2011/12/30






РАВНОСМЕТКА ЗА 2011


Би ли ми обяснил някой кога мина толкова бързо и тази година ?! Защото все едно беше вчера, когато си казвахме 'наздраве' за настъпващата 2011 и ето че отново стана време за вдигане на тостове и празнуване, за да посрещнем новата 2012. Може би наистина е вярно твърдението, че когато си зает, правейки куп неща и мислейки за още толкова, времето ти неусетно минава. Тик-так-тик-так ...

Всеки човек си прави равносметка за изминалото време, когато очаква едно ново начало. Така е и със смяната на годините. Но аз просто не мога да опиша само с една едничка дума всичките неща, които се случиха тази година. Имаше и тежки и трудни моменти, моменти, в които съм се питала заслужавам ли всичките тези гадости, защо само на мен ми се случват и само мрачни мисли ми сa се въртяли в главата. (това може би се дължи и на възрастта ми ;d) Но с ръка на сърцето мога да заявя, че през тази година изживях едни от най-страхотните ми мигове с близки и приятели. Пътувах много, видях много нови неща, преживях много нови неща. Изживях едно вълшебно лято, което ме зареди с положителна енергия и много сила, за да мога да изкарам още една година до следващото лято. (което ще бъде двойно по-вълшебно ! )

Не искам да се оплаквам за лошите неща. Струва ми се, че е безсмислено да тъжиш по нещо изгубено, при положение, че навън те чакат още толкова страхотни неща. Предпочитам да гледам напред положително, защото тъжейки мога да изпусна нещо красиво. Но лошите неща са неизменна част от живота ни и от моята 2011. Тя беше трудна от страна на учението - за първа година бях нормална ученичка, правех всички контролни без изключение, получавах оценки, както всеки кипърски ученик, а изпитите в края на годината ми причиниха такъв стрес, чак да ме доведат до ръба на преумората. Всеки уикенд работих в сладкарницата и по това време си мислех, че е супер гадно това и че си губя времето там, вместо да правя нещо по-полезно за мен. Но когато ме 'съкратиха' (:D) осъзнах, че изобщо не е така. Едно оплътняване на свободното време, което сега не знам какво да го правя.

От друга страна започнах уроци по английски език, които целят да ме подготвят за изпита, на който ще се явявам Март-Април. Избрах си профил История да уча в училище и 6 часа на седмица отново английски. Новата учебна година беше година за взимане на трудни и определящи решения, от които ще зависи може би целия ми по нататъшен живот.

Лятото беше в-е-л-и-к-о!! Прибрах се в България при хората, които истински ме обичат и при моето Мишле! което е всичко за мен. Вярно е, че не се изпичахме на някой черноморски курорт тази година, но това не ни попречи да си изкараме страхотно и да правим най-различни прекрасни неща заедно. Преоткривахме се, опознавахме се и в крайна сметка се обичахме. Нима има нещо по-страхотно от това ?

Също така, през вече отминалата 2011 преприехме едно пътуване из Европа със семейството ми. Посетихме много нови места и държави, като Италия (Виена и Милано), Франция (Шамони, Париж и най-важното DISNEYLAND), Германия (Рухполдинг), Австрия (Виена, Залтцбург и THE SHOPPING CITY!!). Във всяко едно кътче, където бяхме не спирахме да се удивляваме на красотите, на чистотата и подреността, на обноските и културата на местните жители. Бяхме запленени от величествени катедрали и църкви, от стари, тесни улички, от впечатляваща архитектура (тук визирам най-вече Виена <3), от природата на Френските, Немските и Австрийските Алпи, от бързите скоростни влакчета и приказната атмосфера в Дисниленд. Беше едно пътуване, което остави ярък спомен във всички ни и което съм убедена, че никой ни би могъл да го забрави до края на живота му.

