ноември. ноември. ноември. ♥ ♥
http://www.youtube.com/watch?v=YzfEH0UPEBo
2010/10/03
хората са били прави, като са кавали, че разбираш какво имаш, едва когато го загубиш. макар че в моя случай не е точно така. аз не съм загубила нищо, всичко все още е с мен, както до сега и знам, че ще продължи да бъде с мен. просто е далеч от мен... много, много далеч. а ме е страх, че растоянието може да промени това, което ни свързва и това, което го прави толкова ценно за мен.
българия.
и не само заради спомените. и не само заради хората. и не само заради всичките трудности и перипетии, през които е трябвало да мине тази силна държава. и не само защото въпреки всичко ние сме си останали такива каквито сме били и през 681 година ... и не само защото през есента можеш да усетиш отиващото си лято при шумоленето на пъстрите листа по земята ... и не само защото през зимата можеш да направиш някого 'бяла мечка' в снега... или да се целиш със снежни топки докато ти измръзнат пръстите на краката ... и не само защото коледа не е същата ако е далеч от дома ... и не само защото през пролетта можеш наистина да се порадваш на птичите песни и наистина да се чувстваш част от вселената и най-вече природата ... и защото мириса на морето през лятото е по-силен... и защото кафето рано сутрин се пие по-сладко .. и защото палачинките късно през нощта са по-вкусни .. и защото полетът на чайките е по-свободен от където и да било другаде на света ... и защото изгревите на кея за по-красиви ... и защото залезите под брезата в дунавския парк са по-романтични ... защото шумоленето на малките вълни на река дунав допринасят за това ... защото пясъка е по-ситен и ти доставя огромно удоволствие да се целиш с него ... защото само в българия прилепите влизат в стаята ти при светната лампа ... защото само в българия лятото не може да се опише в тетрадка .. защото в българия ценим следобедите с любимия човек пред телевизора, гледайки The Love Song с голяма купа пуканки в краката ни ... защото в българия се наслаждаваш на спокойните вечери в бесетката на баба ти ... защото само в българия слънчогледите са така впечатляващи ... и глухарчетата така бели ....
защото българия си ти.
българия.
и не само заради спомените. и не само заради хората. и не само заради всичките трудности и перипетии, през които е трябвало да мине тази силна държава. и не само защото въпреки всичко ние сме си останали такива каквито сме били и през 681 година ... и не само защото през есента можеш да усетиш отиващото си лято при шумоленето на пъстрите листа по земята ... и не само защото през зимата можеш да направиш някого 'бяла мечка' в снега... или да се целиш със снежни топки докато ти измръзнат пръстите на краката ... и не само защото коледа не е същата ако е далеч от дома ... и не само защото през пролетта можеш наистина да се порадваш на птичите песни и наистина да се чувстваш част от вселената и най-вече природата ... и защото мириса на морето през лятото е по-силен... и защото кафето рано сутрин се пие по-сладко .. и защото палачинките късно през нощта са по-вкусни .. и защото полетът на чайките е по-свободен от където и да било другаде на света ... и защото изгревите на кея за по-красиви ... и защото залезите под брезата в дунавския парк са по-романтични ... защото шумоленето на малките вълни на река дунав допринасят за това ... защото пясъка е по-ситен и ти доставя огромно удоволствие да се целиш с него ... защото само в българия прилепите влизат в стаята ти при светната лампа ... защото само в българия лятото не може да се опише в тетрадка .. защото в българия ценим следобедите с любимия човек пред телевизора, гледайки The Love Song с голяма купа пуканки в краката ни ... защото в българия се наслаждаваш на спокойните вечери в бесетката на баба ти ... защото само в българия слънчогледите са така впечатляващи ... и глухарчетата така бели ....
защото българия си ти.
2010/07/21
всъщност, аз от доста време не съм писала нещо смислено в този блог ... и ако не бях намерила точно тази песен, сред толкова много, които имам в папката си, може би все още нямаше да съм се решила да напиша тази публикация, след толкова много време ... мисля че причината да се забавя толкова много с написването на последните неща, които ми се случиха, беше, че се страхувах да ги споделя на света ... страхувах се, че всичко толкова прекрасно ще изчезне в мига, когато всички разберат за чувствата ми и за хората, които правят живота ми прекрасен ...
но както казах, попаднах на една песен, която преобърна това мое схващане. а и на една книга, благодарение на която открих много истини за живота и най-вече - моята Лична легенда.
и така ... вече съм в България .... и не мога да определя точно как се чувствам от този факт. наистина в първите дни еуфорията ми беше толкова голяма, че направо имах чувството, че ще полетя от щастие и ще започна да се рея из небесата ... точно като птица ... нямах търпение да свърша толкова неща .. да се видя с толкова хора, да изживея толкова красиви мигове. наистина, трябва да призная, че бях на седмото небе от щастие, когато видях всички вас. йоко. диди. дуки. бо. деси. и калоян ....
