И сякаш ...

И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... И сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... И сякаш падам всеки път, когато си далеч... И сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата ми... И сякаш един-единствен твоят образ ме държи жива... И сякаш умирам всеки път, когато те видя да се приближаваш... И сякаш не мога да дишам, когато не ме гледаш в очите... И сякаш светът е сив, когато не се смееш... И сякаш всичко казано за теб е прекалено обикновено, прекалено прозаично и празно... Сякаш думите нямат красноречието да опишат твоята същност... И сякаш аз само стоя и се взирам уморено в ръба на времето, чакайки да те зърна дори само за миг... И сякаш всичките мигове, в които за теб мечтаех нямат никакво значение, ако не си до мен... 

И сякаш Вечността е прекалено кратка, за да те обичам... И сякаш музиката е прекалено силна, за да чуеш, че те викам... И сякаш ти направи живота ми цветен... Сякаш ти направи от изстиналите пориви огън... И сякаш аз не знам как да ти кажа: „Искам те!”, а думите гърмят в мислите ми... И сякаш ръцете ти никога не спират да ме прегръщат, а всъщност си на другия край на Света... И сякаш всичко спира, когато не държиш ръката ми... И сякаш не мога да вярвам в друго, освен в теб... И сякаш ти си идола, пред когото прекланям светлината и лудостта си... Сякаш ти си дрогата, която тече в кръвта ми... И сякаш се нуждая от теб прекалено много, за да те имам... 

 И сякаш сянката ти се прокрадва безшумно през куплетите на нашата песен... И сякаш само аз мога да я видя... И сякаш нищо никога не е свършвало... И сякаш аз съм отново цяла... И сякаш отново мога да летя... И сякаш отново не ми е нужен въздух, за да живея... Сякаш отново с теб се храня и от теб пия живота си... И сякаш в моето без(д)умие намерих смелост да ти напиша това...

И сякаш ще те обичам вечно и завинаги...

Ами ти ?