А колко студено стана изведнъж ... В мълчението на празната стая. Къде се изгуби? Какво се случи? Мълчанието ти ме смазва. В сърцето ми се забиват ножове и то кърви. Боли ме. Не спирам да плача.
Извинявай ...
Обичам те за още хиляда години.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment