дори и обикновени хора, са се опитвали не веднъж да дават компетентен или не отговор на тези въпроси. някои са се справили много добре и са казали истини, които са послужили за спасителен пояс за много хора. други, обаче, не са се справили толкова добре и техните отговори не веднъж са обърквали хората, които търсят отговора. каквото и да се отговоря, обаче, истината е една. най-истинския смисъл и най-искренния отговор на какъвто и да е въпрос се открива, когато самият ти го откриеш. не става просто да напишеш в гугъл 'къде да намеря щастието?' или 'какво прави човек щастлив?' или 'какъв е смисълът на живота?' и да ти излезе точен, верен отговор. повечето въпроси, над които размишлява човечеството от векове, са толкова индивидуални и толкова специфични за всеки човек, че не може да се даде един единствен отговор.

сега аз ще разсъждавам над въпроса 'какво е любов?' ... тълковното значение на думата 'любов' е:
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов.
2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.
• Обяснявам се/обясня се в любов (на някого). Разкривам чувствата си (обикн. между мъж и жена).
• Женя се по любов. Женя се заради любов към партньора си.

една дума от това определение ми направи впечатление. 'привързаност' ... нима да обичаш някого означава толкова много да си привързан към него, че да не можеш да живееш без него? че той е твоят въздух и както въздуха, така и човекът ти е необходим, за да продължиш да съществуваш? нима любовта е една необходимост, за да съществуваме?

всъщност, аз любовта я възприемам по-просто. никога не съм се опитвала да я възхвалям като в испанска романтична песен. винаги нещата при мен са стояли по-опростени, за да мога да ги разбирам. любовта за мен не е нещо, което можеш да научиш. да отвориш някоя книга и да прочетеш какво трябва да правиш. не можеш да се научиш на любов в училище. това се учи в живота. когато опитваш. когато експериментираш. когато си постоянен и всеки ден правиш някакво усилие, за да продължи да съществува любовта. когато почувстваш собственото си щастие в щастието на човека до теб. любовта е чувство. от където и да го погледем, както и да я тълкуваме, любовта си остава чувство. чувство, за което трябва да дадеш всичките си сили, защото знаеш, че накрая ще си струва. любовта не означава, че двама души трябва да виждат едно и също нещо, а че трябва да гледат в една и съща посока. любовта не е да чуваш другия какво говори, а да го слушаш какво говори. любовта е да чувстваш това, което чувства и другия.

любовта може да се разбира просто. от нас зависи дали ще я усложняваме допълнително или ще си я оставим такава каквато е.

no words.

the jealous is awful thing ... *speechless*

S-U-M-M-E-R

This ain't nothing but a summer jam
Bronze skin and cinnamon tans whoa!
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah, ooh, hey-yeah

Tonight hotties wearing "Prada"-skirts
Real tight temperature is rising
Feelin' real hot in the heat of the night
Midnight the party won't stop
until the morning light
I'm skopin' out the hotties with the light eyes
Be with me tonight

Can't get you outta my mind
I can't lie
Cause a girl like you is so hard to find
I'm waiting for the day to make you mine
Cause I can't take it

This ain't nothing but a summer jam
Bronze skin and cinnamon tans whoa!
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah, ooh, hey-yeah

Moonlight cruisin' down the boulevard
Strobe lights watching you your body's tight
Alright looking kinda freaky to me
Can't get you out of my mind
I can't lie
Cause a girl like you is so hard to find
I'm waiting for the day to make you mine
Cause I can't take it

This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah ooh hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah ooh hey yeah

This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can

This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah ooh hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah ooh hey yeah
Summer jam alright

лято.

хора, искам лято!
лято. лято. лято.

когато с бо ще ядем сладолед под някое дърво в парка.
или когато с йоко ще лежим на тревата, наблюдавайки безоблачното небе.
и когато най-сетне ще се къпя в басейна на леля таня.
и когато с диди ще се лакираме в парка.
и когато с бъни бу ще завършим останалите неща от списъка, както си обещахме.

и когато отново съм в българия...



от сега казвам на всички. лято 2010 ще е най-запомнящото се евър!!! ♥ ♥ ♥ ♥ ♥

бездуменна дупка.

