goodbye my lover.

истината е, че аз съм един доста странен човек.чета книги където и когато мога, но най-любимото ми място е някъде в гората, да си седнеш спокойно на зелената тревичка, да слушаш птичата песен и никой да не ти досажда с глупави въпроси. мразя да е шумно около мен, когато чета. ако нямам възможност да ида на тихо място слагам слушалките в ушите и така отново се усамотявам. в рамката за снимка е сложена една от най-грозните снимки, правени някога, но пък тя ми носи толкова приятни спомени. шкафовете са ми пълни с какви ли не джунджуриики и неща, които никому не са потребни, но отново не са изхвърлени, защото навяват красиви спомени. слушам главно рок музика, но също така и метъл, малко пънк, но не мога да се нарека нито 'рокeрка', нито 'метълка', а още по-малко 'пънкарка'. настроението ми се мени с всяка минута. до преди малко може да съм била супер вкисната и тъжна, но само едно меченце да ми изпратиш и вече ще ме видиш с усмивка до ушите. мразя, когато някой 'тъпак' се опитва да се прави на 'умен тъпак', казвайки някоя баналност, повтаряна хиляди пъти. общо взето мразя баналностите - стига, бе хора! слушали сме ги толкова много пъти. никога не съм могла да си водя редовно дневник. винаги пиша в него само скучновати неща, а когато се случи нещо по-интересно го споделям на някого, който може поне с едно 'супер' да ми отговори. за това и в розовата ми кутия има купища дневници, от които са изписани тридесетина страници. когато реша дадена задача по математика скачам и крещя из целия апартамент. обичам моментите, когато мога спокойно да се посмея с приятели. обичам да подчертавам с молив хубави цитати от книги. поредицата 'хари потър' е истинско мазало, заради многото цитати. обичам мириса на ново само на книгите. на дрехите не мога да го търпя, затова като си купя някоя нова дрешка първо минава задължително през пералнята. мразя времето да ме притиска. обичам да разполагам с много време, за да не бързам и да си свърша нещото, което имам да върша спокойно. нямам нищо против да бъда сама или да мълча. мразя някой да ме подпитва 'какво ти е?' след като и двамата знаем, че въобще не го интересува. обожавам Енрике Иглесиас, Скорпиънс и от скоро Джеймс Блънт. too much James Blunt for today, but it's never enough. обичам да споделям само с хората, за които знам, че биха направили същото и с мен. при ново запознанство обичам да питам хората по-важни неща за тях. мразя хората, които като им кажа 'кажи ми нещо за себе си' и те започват да говорят дали имат брат/сестра, какво работят майка им/баща им, каква музика слушат... предпочитам да ми говорят за това, какво искат от живота, за мечтите си, дали четат ... обичам да спя с плюшени играчки. обичам си възглавничката-крава, която е последния ми подарък от българските рожденни дни. когато пиша или чета си прехапвам долната устна. обичам да говоря по телефона глупости и простотии. обичам си детството, защото го изживях с един прекрасен човек. не харесвам това, че избягахме в друга страна и оставихме родината си. искам да се върна обратно, но знам, че идването ни тук е правилното решение. приятелите ми в България ми липсват все повече с всеки изминал ден и нямам търпение да дойде другото лято, за да се върна обратно и да се видим. проклинам училището, заради което не мога да седя много време на компютъра, за да си поговоря с хората, които обичам.


and after all i'm just one confused girl . . .