Лятото беше периода и на обиколка из България. Ходихме да видим роднини и приятели, които живеят далеч от родния ми дом. Намачкахме хубаво две сладки бебчета, на едно от които даже ходихме на кръщене. Вихреха се празненства, купони и партита покрай това кръщение. ;d

ЦЕЛИ ЗА 2012

- успешна зимна изпитна сесия на Мишлето!
- получаване на сертификат по английски език
- отпразнуване на 18тия ми рожден ден
- успешна лятна изпитна сесия
успешни изпити (мои ;d)
- магическо лято 2012
- шофьорски курсове? maybe
- избор на университет и кандидатстване в края на годината

НАДЕЖДИ ЗА 2012

Надявам се всичките цели и висини, които съм си поставила да се реализират. Надявам се 2012 да е година на щастие, здраве, любов, много красиви и щастливи моменти с близки и приятели. Надявам се да се прибера в България (със сертификат по английски ако може ;d) и да изкарам едно незабравимо лято, което ще ми е последното преди да се посветя на студентския живот :D Надявам се всички да станем малко по-добри, по-състрадателни и съчустващи на човешката болка. Да помагаме, когато можем, а не да мислим само за собственото си благо и да бъдем егоисти. Да обръщаме внимание и на другия, защото това, през което преминава, може наистина да е много сериозно и да се нуждае от нас. Надявам се хората най-сетне да се научат да изслушват другия. Да се научат да бъдат търпеливи и толеранти. Но в същото време да не забравят наистина кои са. Пожелавам си повече истински хора, с които можеш да разговаряш на смислени теми. Пожелавам си повече шансове, повече възможности за едни по-добър живот, за сбъдване на мечтите. Пожелавам си повече топлина в отношенията ни, повече откровенност и искренност. Повече прегръдки и целувки на светлината на свещите. Повече моменти, с тези които обичаме!

Нека наистина се научим да обичаме, но и да бъдем обичани. Желая на всички споделена любов, гръмък смях и крепко здраве.

И така 2012 ще бъде по-добра година от 2011.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА !

2011/12/23

В дланта на твоята ръка

Завита във листенца от лалета,
по миглите със капчици роса,
заспивам нежничка и лека
в дланта на твоята ръка.

В дланта на твоята ръка
сънувам, че съм мъничка калинка.
Танцувам със разперени крилца,
с крачета тънички я гъделичкам,

и сънувам, че съм литнала светулка,
рееща се жълта светлинка.
Сърчицето си аз пак рисувам
в дланта на твоята ръка.

**********************************

В дланта на твоята ръка
заспала нежничка и лека,
аз съм цялата роса.
И обич във листенца от лалета...

2011/12/14

2011/12/09

Това е невъзможно! - казала причината..
Това е безрасъдство!
- отбелязъл опитът..
Това е безполезно!
- отсякла гордостта..

Опитай...
- тихичко прошепнала мечтата!

2011/11/23

От другата страна

Ний герои сме в театър,
в драма някаква една,
ний родени сме от вятър,
от безбрежна самота.

Но различни ний изгряхме,
аз - от огън, ти - от лед,
как един пред друг се спряхме,
ти - мой стих, а аз - поет.

Аз крила на птица имах
и невиждащи очи,
сълзите ледени ти взимах,
давах топлите лъчи.

Ала чупи се стъклото,
движат се във нас стрелки,
не получаваме каквото
съдбата наша отреди.

Светът във миг се преобръща
и ролите ще размени
и знаеш всичко как се връща
как рухват старите стени.

И пак слънце ще изгрее,
но от другата страна,
а дъжд тъжен ще се лее
там, дето слънцето сия.

2011/11/14

Did I find the paradise?

The rain is pouring all day from the black-clouded sky. It's drops are hitting the ground faster and faster and every street looks like a river now. Even if it is very dark outside I am smiling. You are gonna ask me why.
I got home at about 5 o'clock with wet jeans and shoes. I took an umbrella with me but at the end it was useless. The wind was hauling with so big speed that my umbrella didn't protect me at all. The only thing that it did was to embarrass me as I was trying to keep it calm. But after I got home I hurried to the bathroom and put the hot water to pour for a while (to keep the room warm while I was taking off my clothes). I took a long hot shower because I wanted to bring my circulation back to normal condition. My feet were completely freezing!
But now at my bed covered with a fluffy blanket that keep me warm I am thinking: Did I find the paradise? I am lying with book in my hands reading one of the best stories ever and listening to one of the best songs that someone has ever heard. What else do I need?

Only one person to keep me warm instead of the blanket. One person that won't stop kissing me in whatever parts of my body. One person to repeat the story I am reading in my ear. One person to touch my neck; to kiss it and then to put his head on my shoulder and to sleep with me; to keep me in his hands all night long till the morning.

