Gozbarovs Guest House, Koprivshtitsa

Recently, we had the opportunity to visit one of the most beautiful historical towns in Bulgaria - Koprivshtitsa. The small town is famous for its key role in the April Upraising in 1876 and the authentic Bulgarian architecture that has been preserved up until today. The town also boasts a large number of architectural monuments which have been restored to their original appearance and are a real delight to the eye.

During our short visit in the town (just two days, unfortunately), we stayed in this cozy guest house - the Gozbarovs Guest House. As you will quickly find out, the house is pretty much following the general architectural design characteristic of the whole town. It is as if the ornamentation of each house has been created by one and the same artist - it is a fine piece of workmanship. The artist has paid attention to the smallest detail and this contributes the atmosphere of the authentic Bulgarian architecture of the Bulgarian National Revival period.
But what is the difference in the Gozbarovs Guest House? The finishing touches... which make you feel as if you are at home. It is extremely calm in the house and around it. You can simply relax while enjoying the delicious food that is served in the restaurant beneath the rooms. I can guarantee that you will receive comfort, coziness, unique panorama views from some of the rooms, and excellent quality of service by the owners. All in all, you will get everything that you would expect from a hotel and even more - because the finishing touches that the owners have so carefully added to everything in the house, will melt your heart and will complete the picture.
Pictures: Gozbarovs Guest House - Booking.com

Наскоро имахме възможността да посетим един от най-красивите исторически градове в България - Копривщица. Малкото градче е известно с ключовата роля, която играе в Априлското въстание през 1876 и автентичната българска архитектура, която е запазена до ден днешен. Градчето също така се слави и с архитектурни паметници, които са възстановени в оригиналния им вид и представляват истинска наслада за окото.

По време на краткия ни престой в Копривщица (за съжаление само два дни) отседнахме в тази уютна къща за гости - Гозбарова къша за гости. Бързо ще установите, че къшата следва основния архитектурен дизайн, който е характерен за целия град. Сякаш декорациите на всяка къща са направени от един единствен художник - изящна проява на майсторство. Художникът е обърнал внимание дори на най-малкия детайл и това допринася към атмосферата на автентична българска архитектура от възрожденския период.
Но каква е разликата при Гозбаровата къща за гости? Последните щрихи... които те карат да се чувстваш като у дома си. Изключително спокойно е както в къщата, така и в околността. Можеш просто да си отпочинеш и да се насладиш на вкусната храна, която сервират в ресторанта под стаите. Мога да ви гарантирам, че ще получите комфорт, уют, уникални панорамни гледки от някои от стаите и перфектно качество на обслужване от собствениците. Общо взето ще получите всичко, което очаквате от един хотел, а даже и повече - защото последните щрихи, които собствениците така старателно са добавили към къщата, ще разтопят сърцето ви и ще завършат идилията.


Harry Potter and the Cursed Child: Review

You know, I really did not expect the publication of anything that would somehow continue the Harry Potter series. So, when I discovered that Harry Potter and the Cursed Child would be published, I regarded it as a lovely gift to all Harry Potter fans around the world who had hoped and waited for a long time to see their wizard friends again.
I got the play as a Christmas gift this year and, oh my God... the emotions...

It is a play of friendship, courage, and anti-prejudice... as before... and father/son relationships! The new story goes further than ever - travelling back and forth in time, then back to where it all began, Godric's Hollow, to close the circle. Once and for all!

Harry Potter and the Cursed Child has a completely different vibe from the other books in the series. It is more mature, character-driven, and less magical. It feels somehow disconnected from the other books - as if not part of the series. However, to be honest, I am okay with that. I was really scared that some extension of the series would somehow ruin them. It will ruin the connotation the books have for me - they are such a strong part of my childhood, they shaped me as a human being and determined what I would believe in and what would I value in life. The books taught me about friendship, loyalty, and courage.
I don't usually like reading plays - I struggled with William Shakespeare in Renaissance Literature and I had this love-hate relationship with Harold Pinter in the post-modern literature course. So, of course, I was a little bit reserved when I started reading Harry Potter and the Cursed Child. But, you know what - it is an extremely easy read! It screams J. K. Rowling from each page. The dialogues are incredible - Rowling's style of writing is just about everywhere. The play is also very funny - much more consistently funny than the books. And of course we have the typical Ron humour:

Hermione: If some part of Voldemort survived, in whatever form, we need to be prepared. And I’m scared.
Ginny: I’m scared too.
Ron: Nothing scares me. Apart from Mum.

