бездуменна дупка.

бо ми е свидетел, че само до преди два дена, нищо не можех да кажа. и това е така, не защото съм била потресена от някакво зловещо събитие, което ми се е случило. не беше така, не защото съм нямала на кого да кажа какво ми се случва. и как животът ми се обръща на 180 градуса, докато аз стоя просто пред него и не мога да направя нищо, за да променя хода му или да го забавя поне малко, за да си поема дъх и да се осъзная какво чувствам. и къде съм.

не, не беше така. бях изпаднала в една дупка .. една бездуменна дупка, където думите просто .. ги нямаше. сякаш бяха изчезнали и аз за първи път в живота си не можех нито да напиша, нищо да кажа нещо. разбирате ли? нищичко ... сякаш някой беше извадил всичките думи, които някога, някъде, на някого ще кажа или ще напиша. сякаш всичко се беше изпарило през едно от ушите ми ... даже си мислех, че това ще бъде за постоянно и никога повече няма да усетя приятното чувство, когато погледна завършеното си стихотворение, или когато си кажа всичко на човекът, когото обичам. а аз просто не можех нищо да направя. няколко пъти започвах няколко различни публикации, на различни теми, за да видя за какво мога и за какво не мога да пиша. но нещата просто не се получваха. и знам, че дори в момента пиша някакви напълни глупости, защото отново не мога да изразя какво чувствам. и продължавам да се въртя в един омагьосан кръг, от които изглежда, че няма изход.

и хора, писна ми да чета други блогове и да откривам себе си там. някъде между редовете на някой дори непознат. но, кажете ми, какво да направя след като навсякъде около мен същестувават толкова умни и интелигентни хора, които без да знаят, че самата аз съществувам, описват точно моите проблеми, точно моите мисли и точно моите чувства.

чувствам се празна. и може би ще променя този факт след като си довърша публикацията, в която писах всеки ден какво става между мен и иво. ако най-сетне напиша края ѝ може би ще преудолея всичко това. но първо трябва да говоря с него, за да съм наясно какъв ще е края на публикацията. а аз не мога да говоря с него, защото просто не намирам нужните думи, с които да му обясня какво се случва, по дяволите ...

много е кофти ...