Because I don't want too much. Just one person to love me till the end and to stay with me whatever we have to go through.

Then, I will be in the paradise!

2011/11/11

lyrics of the day [11.11.2011]

One more depending on a prayer
And we all look away
People pretending everywhere
It's just another day
There's bullets flying through the air
And they still carry on
We watch it happen over there
And then just turn it off

(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
We must stand together
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
There's no getting even
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
Hand in hand forever
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's when we all win
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's, that's, that's when we all win
That's, that's, that's when we all win

They tell us everything's allright
And we just go along
How can we fall asleep at night?
When something's clearly wrong
When we could feed a starving world
With what we throw away
But all we serve are empty words
That always taste the same

(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
We must stand together
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
There's no getting even
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
Hand in hand forever
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's when we all win
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's, that's, that's when we all win
That's, that's, that's when we all win

The right thing to guide us
Is right here, inside us
No one can divide us
When the light is leading on
But just like a heartbeat
The drumbeat carries on

And the drumbeat carries on
(Just like a heartbeat)

(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
We must stand together
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
There's no getting even
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
Hand in hand forever
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's when we all win
(Hey, yeah, yeah, yeah, yeah)
That's, that's, that's when we all win
That's, that's, that's when we all win

Nickelback - When We Stand Together
http://www.youtube.com/watch?v=NjCbGHI_4Hs&ob=av2e
Честит 11.11.11

It's time for the Big Wish.

И сега започва голямото чудене.. Какво да си пожелая? По цял ден изреченията ми започват с „Искам, искам, искам..“, а сега не мога да се сетя. Всичко ми изглежда прекалено малко, незначително за такъв голям ден. (а защо чакаме дни да ни се случат, за да се отпуснем да помечтаем и да посмеем да си пожелаем нещо голямо?)
Искам по-често да ми се случват неща, които не мога да имам и да притежавам наистина. Искам по-често да виждам как морската пяна се разлива по брега; как вълните се разбиват в скалите; как ходилата ми потъват в пясъка; как щурците пеят вечер лятото; как слънцето ме събужда за живот; как шоколада се разпатя в устата ми; как вятъра си играе с косата ми; как луната ми свети посреднощ; как приятелите ми разпознават фалшивата ми усмивка от истинската; как снегът засипва всичко и го прави чисто, красиво, невинно; как дъждът отмива всичко; как се стича по кожата; как огъня те залива с топлина от някоя огромна камина; как мирише свежата трева; как шума от разлистването на страниците е единствения шум в стаята от часове; как тъмното не те кара да трепериш; как след целувки изтръпваш; как някой здраво те държи за ръка; как хората разпитват за теб; как се сещат за теб; как те търсят; как те обичат; и още много.
и все неща, които няма как да имам, но ми се струват много по-ценни от всичко, което може да се има.

също си пожелавам по-малко виртуалност в отношенията, а повече близост, повече разговори очи-в-очи, повече прегръдки, от които ти спира дъха, повече целувки, от които оставаш без гланц.

пожелавам си повече разбирателство, без думи, само с поглед. с всички.

пожелавам си повече книги, стойностни, безценни дори, интересни, истински, запомнящи се. такива, които затваряйки ги си казваш „трябва да я прочета отново“.

пожелавам си повече хора, които да ме разбират. повече зрели хора.

пожелавам си много непринуденост, безотговорност без последствия, несъобразителност. свобода. на духа, на думите, на мислите, на мечтите, на разходките, на любовите, на реакциите, на мненията, на търсенето, на откриването, на имането.
пожелавам си повече хубави случайности, които да съм очаквала и искала без да очаквам. такива мънички дори, които са способни да ти оправят деня, дори след като нещо лошо и голямо ти го е развалило.

и на първо място, пожелавам си да си ме пожелаеш.

2011/11/05

Свят от мечти

Свят сътворен, свят на мечти,
нарисуван с пъстри душевни бои,
свят на надежди и чудеса,
свят за души на самотни деца.

Далеч от всяка реалност е той,
в него крилете намират покой,
в него злото остава без сила,
любовта - всички сърца приютила.

Няма там болка, нито пък страх,
там мечтите не стават на прах,
няма жестокост и злоба дори,
няма маски и двойни игри.

Там е свободен човешкият дух
и за зли думи човекът е глух,
граници никакви няма, лети,
който поглед в небето стреми.

