понякога Паулу Коелю може да бъде много прав.

'Господ е сътворил света за шест дни. Но какво е света? Това, което вие и аз виждаме. Всеки път, когато умира човек, част от Вселената е разрушена. Всичко онова, което този човек е чувствал, преживявал, наблюдавал, изчезва заедно с него, така както сълзите изчезват в дъжда.'
Паулу Коелю
из 'Победителят е сам'

Просто разглеждам тетрадката си с цитатите от книги, които са ми направили някакво впечатление. Помня, че когато прочетох 'Победителят е сам' дълго време след това разсъждавах за живота, висшото общество и капаните на съдбата. За целите, които всеки човек трябва или иска да си постави, за да има някакъв план за живота си. Но сега като се замисля май не са ни необходими тези предварителни планове, защото светът се мени с всяка изминала секунда. Нищо не можем да предвидим предварително. И ако имаме някакви очаквания, то е почти сигурно, че те няма да се оправдаят и отново ще останем измамени или още по-зле - с една грешка повече.

'Ти, който и да си, държащият ме за ръка,
без едното ще бъде всичко непотребно,
предупреждавам те,
преди да ме изпробваш по-нататък:
не съм това, което предполагаш,
а нещо много по-различно.

Кой може отсега да бъде мой последовател?
Кой се подписва като кандидат
за моята привързаност?

Съмнителен е пътят, резултатът е несигурен
и разрушителен,
ти трябва да се отречеш от всичко друго,
аз бих очаквал да съм твой единствен,
изключителен стандарт,
но и тогава твойто посвещение
ще бъде изнурително и дълго,
а теорията на живота ти от миналото,
твойто съобразяване
с живота покрай теб ще трябва сам да изоставиш,
затуй сега ме напусни,
да не се тревожиш по-нататък,
свали ръката си от мойто рамо
и върви по своя път.'

Уолт Уитман
из 'Стръкчета трева'