и ето тук идва новото ... калоян ... моето мишленце, моята Лична легенда, липсващата част от мен. думите просто са безсилни, недостатъчно мощни, за да могат да опишат това, което чувствам всеки път, когато го видя. всеки път, когато усетя парфюма му. всеки път, когато прегърна Прасчо. моя розов Прасчо! ... преди всичко, калоян не е престо поредното момче, което ме е омаяло ... преди всичко той е мой приятел. човека, на когото мога да кажа абсолютно всичко. преди всичко той е моето второ Аз, липсващата част от мен ... и знам, че когато си отида, и когато тази част ще си отиде от мен.. знам, че тогава няма да съжалявам, че съм се впуснала в тази игра. защото това е далеч по-голямо от просто детска игра.
мишленце, знам че сега след малко ще прочетеш това .. и искам да знаеш, че каквото и да става, каквото и да ти говоря... през каквито и лоши неща да сме принудени да преминаваме, ти винаги ще си останеш моето мишленце... и когато видиш моя гръб да се отдалечава и да си тръгва от теб, спомни си какво сме изживяли заедно, усмихни се и си кажи, че наистина си е струвало всичкото това... дори само за тези два месеца .. защото нали знаеш ?!
обичам те ... {{}} <3 <3
но както казах, попаднах на една песен, която преобърна това мое схващане. а и на една книга, благодарение на която открих много истини за живота и най-вече - моята Лична легенда.
и така ... вече съм в България .... и не мога да определя точно как се чувствам от този факт. наистина в първите дни еуфорията ми беше толкова голяма, че направо имах чувството, че ще полетя от щастие и ще започна да се рея из небесата ... точно като птица ... нямах търпение да свърша толкова неща .. да се видя с толкова хора, да изживея толкова красиви мигове. наистина, трябва да призная, че бях на седмото небе от щастие, когато видях всички вас. йоко. диди. дуки. бо. деси. и калоян ....
и ето тук идва новото ... калоян ... моето мишленце, моята Лична легенда, липсващата част от мен. думите просто са безсилни, недостатъчно мощни, за да могат да опишат това, което чувствам всеки път, когато го видя. всеки път, когато усетя парфюма му. всеки път, когато прегърна Прасчо. моя розов Прасчо! ... преди всичко, калоян не е престо поредното момче, което ме е омаяло ... преди всичко той е мой приятел. човека, на когото мога да кажа абсолютно всичко. преди всичко той е моето второ Аз, липсващата част от мен ... и знам, че когато си отида, и когато тази част ще си отиде от мен.. знам, че тогава няма да съжалявам, че съм се впуснала в тази игра. защото това е далеч по-голямо от просто детска игра.
мишленце, знам че сега след малко ще прочетеш това .. и искам да знаеш, че каквото и да става, каквото и да ти говоря... през каквито и лоши неща да сме принудени да преминаваме, ти винаги ще си останеш моето мишленце... и когато видиш моя гръб да се отдалечава и да си тръгва от теб, спомни си какво сме изживяли заедно, усмихни се и си кажи, че наистина си е струвало всичкото това... дори само за тези два месеца .. защото нали знаеш ?!
обичам те ... {{}} <3 <3
2010/06/23
lyrics of day [23.06.2010]
Daniel Powter - Bad Day
Where is the moment we needed the most
You kick up the leaves and the magic is lost
They tell me your blue skies fade to gray
They tell me your passion's gone away
And I don't need no carryin' on
You stand in the line just to hit a new low
You're faking a smile with the coffee you go
You tell me your life's been way off line
You're falling to pieces every time
And I don't need no carryin' on
Because you had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
The camera don't lie
You're coming back down and you really don't mind
You had a bad day
You had a bad day
Will you need a blue sky holiday?
The point is they laugh at what you say
And I don't need no carryin' on
You had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
The camera don't lie
You're coming back down and you really don't mind
You had a bad day
(Oooh.. a holiday..)
Sometimes the system goes on the blink
And the whole thing turns out wrong
You might not make it back and you know
That you could be well oh that strong
And I'm not wrong
(yeah...)
So where is the passion when you need it the most
Oh you and I
You kick up the leaves and the magic is lost
Cause you had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
You've seen what you like
And how does it feel for one more time
You had a bad day
You had a bad day
Where is the moment we needed the most
You kick up the leaves and the magic is lost
They tell me your blue skies fade to gray
They tell me your passion's gone away
And I don't need no carryin' on
You stand in the line just to hit a new low
You're faking a smile with the coffee you go
You tell me your life's been way off line
You're falling to pieces every time
And I don't need no carryin' on
Because you had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
The camera don't lie
You're coming back down and you really don't mind
You had a bad day
You had a bad day
Will you need a blue sky holiday?
The point is they laugh at what you say
And I don't need no carryin' on
You had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
The camera don't lie
You're coming back down and you really don't mind
You had a bad day
(Oooh.. a holiday..)
Sometimes the system goes on the blink
And the whole thing turns out wrong
You might not make it back and you know
That you could be well oh that strong
And I'm not wrong
(yeah...)