Там да обичаш и да твориш,
да не мъждукаш, а да гориш,
сила е най-голяма човешка,
за която си струва и грешка.

Свят сътворен, свят от мечти,
който не съществува, уви,
само във моите мисли го има,
в него почивка от всичко си взимам.

05/11/2011
19:46

Ако си роден с крила, не можеш да пълзиш.

Ще изляза тихо сутринта... когато още слънцето не е изгряло, когато още не са заръмжали безбройните коли по улиците и сивите пешеходци по тротоарите. Ще изляза така, незабелязана, лека, с коса, оставена свободно на сутрешния вятър, с широко отворени очи. Ще тръгна да бродя в пустотата на града. Ще събуя обувките си и ще стъпвам по хладния асфалт. Ще стъпвам смело в локвите от снощния дъжд. Ще вдишвам диханието му, което още стои в сутрешния въздух. Ще бродя по улиците, в парковете, и ще гледам... ще гледам с цялото си същество. Ще нарисувам на реалността това, което и липсва, ще преживея липсата отвътре, ще я запълня с цветовете на моята душа. Ще избягам, ще се изплъзна. Ще поема по непозната пътека. Ще бъда нова, ще бъда никоя. Ще бъда странник. Ще бъда вулкан. Стихия. Хаос. Сила. Любов. Страст. Огън. Птица. Вятър. Свобода. Мрак. Тъга. Страх. Гняв. Зора. Усмивка. Поглед. Роса. Цвете. Приятел. Радост.

Защото съм поет. Защото хаосът е вътре в мен и аз съм хаоса. Защото аз съм милиони хора и никой. Защото аз съм светлина и мрак. Защото аз съм чувство, аз съм всички чувства, които бушуват в едно и също време. Аз съм разярена буря. Аз съм нежен залез. Аз съм пролетен дъжд и жарко лятно слънце. Защото аз съм струна и от мен се разлива мелодията на душата ми. Чист звук. Вибрация. Усещане. Защото няма закон на тоя свят, който може да ме определи. Защото душата ми не може да стои в дървена рамка.

Аз просто съм поет. Аз просто съм човек. И не се опитвам да избягам от това. Аз съм човек, а човеците имат чувства. Имат страсти. Имат копнежи. Аз съм човек. Не съм кукла. Не съм машина. Не съм лъскава нова играчка на витрината на магазин. Аз не знам коя съм. Защото съм човек. Защото човекът не е кукла, не е машина, не е предмет. Знам само как да излея стихията си на белия лист. Знам само как да следвам сърцето си. Знам само как да посрещам зората, как да се вглеждам в света и да създавам моя. Нямам нужда да знам повече. Аз съм поет.

2011/11/04

“I'm selfish, impatient and a little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handle. But if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best.”
― Marilyn Monroe

2011/11/03


Things to do today:

  • read a book
  • say 'I love you' to at least 1 person
  • help a friend
  • listen to a friend
  • smile
  • be positive
  • give a hug or a kiss... even better both
  • turn off the TV and go out for a walk
  • try to see the world through other's eyes
  • don't check your facebook page; if you have something to say to somebody, say it face-to-face
  • learn to say 'thank you' when there is a need
  • be the person you really are
  • make someone's life better

Live the Life! Because it's only one and you won't have another chance.
Life is beautiful.

2011/10/30

Разочорования от живота днес

Къде изчезнаха моралните ценности, на които ни учеха в училище? Къде отидоха целите и мечтите, за които си струва да се бориш?

Всички се промениха. Никой не е същия, какъвто беше. Сега повечето хора се интересуват само и единствено от собственото си его и това как да прецакат другия. Как да му съсипят живота. Да му направят мръсно. Какво стана с приятелството и с доверието? Нима толкова силни неща могат просто ей така да изчезнат, както изчезват сълзите в дъжда? Защо никой вече не се интересува от другия? Не може поне веднъж да го попита как е, да покаже малко разбиране и да даде съвет. В такива егоисти ли се превърнахте? Нищо ли не е от значение вече за вас? Изглежда само материалните повърхностни неща останаха на преден план. Ценности, вяра и дружба, приятелство и любов, мечти, които се превръщат в цели... Всичко това просто вече НЕ съществува.

