Истината е, че и аз самата не знам какво искам ... По дяволите, много мразя да става така. Тъкмо си мислиш, че най-накрая си решил какво искаш/не искаш да правиш идва някой или както е в моя случай някои и ти трябва да си промениш плановете си, заради тях...
Ето какво всъщност стана. Вчера и днес си прекарвам междучасията с другите българи, които изкочиха незнайно от къде в училището ми, вече напълно осведомени, че аз също съм българка и че не знам гръцки. Ако реша да остана сама и да се закотвя на някоя пейка, някой от българите непременно ще мине точно покрай мен и ще ме види и както може да се очаква ще дойде 'да си говорим'... Единствения шанс да не съм с тях е да ида при Мария, Рафаела, Елия и Елена (така де, кипърските ми 'приятелки'). Така че край с блажените минутки на усамотение в училище ... Сега ще трябва или да се смея на сила на шегите на кипърците или още по-лошото - да се правя, че слушам и разбирам българите. За какво ми е всъщност компания? ... Естествено не мога нито да кажа на едните, нито на другите, че не искам да съм с тях, защото това ще се разпространи буквално за минути в цялото даскало и накрая аз ще се окажа 'тая, която не иска никой'. Хъх ....
'И тя погледна нагоре към небето и се провикна:
-Боже Господи, дай ми напътствие! Кажи ми какво да правя, защото самата аз не знам. '
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment