Наранява ме страшно много да не мога да бъда себе си. Да съм принудена да си измислям качества и да правя неща, които по принцип не са част от природата ми, за да бъдат околните щастливи с мен.
Толкова ли не могат да ме харесват такава, каквато съм? Да са щастливи и горди от това, което съм постигнала, а не да страдат заради това, което не съм.
Боли ме и гадното е, че не бих си и представяла да ви кажа тези неща в очите. Защото, нека си го признаем - кой би повярвал, че се чувствам зле, при положение, че цял живот съм се опитвала да ви направя щастливи, заради това, което очевидно не съм. Омръзна ми да си измислям личности. Понякога имам чувството, че вече и аз не знам коя от всички тези личности съм наистина. Толкова много се преплитат, че вече съм забравила истинската, оригиналната. Моето Аз.
И не знам всичкото това до къде ще стигне. Накрая коя ще съм ?
Боже ...
А се предполага, че точно вие трябва да сте хората, които да ми помогнат да намеря пътя до себе си. Да открия качествата си и възможностите, за да мога да успея в живота. Уви, очивидно и вие леко сте се объркали с течение на времето.
Но, много ви се моля, оставате ме да не се обърквам и аз. Не искам да вървя по вашия път. Нека не смесваме две напълно различни същности или още по-лошо - да се опитваме да ги копираме. Не става. Всяка една е различна от другата и за това са толкова оригинални.
Оставете ме да бъда себе си - такава, каквато съм. Не се опитвайте да ме променяйте, а ми дайте възможност да ви покажа истинското ми Аз. Такава, каквато до сега не сте ме познавали. Такава, каквато съм наистина.
Дайте ми шанс. За да не загубя същността си.
No comments:
Post a Comment