Кълняхте се, че няма да се превърнете в роботи на системата, че няма да забравите това, което ни делеше, че няма да се превърнете в част от тълпата, ами всички ще се откроявате със същноста си. Къде отидоха тези обещания?

Не е виновно обществото за падението на днешната младеж. Виновни сте самите вие! Защото нямате волята да се изправите и да промените нещата. Защото ви е по-удобно да се придържате към модата и към това, което другите смятат за правилно, вместо да послушате собственото си сърце и да промените света. Защото мозъците ви са толкова промити, че стигнахте вече момента да нямате собствено мнение.

Нямам нищо против. Продължавайте да си съсипвате живота, седейки цял ден в кафенетата, вместо в училище. Или напивайки се до забрава в дискотеките нощем. Един ден всички ще съжалявате, че сте си пропилели шансовете, но тогава ще е твърде късно и всичко ще бъде пропилено за едното нищо.

Всеки живее по начина, който мисли за правилен. Щом сте решили така, нищо не мога да променя. Силно се надявам само някой ден да не съжалявате.

Успех!



2011/10/29

i am afraid.

страх ме е.

страх ме е, че всичко, за което някога съм се борела, може да изчезне и аз да съм безсилна да променя хода на събитията, защото съм твърде далеч.
страх ме е, че хората могат да се променят и да забравят това, което ни свързваше и това, което сме преживели.
страх ме е, че ще започна да живея в миналото и в спомените.
страх ме е, че ще остана сама, вкопчена неистово в желанието си да бъда забелязана от някого.
страх ме е, че времето е способно да изтрие всичко, което човек нарича свои спомени.
страх ме е за моите близки хора, които всекудневно се срещат с какви ли не проблеми.
страх ме е, че съм далеч. че няма досег с вас, с теб.
страх ме е за бъдещето. толкова непредсказуемо и непредвидимо.
страх ме е от трудностите... от тежките моменти... от провала.

но, знаеш ли, всичките ми страхове изглеждат незначителни, когато съм в ръцете ти. когато си до мен и ме обичаш със същата страст, с която ме целуваш.

моля те, недей да ме предаваш и по този начин страховете ми да се превърнат в реалност...
Whatever you do in life will be insignificant, but it's very important that you do it, because nobody else will.

- Remember Me
Robert Douglas Thomas Pattinson

2011/03/07

Повечето дни от годината са обикновени. Започват и свършват... без да остават спомени. Повечето дни нямат влияние ... на развитието на живота. Нито пък на това дали от малко човече, ще станеш човек. Повечето дни са като залеза, или като изгрева - знаеш, че съществува и след едното, следва другото. Дните идват след нощта - мрачното владение над Земята.

15 юли беше четвъртък. 15 юли беше един най-обикновен ден, нормалното продължение на 14 юли. Беше слънчев летен ден и маранята властваше над града. Всички се стремяха да бъдат, колкото се може по-дълго навън, за да се радват на слънчевите лъчи. 15 юли !

15 юли беше четвъртък. 15 юли е деня, когато всичко се промени и стана приказно. Когато пеперудките нахлуха с всичка сила. Когато 'аз' стана 'ние'.

Да, повечето дни от годината са обикновени. Но съществуват и такива, които преобръщат всичко и които ти дават смисъл да продължиш напред.

И 15 юли беше такъв ден...

2011/01/24

когато ти си до мен …

(1)

- когато виждам искрицата на щастие в очите ти, защото съм успяла по някакъв начин да те зарадвам, дори и с най-малкия жест от моя страна ;

- когато споделяме тъгата си и виждаме болката в очите на другия, а именно тази болка е и собствената ни ;

- когато с трепет очаквам следващото ти обаждане, защото само то ме крепи в тези тежки времена ;

- когато усещам твоята ръка в моята, вървящи към едно ново, по-добро бъдеще, което ще изживеем заедно ;

- когато усещам лекия ти дъх върху ухото ми, шепнейки ми нежни слова, които ме карат да се чувствам на седмото небе от щастие ;

- когато можем просто да седим и да се наблюдаваме без каквато и да било нужда от думи, които да оградят чувствата ни ;

- по време на мързаливите следобеди с голяма купа пуканки върху колената ни, гледайки някой филм ;

- когато ме целуваш за лека нощ и това е най-сладката целувка за целия ден, защото е последната за деня ;

- и когато ме целуваш за добро утро, първата целувка за новия ден ;