So where is the passion when you need it the most
Oh you and I
You kick up the leaves and the magic is lost
Cause you had a bad day
You're taking one down
You sing a sad song just to turn it around
You say you don't know
You tell me don't lie
You work at a smile and you go for a ride
You had a bad day
You've seen what you like
And how does it feel for one more time
You had a bad day
You had a bad day
How bout me not blaming you for everything
How bout me enjoying the moment for once
How bout how good it feels to finally forgive you
How bout grieving it all one at a time
How bout no longer being masochistic
How bout remembering your divinity
How bout unabashedly bawling your eyes out
How bout not equating death with stopping
How bout??
How bout me enjoying the moment for once
How bout how good it feels to finally forgive you
How bout grieving it all one at a time
How bout no longer being masochistic
How bout remembering your divinity
How bout unabashedly bawling your eyes out
How bout not equating death with stopping
How bout??
2010/06/02
diet.
no romantic films. no romantic songs. no enrique iglesias. no celine dion. no romantic poems. novels. no romantic pictures. ONLY horror, action films. parties. friends. + gianni and lefkosia! DIET FROM BOO!!
миличък, достатъчно плаках за теб. достатъчно страдах. ти така и не разбра какво означаваш за мен и какво чувствам. така и не успя да проумееш, че ти беше моят смисъл тук.
но вече е късно. няма смисъл да обяснявам такива неща. време е да те забравя. и с диетата на бо това ще се случи!
защото няма смисъл да продължавам да страдам, заради теб ... ((:
обичах те. още те обичам. но ще те забравя.
миличък, достатъчно плаках за теб. достатъчно страдах. ти така и не разбра какво означаваш за мен и какво чувствам. така и не успя да проумееш, че ти беше моят смисъл тук.
но вече е късно. няма смисъл да обяснявам такива неща. време е да те забравя. и с диетата на бо това ще се случи!
защото няма смисъл да продължавам да страдам, заради теб ... ((:
обичах те. още те обичам. но ще те забравя.
2010/05/14
it's friday, motherfuckers!
днес е петък.
днес имам пети час гръцки за чужденци.
днес ще стоя в една стая с него.
днес ще бъда на два метра от него.
днес ще го видя от близо за първи път, откакто всичко свърши.
да, днес е петък.
днес имам пети час гръцки за чужденци.
днес ще стоя в една стая с него.
днес ще бъда на два метра от него.
днес ще го видя от близо за първи път, откакто всичко свърши.
да, днес е петък.
in the beggining?
последните два дни бяха ... толкова нетипични за мен. направих неща, за които поне един път през живота си съм казвала, че няма да направя никога. направих неща, за които малко съжалявам сега. държах се безрасъдно. без какъвто и да е умисъл и логика. бях безсърдечна. развалях, разбивах, унищожавах. и сега се събирам отново. парченцата трябва да се върнат на старото си място, за да мога да върна предишното си аз. и не, сега не говоря за моята същност преди тези два дни. говоря за същността ми преди един месец, когато бях най-себе си през целия си живот. когато всичко беше толкова прекрасно, че аз откривах неща, които не знаех за себе си.
трябва да спра. трябва да престана. трябва да открия. трябва да създам.
трябва да спра. трябва да престана. трябва да открия. трябва да създам.
2010/05/11
защо точно в 20:38 аз се задушавам от сълзите си и не мога да си поема въздух?
- слушам Hero на Enrique Iglesias
- гледам клипа на Hero на Enrique Iglesias
- Enrique Iglesias се целува с Дженифър Лов Хюит
- пребиват до смърт Enrique Iglesias
- слушам Братс от телевизора (разбирайте филма)
- сетих се за иво
- слушам Hero на Enrique Iglesias
- гледам клипа на Hero на Enrique Iglesias
- Enrique Iglesias се целува с Дженифър Лов Хюит
- пребиват до смърт Enrique Iglesias
- слушам Братс от телевизора (разбирайте филма)
- сетих се за иво
2010/05/10
и ето че отново е понеделник, втори час и аз отново съм в библиотеката, с многото книги до мен, с мириса на портокали и кафе, с библиотекарката срещу мен, гледаща ме страшно, защото отново сме тук. отново компютърът ми ме нервира до краен предел, защото едвам едвам върви. иска ми се да хвърля през прозореца тази ужасна древна клавиатура и тази ужасна мишка. но като знам как ще реагира библиотекарката се спирам.
да. ето че отново е понеделник. започва нова седмица, която се предполага, че ще е по-добра от предишната. аз честно казано силно се съмнявам. съмнявам се също аз да имам добър ден след четвъртъка. да, може би след време може и аз отново да се порадвам на жарещото слънце навън. или на приятния мирис на всичко около мен след нощния дъжд. или въобще на живота. но докато той е там навън, наблюдавайки ме всяко едно междучасие все едно иска да дойде при мен и да ми каже нещо, каквото и да е, аз няма да мога да се радвам на нещо.
