i am afraid.

страх ме е.

страх ме е, че всичко, за което някога съм се борела, може да изчезне и аз да съм безсилна да променя хода на събитията, защото съм твърде далеч.
страх ме е, че хората могат да се променят и да забравят това, което ни свързваше и това, което сме преживели.
страх ме е, че ще започна да живея в миналото и в спомените.
страх ме е, че ще остана сама, вкопчена неистово в желанието си да бъда забелязана от някого.
страх ме е, че времето е способно да изтрие всичко, което човек нарича свои спомени.
страх ме е за моите близки хора, които всекудневно се срещат с какви ли не проблеми.
страх ме е, че съм далеч. че няма досег с вас, с теб.
страх ме е за бъдещето. толкова непредсказуемо и непредвидимо.
страх ме е от трудностите... от тежките моменти... от провала.

но, знаеш ли, всичките ми страхове изглеждат незначителни, когато съм в ръцете ти. когато си до мен и ме обичаш със същата страст, с която ме целуваш.

моля те, недей да ме предаваш и по този начин страховете ми да се превърнат в реалност...