ако ...

Ако това беше филм, аз щях да съм руса.

Ако това беше филм, ти щеше да си известен.

Ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка и да ти го натръшка.

Затова е готино, че не живеем във филм. Защото правим някакви неща, които не са ръководени дори от нас и в един момент разбираме дали те са правилни или не са правилни, след което си вадим изводи и продължаваме, и ако сме достатъчно умни не ги повтаряме, а ако сме достатъчно смели не спираме да отстъпваме назад само за да се засилим и отново да се блъснем в ситуацията. Може би просто трябва да се самонавиваме, че не боли, за да свалим предразсъдъците и да се самовъзпитаме в някаква извратена постоянност.

Говоря за любов. Любовта, както я разбирам аз. Тя не е нещо, което ми се случва, а нещо, което аз избирам. Не е случка... Някакво събитие. Любовта не е концерт, не е рожден ден, не е нова година. Любовта е процес. Повече прилича на училище, или на работа. Всеки ден. Иска някакво старание. Иска да си там, да присъстваш и да си активен в час. Непрекъснато да вдигаш ръка, да си пишеш докладите с внимание към пунктуацията. Защото точките са много важни. Да не се заседяваш пред телевизора и да не се моткаш в ксерокс стаята. Любовта е пинг-понг. Ти подаваш, той връща. Ако спреш да връщаш-губиш. Трябва да си в състезателна форма, никой не приема аматьорите насериозно. И да поддържаш в себе си и в другия играч ентусиазъм и някаква извратена постоянност.

Любовта е за смелите. Умните пишат блогове.


Всеки има право на избор. А всеки избор има последствия. Ако избереш да си умен, може да не изживееш най-вълнуващата любовна история на живота си. Можеш да се примириш със средната матрьошка. Да си кажеш "Това ме устройва". Да намериш матрьошка, която да удовлетворява нуждите ти на егоистично и самовлюбено копеле. Тя да те издигне в култ, да ти е удобна, да ти върши работа, да прецениш, че не ти трябва нещо повече, защото НЕЩО ПОВЕЧЕ може да се окаже някой същия като теб, а ти не можеш да бъдеш с човек, който има също толкова силно, или дори СУПЕРИОРНО на твоето его. Някой, който да осъзнава какъв си мухльо и да може да ти го покаже. Някой, който толкова много да ти напомня за теб, че когато виждаш неговите недостатъци и ги намразваш, да намразиш себе си. Затова ти оставаш умен. Избираш комфорта, навика, грижата. Робинята Изаура е страхотна партньорка. Саманта Джоунс не е. И не иска да бъде.

Ако избереш да бъдеш смел, може и да го разбереш. Може да прекараш целия си живот циклично затворен в тоалетната, по-размазан от грим, от домат, от лайно. Но пък знаеш, че си опитал всичко. Моят приятел Кирето, който вече 9 месеца е сам на експедиция в Азия, на когото се възхищавам заради смелостта и постоянството обича да казва "Не забравяй, че "смелост" понякога е друга дума за "глупост". Знаеш ли за какво друго е дума? За "сетивност". И е противоположното на "лесно"...Замисли се и може да откриеш, че просто си избрал да бъдеш безчувствен. Че при теб разума толкова е надделял над емоционалното, че си се роботизирал до степен, в която гордостта и предразсъдъците са твоите положителни качества.


Затова любовта е процес. И глагол, и деепричастие и обстоятелствено пояснение. Не искам да съм мъдра, искам да съм спокойна, че съм разбрала всичко правилно. Вината винаги е в теб. За всеки тип отношение към теб и всеки тип действия насочени към теб си има причина. Крушката си има опашка. Ако той не те обича- ти си виновна. Ако той ти говори ужасни неща- запитай се защо. Ако той не прави нищо...ТИ ПРАВИШ ЛИ НЕЩО?

http://micoff.blogspot.com/2010/01/urban-jungle-vol2-111.html

толкова крисенско .,.