- когато се съгласяваш с мен да идем да си вземе дюнери в 12 часа през нощта, само защото ми се е дояло ;

- когато ще споделиш с мен всичките си тревоги и ще намериш пристан на утеха именно при мен; защото нали за това съм до теб – за да съм ти на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата ;

- когато деня ти е бил толкова ужасен, че ти идва да заплачеш, но винаги знаеш, че именно в края на деня ще бъда с теб и веднага широка усмивка ‘цъфва’ на лицето ти ;

- когато мисълта за теб ме кара да се усмихвам ;

- когато сме споделили толкова много красиви спомени, които остават в съзнанието ни завинаги ;

- когато съм в топлата ти прегръдка и седим на плажа, наблюдавайки звездите и морето нощем ;

- когато докосваш нещо брадичката ми, повдигаш я леко, поглеждаш ме право в очите и изричаш най-прекрасните две думички ;

- когато получа мил смс от теб, дори и да е по средата на нощта ;

могат да последват още много тиренца с чувствата ми към теб, но една публикация не е достатъчна да изразя всичко. ти си най-ценното ми нещо на този свят, най-прекрасното нещо, което ми се е случвало, най-ярката звезда на небосклона.и знам, че колкото и да е ужасно, колкото и да е тежко, колкото и болка да се налага да понасям всекидневно, ти винаги ще бъдеш там, на края на деня.ще ми се усмихнеш и всички страхове ще изчезнат.и ние ще продължим да живеем нашата приказка...

Обичам те !

(2)

2011/01/01

"I believe that everything happens for a reason. People change so that you can learn to let go, things go wrong so that you appreciate them when they're right, you believe lies so you eventually learn to trust no one but yourself, and sometimes good things fall apart so better things can fall together."

— Marilyn Monroe

2010 has ended

И ето че отмина още една година, която беше белязана от изключително много промени, и за добро, и за лошо. Не мога да не отбележа, че първото шестмесечие на вече отминалата 2010 година не беше едно от-най добрите ми. Но за сметка на това, до края на годината изживях толкова много приятни моменти, че направо не мога да повярвам, че наистина се случват на мен. Дори сега, когато правя тази “равносметка”, все още се питам как извадих такъв късмет да срещна този прекрасен човек, който преобърна живота ми.

Миналата година по това време изписах една огромна публикация “равносметка”.  Тази година, обаче не мисля да правя същото. С малкото публикации, които постнах от лятото насам добивате някаква представа за живота ми. Целта на този пост всъщност е да опише с малко думи какво се промени за тези 365 дни.

Искрено се надявам 2011 да бъде по-благополучна година. Не мога да си кривя душата – радвам се, че тази година свърши. И когато гледам почти загасналата свещ, аз се замислям защо нямах търпение да свърши тази година.

На 31 декември 2009 аз си пожелах с цялото си сърце една щастлива година, която да ми предложи емоции, изпълнени с любов, екстремни преживявания, моменти, които ще запомня за цял живот. Да, имаше и такива моменти, но те бяха толкова малко и то само за около месец, когато бях с теб !

Звучи много егоистично от моя страна да кажа нещо подобно. –.-

Сега, на прага на новата година, аз нямам големи очаквания. Не искам пак да се разочаровам както стана миналия път. Сега просто се надявам да разполагам с повече време за теб, да го споделим двамата. Единственото, което зависи от мен, е да ти обещая, че ще направя всичко възможно мечтите, които ни крепят в тези студени времена, да станат реалност. Защото именно те са моята светлина, която ме води напред и ме подкрепя. Защото именно ти си човека, който в трудни моменти ще спре и ще ми каже “Недей да се предаваш, всичко си заслужава.” И аз знам, че това е така, защото ти вярвам и ти имам безрезервно доверие.

Единственото нещо, което си пожелавам за новата година е да съхраня старите си връзки с приятели, защото точно по празниците разбираш колко важни са те. Понякога, за жалост, това не зависи само от мен. Което мога – ще направя. Просто е нужно малко старание и от ваша страна. (:

И вече в края на 2010 година аз знам, че намерих човека, с когото ще прекарам бъдещето си. Открих смисъла на живота си и продължавам само напред, хваната за ръка с теб !

 
FREE BLOGGER TEMPLATE BY DESIGNER BLOGS