докато той седи на онази зелена пейка в средата на двора на училището ни; докато всеки ден идваме и се прибираме заедно от училище; докато сме в една и съща компания; докато всеки петък петия час сме в една класна стая, седеейки на 2 метра един от друг; докато не спра да го сънувам всяка вечер; докато не ме присвива под лъжичката, когато го видя всеки път; докато мария от класа ми не спре да ме пита как съм днес и дали съм успяла да го превъзмогна вече; докато пеперудите в стомаха ми не се успокоят най-сетне и не престанат да се борят една с друга всеки път, когато го видя. докато всичко това не стане, аз ще продължа да идвам всеки понеделник, втори час в библиотеката и да пиша подобни публикации. защото не, мария, аз не съм го превъзмогнала и не знам дали ще успея да го направя в скоро време.
и да, аз пак съм тук. в началната си позиция, както преди един месец и три дни. и аз отново пиша в блога си. защото се промених. той също. но този път не се променяхме заедно, а се променихме, защото бяхме заедно.
да. ето че отново е понеделник. започва нова седмица, която се предполага, че ще е по-добра от предишната. аз честно казано силно се съмнявам. съмнявам се също аз да имам добър ден след четвъртъка. да, може би след време може и аз отново да се порадвам на жарещото слънце навън. или на приятния мирис на всичко около мен след нощния дъжд. или въобще на живота. но докато той е там навън, наблюдавайки ме всяко едно междучасие все едно иска да дойде при мен и да ми каже нещо, каквото и да е, аз няма да мога да се радвам на нещо.
докато той седи на онази зелена пейка в средата на двора на училището ни; докато всеки ден идваме и се прибираме заедно от училище; докато сме в една и съща компания; докато всеки петък петия час сме в една класна стая, седеейки на 2 метра един от друг; докато не спра да го сънувам всяка вечер; докато не ме присвива под лъжичката, когато го видя всеки път; докато мария от класа ми не спре да ме пита как съм днес и дали съм успяла да го превъзмогна вече; докато пеперудите в стомаха ми не се успокоят най-сетне и не престанат да се борят една с друга всеки път, когато го видя. докато всичко това не стане, аз ще продължа да идвам всеки понеделник, втори час в библиотеката и да пиша подобни публикации. защото не, мария, аз не съм го превъзмогнала и не знам дали ще успея да го направя в скоро време.
и да, аз пак съм тук. в началната си позиция, както преди един месец и три дни. и аз отново пиша в блога си. защото се промених. той също. но този път не се променяхме заедно, а се променихме, защото бяхме заедно.
2010/05/09
so unlucky.
аз имам най-ужасния смотан шибан късмет на света.
как е възможно точно вчера в църквата до нас да има сватба, на която всички да се забавляват толкова много и да струи толкова много любов. от всеки човек. от всяко дете. от младоженците.
и като за капак на всичко слушаха ужасна музика. разбирайте селин дион, марая кери, енрике иглесиас (най-вече hero! ;[ ), уитни хюстън .. и не, сега не си мислете, че не обичам такава музика. обожавам я, но тя носи страшно много красиви спомени. а точно сега не искам да си спомням нищо от декември месец насам.
как е възможно точно вчера в църквата до нас да има сватба, на която всички да се забавляват толкова много и да струи толкова много любов. от всеки човек. от всяко дете. от младоженците.
и като за капак на всичко слушаха ужасна музика. разбирайте селин дион, марая кери, енрике иглесиас (най-вече hero! ;[ ), уитни хюстън .. и не, сега не си мислете, че не обичам такава музика. обожавам я, но тя носи страшно много красиви спомени. а точно сега не искам да си спомням нищо от декември месец насам.
2010/05/08
2010/05/07
i need her.
нужно ми е още време и дълъг разговор с бо, за да мога да разсъждавам отново нормално и разумно. и чак тогава ще пиша тук каквото и да било. за сега ще кажа само едно:
трябва да оценяваме това, което имаме, защото можем да го изгубим само за 2 секунди. [урок, научен по много тежък начин]
трябва да оценяваме това, което имаме, защото можем да го изгубим само за 2 секунди. [урок, научен по много тежък начин]
2010/05/02
am i a hero?
The judge decided it's your right
To wake up from the dream of your life
The curtain is about to fall
No need for words, your eyes just say it all
Heroes don't cry
Am I a hero?
To wake up from the dream of your life
The curtain is about to fall
No need for words, your eyes just say it all
Heroes don't cry
Am I a hero?
2010/04/26
like usually. но не точно.
седя аз на един безпощадно бавен и муден компютър в библиотеката на училището ми, където ми мирише на пожълтяли стари страници от книги, на кафе и портокали от учителката, която седи на отсрещната маса. седя на удобен син стол с мека облегалка точно зад единия от широките прозорци на помещението. светлината бие точно в монитора ми и понякога ми е трудно да разбера какво ми се появява пред очите. но няма да дръпна завесата с приятен прасковен цвят, защото слънцето точно сега е страхотно навън.
от лявата ми страна оана отново и отново проверява какво ново/старо има във фейсбука и. от дясната ми страна се намира огромна етажерка, която стига почти до самия таван. по рафтовете и виждам купища, купища книги, които сякаш никой никога не е отварял. пред мен на бюрото има два листа с проект по история на някое дете от първи клас.