бо ми е свидетел, че само до преди два дена, нищо не можех да кажа. и това е така, не защото съм била потресена от някакво зловещо събитие, което ми се е случило. не беше така, не защото съм нямала на кого да кажа какво ми се случва. и как животът ми се обръща на 180 градуса, докато аз стоя просто пред него и не мога да направя нищо, за да променя хода му или да го забавя поне малко, за да си поема дъх и да се осъзная какво чувствам. и къде съм.

не, не беше така. бях изпаднала в една дупка .. една бездуменна дупка, където думите просто .. ги нямаше. сякаш бяха изчезнали и аз за първи път в живота си не можех нито да напиша, нищо да кажа нещо. разбирате ли? нищичко ... сякаш някой беше извадил всичките думи, които някога, някъде, на някого ще кажа или ще напиша. сякаш всичко се беше изпарило през едно от ушите ми ... даже си мислех, че това ще бъде за постоянно и никога повече няма да усетя приятното чувство, когато погледна завършеното си стихотворение, или когато си кажа всичко на човекът, когото обичам. а аз просто не можех нищо да направя. няколко пъти започвах няколко различни публикации, на различни теми, за да видя за какво мога и за какво не мога да пиша. но нещата просто не се получваха. и знам, че дори в момента пиша някакви напълни глупости, защото отново не мога да изразя какво чувствам. и продължавам да се въртя в един омагьосан кръг, от които изглежда, че няма изход.

и хора, писна ми да чета други блогове и да откривам себе си там. някъде между редовете на някой дори непознат. но, кажете ми, какво да направя след като навсякъде около мен същестувават толкова умни и интелигентни хора, които без да знаят, че самата аз съществувам, описват точно моите проблеми, точно моите мисли и точно моите чувства.

чувствам се празна. и може би ще променя този факт след като си довърша публикацията, в която писах всеки ден какво става между мен и иво. ако най-сетне напиша края ѝ може би ще преудолея всичко това. но първо трябва да говоря с него, за да съм наясно какъв ще е края на публикацията. а аз не мога да говоря с него, защото просто не намирам нужните думи, с които да му обясня какво се случва, по дяволите ...

много е кофти ...

ако ...

Ако това беше филм, аз щях да съм руса.

Ако това беше филм, ти щеше да си известен.

Ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка и да ти го натръшка.

Затова е готино, че не живеем във филм. Защото правим някакви неща, които не са ръководени дори от нас и в един момент разбираме дали те са правилни или не са правилни, след което си вадим изводи и продължаваме, и ако сме достатъчно умни не ги повтаряме, а ако сме достатъчно смели не спираме да отстъпваме назад само за да се засилим и отново да се блъснем в ситуацията. Може би просто трябва да се самонавиваме, че не боли, за да свалим предразсъдъците и да се самовъзпитаме в някаква извратена постоянност.

Говоря за любов. Любовта, както я разбирам аз. Тя не е нещо, което ми се случва, а нещо, което аз избирам. Не е случка... Някакво събитие. Любовта не е концерт, не е рожден ден, не е нова година. Любовта е процес. Повече прилича на училище, или на работа. Всеки ден. Иска някакво старание. Иска да си там, да присъстваш и да си активен в час. Непрекъснато да вдигаш ръка, да си пишеш докладите с внимание към пунктуацията. Защото точките са много важни. Да не се заседяваш пред телевизора и да не се моткаш в ксерокс стаята. Любовта е пинг-понг. Ти подаваш, той връща. Ако спреш да връщаш-губиш. Трябва да си в състезателна форма, никой не приема аматьорите насериозно. И да поддържаш в себе си и в другия играч ентусиазъм и някаква извратена постоянност.

Любовта е за смелите. Умните пишат блогове.