The plot is also much more different than the one in the novels. It feels less magical - the focus is mostly on relationships, conflicts, and the dialogues between the characters. It feels older - in the good sense of the word. I don't know how well kids will appreciate the jokes about growing old and how Ron now says "oof" every time he sits down. Or the family drama between Harry and his son, Albus. But I liked it.

I am extremely happy that this play is something completely different from the novels. It reopened some feelings and emotions - I regarded it as a nostalgic read for the good old times. But the Harry Potter series is something that needs to be closed for once and for all. Otherwise, it will be ruined. I really don't want to read old-age Harry, Ron and Hermione rolling around in magical wheelchairs. So, J. K. Rowling, please just stop.

Знаете ли, аз наистина не очаквах Дж. К. Роулинг да издаде каквото и да било, за да продължи поредицата за Хари Потър.  Затова, когато разбрах, че "Хари Потър и Прокълнатото Дете" ще бъде издадена, реших, че това ще бъде един прекрасен подарък за всички фенове на Хари Потър по света, които се бяха надявали и бяха чакали дълго време да се срещнат отново с приятелите си магьосници.

Получих пиесата като коледен подарък тази година и... о, Господи... какви емоции изпитах...

Това е пиеса за приятелството и смелостта; пиеса против стереотипите - точно както преди - но също така и за връзката между баща и син. Новата история отива дори още по-далеч - пътува във времето, напред и назад, а накрая се връща там, където всичко е започнало - в Годрикс Холоу, за да се затвори кръга. Веднъж завинаги! "Хари Потър и Прокълнатото Дете" носи съвсем различна нотка от останалите книги. Пиесата е по-зряла, по-фокусирана върху героите и по-малко магическа. Сякаш не е свързана с останалите книги, сякаш не е част от поредицата. Въпреки това, ако трябва да съм честна, нямам против това. Опасявах се, че каквото и да било продължение на поредицата би я разрушило. Би разрушило смисъла на тези книги за мен - те са такава силна част от моето детство; те ме оформиха като човек и определиха това, в което ще вярвам и ценя през живота си. Те ме научиха на приятелство, вярност и смелост.

По принцип не обичам много да чета пиеси - изпитвах огромни затруднения с Уилям Шекспир и Ренесансовата литература, а с Харолд Пинтър имах отношения, изтъкани от любов и омраза. Заради това, разбира се, бях резервирана, когато започнах да чета "Хари Потър и Прокълнатото Дете". Но знаете ли какво? Толкова лесно се чете тази пиеса... Всяка страница крещи Дж. К. Роулинг. Диалозите са невероятни - начинът на писане на Роулинг е навсякъде. Пиесата е също така и много забавна - хуморът е много по-постоянен от този в книгите. И разбира се типичният хумор на Рон също е тук:

Хърмаяни: Ако някаква част от Волдемор е оцеляла, трябва да бъдем подготвени. Уплашена съм
Джини: Аз също съм уплашена.
Рон: Нищо не може да ме уплаши. Освен майка ми.

Сюжетът е също толкова различен от този в романите. Чувствам го по-малко магичен - фокусът е предимно върху взаимоотношенията, конфликтите и диалозите между героите. Чувствам го по-възрастен - в добрия смисъл на думата. Не знам как децата биха оценили шегите за това как се остарява и как Рон казва "оох" всеки път, когато сяда. Или пък семейната драма между Хари и сина му Албус. Но на мен ми хареса!

Изключително съм щастлива, че тази пиеса е толкова различна от романите. Тя предизвика отново някои чувства и емоции. Намирам я за носталгично четиво за доброто старо време. Но поредицата за Хари Потър трябва да бъде затворена веднъж завинаги. Иначе може да бъде съсипана. Наистина не искам да чета за остарелите Хари, Рон и Хърмаяни, които се движат напред назад в магически инвалидни колички. Така че, Дж. К. Роулинг, моля те просто спри.