учители влизат и излизат. взимат книги. оставят книги. питат ме как съм и дали искам нещо от лафката да ми донесат. библиотекарката отново ме гледа страшно, защото прекарваме много време в 'нейната библиотека'. чистачките идват да питат дали някой иска кафе. всичко е нормално. както всеки понеделник. нищо не се е променило за последните седем седмици, от както идвам всеки понеделник, втори час в библиотеката. отново вместо да работя над проекта си за българия, аз пиша в блога си; или разглеждам профили във фейсбук; или просто гледам някъде в нищото пред мен, докато оана ме пита какво за бога се случва. всичко е както обичайно.
а той е някъде навън. тичайки. или играейки. или заспивайки по физика. или чудейки се какво да си надраска в тетрадката по химия. или мислейки как да продължи да си седи, неправейки нищо.
но той е навън. а аз съм вътре. тук в тази просторна стая с много маси и столове. оглеждаща книгите до мен и чудейки се той какво прави. отново единствената история, която се повтаря вече седем седмици, всеки понеделник, втория час, в библиотеката.
да, днес е просто поредния понеделник. всичко е както обикновено. но аз съм се променила. той също.
от лявата ми страна оана отново и отново проверява какво ново/старо има във фейсбука и. от дясната ми страна се намира огромна етажерка, която стига почти до самия таван. по рафтовете и виждам купища, купища книги, които сякаш никой никога не е отварял. пред мен на бюрото има два листа с проект по история на някое дете от първи клас.
учители влизат и излизат. взимат книги. оставят книги. питат ме как съм и дали искам нещо от лафката да ми донесат. библиотекарката отново ме гледа страшно, защото прекарваме много време в 'нейната библиотека'. чистачките идват да питат дали някой иска кафе. всичко е нормално. както всеки понеделник. нищо не се е променило за последните седем седмици, от както идвам всеки понеделник, втори час в библиотеката. отново вместо да работя над проекта си за българия, аз пиша в блога си; или разглеждам профили във фейсбук; или просто гледам някъде в нищото пред мен, докато оана ме пита какво за бога се случва. всичко е както обичайно.
а той е някъде навън. тичайки. или играейки. или заспивайки по физика. или чудейки се какво да си надраска в тетрадката по химия. или мислейки как да продължи да си седи, неправейки нищо.
но той е навън. а аз съм вътре. тук в тази просторна стая с много маси и столове. оглеждаща книгите до мен и чудейки се той какво прави. отново единствената история, която се повтаря вече седем седмици, всеки понеделник, втория час, в библиотеката.
да, днес е просто поредния понеделник. всичко е както обикновено. но аз съм се променила. той също.
2010/04/20
all u need is love.
Love is nothing,
Without a kiss.
Love is everything,
When you feel like this.
Love is precious,
When they mean everything to you.
Love is painful,
When they're not with you.
Love is priceless,
The true kind can't be bought.
Love is life...
When it's all you've got.
днес се замислих. хората навсякъде по света питат най-различни въпроси, но съществуват няколко, които вълнуват човечеството от страшно много време. много мислители, философи, а дори и обикновени хора, са се опитвали не веднъж да дават компетентен или не отговор на тези въпроси. някои са се справили много добре и са казали истини, които са послужили за спасителен пояс за много хора. други, обаче, не са се справили толкова добре и техните отговори не веднъж са обърквали хората, които търсят отговора. каквото и да се отговоря, обаче, истината е една. най-истинския смисъл и най-искренния отговор на какъвто и да е въпрос се открива, когато самият ти го откриеш. не става просто да напишеш в гугъл 'къде да намеря щастието?' или 'какво прави човек щастлив?' или 'какъв е смисълът на живота?' и да ти излезе точен, верен отговор. повечето въпроси, над които размишлява човечеството от векове, са толкова индивидуални и толкова специфични за всеки човек, че не може да се даде един единствен отговор.
сега аз ще разсъждавам над въпроса 'какво е любов?' ... тълковното значение на думата 'любов' е:
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов.
2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.
• Обяснявам се/обясня се в любов (на някого). Разкривам чувствата си (обикн. между мъж и жена).
• Женя се по любов. Женя се заради любов към партньора си.
една дума от това определение ми направи впечатление. 'привързаност' ... нима да обичаш някого означава толкова много да си привързан към него, че да не можеш да живееш без него? че той е твоят въздух и както въздуха, така и човекът ти е необходим, за да продължиш да съществуваш? нима любовта е една необходимост, за да съществуваме?
