like usually. но не точно.

седя аз на един безпощадно бавен и муден компютър в библиотеката на училището ми, където ми мирише на пожълтяли стари страници от книги, на кафе и портокали от учителката, която седи на отсрещната маса. седя на удобен син стол с мека облегалка точно зад единия от широките прозорци на помещението. светлината бие точно в монитора ми и понякога ми е трудно да разбера какво ми се появява пред очите. но няма да дръпна завесата с приятен прасковен цвят, защото слънцето точно сега е страхотно навън.

от лявата ми страна оана отново и отново проверява какво ново/старо има във фейсбука и. от дясната ми страна се намира огромна етажерка, която стига почти до самия таван. по рафтовете и виждам купища, купища книги, които сякаш никой никога не е отварял. пред мен на бюрото има два листа с проект по история на някое дете от първи клас.

учители влизат и излизат. взимат книги. оставят книги. питат ме как съм и дали искам нещо от лафката да ми донесат. библиотекарката отново ме гледа страшно, защото прекарваме много време в 'нейната библиотека'. чистачките идват да питат дали някой иска кафе. всичко е нормално. както всеки понеделник. нищо не се е променило за последните седем седмици, от както идвам всеки понеделник, втори час в библиотеката. отново вместо да работя над проекта си за българия, аз пиша в блога си; или разглеждам профили във фейсбук; или просто гледам някъде в нищото пред мен, докато оана ме пита какво за бога се случва. всичко е както обичайно.

а той е някъде навън. тичайки. или играейки. или заспивайки по физика. или чудейки се какво да си надраска в тетрадката по химия. или мислейки как да продължи да си седи, неправейки нищо.

но той е навън. а аз съм вътре. тук в тази просторна стая с много маси и столове. оглеждаща книгите до мен и чудейки се той какво прави. отново единствената история, която се повтаря вече седем седмици, всеки понеделник, втория час, в библиотеката.

да, днес е просто поредния понеделник. всичко е както обикновено. но аз съм се променила. той също.