Балада за поета
Но ти ще останеш, Поете,
(избраник на тежка съдба).
Вулкан се таи във сърцето ти.
Заплашва да срине света,
през който минаваш самотен,
понесъл всемирната скръб.
През нощите виеш от болка,
а в утрото пак си на път.
И стихове пишеш не с думи,
а с дивия зов на кръвта.
И тръгват след тебе през джунглите -
с надежда да стигнат Върха.
И някои свършват безславно.
А други безславно пълзят.
Малцина след теб продължават.
На крачка е вече Върхът.
Но стигнал до него, разбираш;
не свършва дотука света.
Нагоре по-трудно се диша.
Нагоре ти трябват крила.
Там някъде, над синевата,
далечни звезди те зоват.
Политаш - с крила във душата.
След теб се надига
Върхът...
Елица Ангелова, otkrovenia.com
Поезията е може би най-страхотния начин да изразиш чувствата си не само към хората, които обичаш, но и чувства свързани с нашумели проблеми или трудности както в обществото на собствената ти държава, така и в света изобщо.
Прекланям се пред всички истински поети, които наистина МОГАТ да пишат качествена ПОЕЗИЯ. А не просто да римуват няколко думи, които са поставили ни в клин, ни в ръкав.
Защото едно е да пишеш стихотворения, а съвсем друго е да пишеш поезия!
No comments:
Post a Comment