всъщност, аз любовта я възприемам по-просто. никога не съм се опитвала да я възхвалям като в испанска романтична песен. винаги нещата при мен са стояли по-опростени, за да мога да ги разбирам. любовта за мен не е нещо, което можеш да научиш. да отвориш някоя книга и да прочетеш какво трябва да правиш. не можеш да се научиш на любов в училище. това се учи в живота. когато опитваш. когато експериментираш. когато си постоянен и всеки ден правиш някакво усилие, за да продължи да съществува любовта. когато почувстваш собственото си щастие в щастието на човека до теб. любовта е чувство. от където и да го погледем, както и да я тълкуваме, любовта си остава чувство. чувство, за което трябва да дадеш всичките си сили, защото знаеш, че накрая ще си струва. любовта не означава, че двама души трябва да виждат едно и също нещо, а че трябва да гледат в една и съща посока. любовта не е да чуваш другия какво говори, а да го слушаш какво говори. любовта е да чувстваш това, което чувства и другия.
любовта може да се разбира просто. от нас зависи дали ще я усложняваме допълнително или ще си я оставим такава каквато е.
2010/04/17
S-U-M-M-E-R
This ain't nothing but a summer jam
Bronze skin and cinnamon tans whoa!
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Tonight hotties wearing "Prada"-skirts
Real tight temperature is rising
Feelin' real hot in the heat of the night
Midnight the party won't stop
until the morning light
I'm skopin' out the hotties with the light eyes
Be with me tonight
Can't get you outta my mind
I can't lie
Cause a girl like you is so hard to find
I'm waiting for the day to make you mine
Cause I can't take it
This ain't nothing but a summer jam
Bronze skin and cinnamon tans whoa!
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Moonlight cruisin' down the boulevard
Strobe lights watching you your body's tight
Alright looking kinda freaky to me
Can't get you out of my mind
I can't lie
Cause a girl like you is so hard to find
I'm waiting for the day to make you mine
Cause I can't take it
This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah ooh hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah ooh hey yeah
This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah ooh hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah ooh hey yeah
Summer jam alright
Bronze skin and cinnamon tans whoa!
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Tonight hotties wearing "Prada"-skirts
Real tight temperature is rising
Feelin' real hot in the heat of the night
Midnight the party won't stop
until the morning light
I'm skopin' out the hotties with the light eyes
Be with me tonight
Can't get you outta my mind
I can't lie
Cause a girl like you is so hard to find
I'm waiting for the day to make you mine
Cause I can't take it
This ain't nothing but a summer jam
Bronze skin and cinnamon tans whoa!
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah, ooh, hey-yeah
Moonlight cruisin' down the boulevard
Strobe lights watching you your body's tight
Alright looking kinda freaky to me
Can't get you out of my mind
I can't lie
Cause a girl like you is so hard to find
I'm waiting for the day to make you mine
Cause I can't take it
This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah ooh hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah ooh hey yeah
This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
This ain't nothing but a summer jam
Brown skin and cinnamon tans
This ain't nothing but a summer jam
We're gonna party as much as we can
Hey-yeah ooh hey-yeah
Summer jam alright
Hey-yeah ooh hey yeah
Summer jam alright
лято.
хора, искам лято!
лято. лято. лято.
когато с бо ще ядем сладолед под някое дърво в парка.
или когато с йоко ще лежим на тревата, наблюдавайки безоблачното небе.
и когато най-сетне ще се къпя в басейна на леля таня.
и когато с диди ще се лакираме в парка.
и когато с бъни бу ще завършим останалите неща от списъка, както си обещахме.
и когато отново съм в българия...
от сега казвам на всички. лято 2010 ще е най-запомнящото се евър!!! ♥ ♥ ♥ ♥ ♥
лято. лято. лято.
когато с бо ще ядем сладолед под някое дърво в парка.
или когато с йоко ще лежим на тревата, наблюдавайки безоблачното небе.
и когато най-сетне ще се къпя в басейна на леля таня.
и когато с диди ще се лакираме в парка.
и когато с бъни бу ще завършим останалите неща от списъка, както си обещахме.
и когато отново съм в българия...
от сега казвам на всички. лято 2010 ще е най-запомнящото се евър!!! ♥ ♥ ♥ ♥ ♥
2010/04/16
бездуменна дупка.
бо ми е свидетел, че само до преди два дена, нищо не можех да кажа. и това е така, не защото съм била потресена от някакво зловещо събитие, което ми се е случило. не беше така, не защото съм нямала на кого да кажа какво ми се случва. и как животът ми се обръща на 180 градуса, докато аз стоя просто пред него и не мога да направя нищо, за да променя хода му или да го забавя поне малко, за да си поема дъх и да се осъзная какво чувствам. и къде съм.
не, не беше така. бях изпаднала в една дупка .. една бездуменна дупка, където думите просто .. ги нямаше. сякаш бяха изчезнали и аз за първи път в живота си не можех нито да напиша, нищо да кажа нещо. разбирате ли? нищичко ... сякаш някой беше извадил всичките думи, които някога, някъде, на някого ще кажа или ще напиша. сякаш всичко се беше изпарило през едно от ушите ми ... даже си мислех, че това ще бъде за постоянно и никога повече няма да усетя приятното чувство, когато погледна завършеното си стихотворение, или когато си кажа всичко на човекът, когото обичам. а аз просто не можех нищо да направя. няколко пъти започвах няколко различни публикации, на различни теми, за да видя за какво мога и за какво не мога да пиша. но нещата просто не се получваха. и знам, че дори в момента пиша някакви напълни глупости, защото отново не мога да изразя какво чувствам. и продължавам да се въртя в един омагьосан кръг, от които изглежда, че няма изход.