Всеки има право на избор. А всеки избор има последствия. Ако избереш да си умен, може да не изживееш най-вълнуващата любовна история на живота си. Можеш да се примириш със средната матрьошка. Да си кажеш "Това ме устройва". Да намериш матрьошка, която да удовлетворява нуждите ти на егоистично и самовлюбено копеле. Тя да те издигне в култ, да ти е удобна, да ти върши работа, да прецениш, че не ти трябва нещо повече, защото НЕЩО ПОВЕЧЕ може да се окаже някой същия като теб, а ти не можеш да бъдеш с човек, който има също толкова силно, или дори СУПЕРИОРНО на твоето его. Някой, който да осъзнава какъв си мухльо и да може да ти го покаже. Някой, който толкова много да ти напомня за теб, че когато виждаш неговите недостатъци и ги намразваш, да намразиш себе си. Затова ти оставаш умен. Избираш комфорта, навика, грижата. Робинята Изаура е страхотна партньорка. Саманта Джоунс не е. И не иска да бъде.

Ако избереш да бъдеш смел, може и да го разбереш. Може да прекараш целия си живот циклично затворен в тоалетната, по-размазан от грим, от домат, от лайно. Но пък знаеш, че си опитал всичко. Моят приятел Кирето, който вече 9 месеца е сам на експедиция в Азия, на когото се възхищавам заради смелостта и постоянството обича да казва "Не забравяй, че "смелост" понякога е друга дума за "глупост". Знаеш ли за какво друго е дума? За "сетивност". И е противоположното на "лесно"...Замисли се и може да откриеш, че просто си избрал да бъдеш безчувствен. Че при теб разума толкова е надделял над емоционалното, че си се роботизирал до степен, в която гордостта и предразсъдъците са твоите положителни качества.


Затова любовта е процес. И глагол, и деепричастие и обстоятелствено пояснение. Не искам да съм мъдра, искам да съм спокойна, че съм разбрала всичко правилно. Вината винаги е в теб. За всеки тип отношение към теб и всеки тип действия насочени към теб си има причина. Крушката си има опашка. Ако той не те обича- ти си виновна. Ако той ти говори ужасни неща- запитай се защо. Ако той не прави нищо...ТИ ПРАВИШ ЛИ НЕЩО?

http://micoff.blogspot.com/2010/01/urban-jungle-vol2-111.html

толкова крисенско .,.

i am very serious!

тук съм само за да обявя няколко неща, половината от които за съжаление не са особено добри .. мисля, де ;д

значи, първо от утре сериозно продължавам започнатото от ваканцията. ай мийн, сериозното учене за изпитите и не мисля да зарежа всичките тези часове, прекарани над учебници и речници, маи напротив. ще продължа в същия дух, но и още по-сериозно, защото имам още два предмета, по които дори не съм почвала преговора.

второ гордея се със себе си, че дадох голяма част от малката си вяра на бо и силно се надявам, че всичко ще се оправи. ти си знаеш. (h)

трето от утре, за съжаление, престоя ми на компютъра силно ще намалее, заради ученето. но, бо, ще си пишем съобщения, за да ме държиш в течение!

четвърто обичам, обичам, обичам всичките си приятели! (h) всички тези прелестници, които ми помагат, когато имам нужда от тях. и когато стоят до мен, въпреки че съм разлигавена на макс. обичам ви, слънчица (h)

пето иво продължава да ме крепи! и ние отново сме заедно. и утре най-сетне ще го видя след толкова много време (h)

шесто отивам да спя, че утре почваме даскало и трябва да се става рано ...



О-Б-И-Ч-А-М В-И, Х-О-Р-И-Ц-А!!! (h)(h)(h)

В дима на сивкавата си цигара.

В дима на сивкавата си цигара


В дима на сивкавата си цигара
припомняш си отминалите дни
и чувстваш, че със нея днес догарят
мечтите ти - тез, детските мечти.

И изведнъж се чувстваш странно празна,
нетрайна като залез или сън.
Човече мъничко сред хора разни.
Една камбана сред камбанен звън.

И иска ти се просто да заплачеш
(на думи лесно е, нали?).
Недей! Поспри! Защо да плачеш?
Сълзите просто са сълзи...

Поглеждаш сивкавата си цигара,
но вече с радост за отминалите дни
и сещаш се, че днеска тя догаря,
а утре бъдещето с тебе ще пламти!

14.03.2010
13:56

love?

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!

one more hour ... and nothing will be the same anymore.

само още един час и вече никога няма да съм на петнадесет ...

великден.

ах, как обичам всеки пръст да ми е в различен цвят, защото съм боядисвала яйца за великден. ♥