и хора, писна ми да чета други блогове и да откривам себе си там. някъде между редовете на някой дори непознат. но, кажете ми, какво да направя след като навсякъде около мен същестувават толкова умни и интелигентни хора, които без да знаят, че самата аз съществувам, описват точно моите проблеми, точно моите мисли и точно моите чувства.
чувствам се празна. и може би ще променя този факт след като си довърша публикацията, в която писах всеки ден какво става между мен и иво. ако най-сетне напиша края ѝ може би ще преудолея всичко това. но първо трябва да говоря с него, за да съм наясно какъв ще е края на публикацията. а аз не мога да говоря с него, защото просто не намирам нужните думи, с които да му обясня какво се случва, по дяволите ...
много е кофти ...
не, не беше така. бях изпаднала в една дупка .. една бездуменна дупка, където думите просто .. ги нямаше. сякаш бяха изчезнали и аз за първи път в живота си не можех нито да напиша, нищо да кажа нещо. разбирате ли? нищичко ... сякаш някой беше извадил всичките думи, които някога, някъде, на някого ще кажа или ще напиша. сякаш всичко се беше изпарило през едно от ушите ми ... даже си мислех, че това ще бъде за постоянно и никога повече няма да усетя приятното чувство, когато погледна завършеното си стихотворение, или когато си кажа всичко на човекът, когото обичам. а аз просто не можех нищо да направя. няколко пъти започвах няколко различни публикации, на различни теми, за да видя за какво мога и за какво не мога да пиша. но нещата просто не се получваха. и знам, че дори в момента пиша някакви напълни глупости, защото отново не мога да изразя какво чувствам. и продължавам да се въртя в един омагьосан кръг, от които изглежда, че няма изход.
и хора, писна ми да чета други блогове и да откривам себе си там. някъде между редовете на някой дори непознат. но, кажете ми, какво да направя след като навсякъде около мен същестувават толкова умни и интелигентни хора, които без да знаят, че самата аз съществувам, описват точно моите проблеми, точно моите мисли и точно моите чувства.
чувствам се празна. и може би ще променя този факт след като си довърша публикацията, в която писах всеки ден какво става между мен и иво. ако най-сетне напиша края ѝ може би ще преудолея всичко това. но първо трябва да говоря с него, за да съм наясно какъв ще е края на публикацията. а аз не мога да говоря с него, защото просто не намирам нужните думи, с които да му обясня какво се случва, по дяволите ...
много е кофти ...
2010/04/15
ако ...
Ако това беше филм, аз щях да съм руса.
Ако това беше филм, ти щеше да си известен.
Ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка и да ти го натръшка.
Затова е готино, че не живеем във филм. Защото правим някакви неща, които не са ръководени дори от нас и в един момент разбираме дали те са правилни или не са правилни, след което си вадим изводи и продължаваме, и ако сме достатъчно умни не ги повтаряме, а ако сме достатъчно смели не спираме да отстъпваме назад само за да се засилим и отново да се блъснем в ситуацията. Може би просто трябва да се самонавиваме, че не боли, за да свалим предразсъдъците и да се самовъзпитаме в някаква извратена постоянност.
Говоря за любов. Любовта, както я разбирам аз. Тя не е нещо, което ми се случва, а нещо, което аз избирам. Не е случка... Някакво събитие. Любовта не е концерт, не е рожден ден, не е нова година. Любовта е процес. Повече прилича на училище, или на работа. Всеки ден. Иска някакво старание. Иска да си там, да присъстваш и да си активен в час. Непрекъснато да вдигаш ръка, да си пишеш докладите с внимание към пунктуацията. Защото точките са много важни. Да не се заседяваш пред телевизора и да не се моткаш в ксерокс стаята. Любовта е пинг-понг. Ти подаваш, той връща. Ако спреш да връщаш-губиш. Трябва да си в състезателна форма, никой не приема аматьорите насериозно. И да поддържаш в себе си и в другия играч ентусиазъм и някаква извратена постоянност.
Любовта е за смелите. Умните пишат блогове.
Всеки има право на избор. А всеки избор има последствия. Ако избереш да си умен, може да не изживееш най-вълнуващата любовна история на живота си. Можеш да се примириш със средната матрьошка. Да си кажеш "Това ме устройва". Да намериш матрьошка, която да удовлетворява нуждите ти на егоистично и самовлюбено копеле. Тя да те издигне в култ, да ти е удобна, да ти върши работа, да прецениш, че не ти трябва нещо повече, защото НЕЩО ПОВЕЧЕ може да се окаже някой същия като теб, а ти не можеш да бъдеш с човек, който има също толкова силно, или дори СУПЕРИОРНО на твоето его. Някой, който да осъзнава какъв си мухльо и да може да ти го покаже. Някой, който толкова много да ти напомня за теб, че когато виждаш неговите недостатъци и ги намразваш, да намразиш себе си. Затова ти оставаш умен. Избираш комфорта, навика, грижата. Робинята Изаура е страхотна партньорка. Саманта Джоунс не е. И не иска да бъде.
Ако избереш да бъдеш смел, може и да го разбереш. Може да прекараш целия си живот циклично затворен в тоалетната, по-размазан от грим, от домат, от лайно. Но пък знаеш, че си опитал всичко. Моят приятел Кирето, който вече 9 месеца е сам на експедиция в Азия, на когото се възхищавам заради смелостта и постоянството обича да казва "Не забравяй, че "смелост" понякога е друга дума за "глупост". Знаеш ли за какво друго е дума? За "сетивност". И е противоположното на "лесно"...Замисли се и може да откриеш, че просто си избрал да бъдеш безчувствен. Че при теб разума толкова е надделял над емоционалното, че си се роботизирал до степен, в която гордостта и предразсъдъците са твоите положителни качества.
Затова любовта е процес. И глагол, и деепричастие и обстоятелствено пояснение. Не искам да съм мъдра, искам да съм спокойна, че съм разбрала всичко правилно. Вината винаги е в теб. За всеки тип отношение към теб и всеки тип действия насочени към теб си има причина. Крушката си има опашка. Ако той не те обича- ти си виновна. Ако той ти говори ужасни неща- запитай се защо. Ако той не прави нищо...ТИ ПРАВИШ ЛИ НЕЩО?
http://micoff.blogspot.com/2010/01/urban-jungle-vol2-111.html
толкова крисенско .,.
2010/04/11
i am very serious!
тук съм само за да обявя няколко неща, половината от които за съжаление не са особено добри .. мисля, де ;д
значи, първо от утре сериозно продължавам започнатото от ваканцията. ай мийн, сериозното учене за изпитите и не мисля да зарежа всичките тези часове, прекарани над учебници и речници, маи напротив. ще продължа в същия дух, но и още по-сериозно, защото имам още два предмета, по които дори не съм почвала преговора.
второ гордея се със себе си, че дадох голяма част от малката си вяра на бо и силно се надявам, че всичко ще се оправи. ти си знаеш. (h)
трето от утре, за съжаление, престоя ми на компютъра силно ще намалее, заради ученето. но, бо, ще си пишем съобщения, за да ме държиш в течение!
четвърто обичам, обичам, обичам всичките си приятели! (h) всички тези прелестници, които ми помагат, когато имам нужда от тях. и когато стоят до мен, въпреки че съм разлигавена на макс. обичам ви, слънчица (h)
пето иво продължава да ме крепи! и ние отново сме заедно. и утре най-сетне ще го видя след толкова много време (h)
шесто отивам да спя, че утре почваме даскало и трябва да се става рано ...
О-Б-И-Ч-А-М В-И, Х-О-Р-И-Ц-А!!! (h)(h)(h)
значи, първо от утре сериозно продължавам започнатото от ваканцията. ай мийн, сериозното учене за изпитите и не мисля да зарежа всичките тези часове, прекарани над учебници и речници, маи напротив. ще продължа в същия дух, но и още по-сериозно, защото имам още два предмета, по които дори не съм почвала преговора.
второ гордея се със себе си, че дадох голяма част от малката си вяра на бо и силно се надявам, че всичко ще се оправи. ти си знаеш. (h)
трето от утре, за съжаление, престоя ми на компютъра силно ще намалее, заради ученето. но, бо, ще си пишем съобщения, за да ме държиш в течение!
четвърто обичам, обичам, обичам всичките си приятели! (h) всички тези прелестници, които ми помагат, когато имам нужда от тях. и когато стоят до мен, въпреки че съм разлигавена на макс. обичам ви, слънчица (h)
пето иво продължава да ме крепи! и ние отново сме заедно. и утре най-сетне ще го видя след толкова много време (h)
шесто отивам да спя, че утре почваме даскало и трябва да се става рано ...
О-Б-И-Ч-А-М В-И, Х-О-Р-И-Ц-А!!! (h)(h)(h)
В дима на сивкавата си цигара.
В дима на сивкавата си цигара
В дима на сивкавата си цигара
припомняш си отминалите дни
и чувстваш, че със нея днес догарят
мечтите ти - тез, детските мечти.
И изведнъж се чувстваш странно празна,
нетрайна като залез или сън.
Човече мъничко сред хора разни.
Една камбана сред камбанен звън.
И иска ти се просто да заплачеш
(на думи лесно е, нали?).
Недей! Поспри! Защо да плачеш?
Сълзите просто са сълзи...
Поглеждаш сивкавата си цигара,
но вече с радост за отминалите дни
и сещаш се, че днеска тя догаря,
а утре бъдещето с тебе ще пламти!
14.03.2010
13:56
В дима на сивкавата си цигара
припомняш си отминалите дни
и чувстваш, че със нея днес догарят
мечтите ти - тез, детските мечти.
И изведнъж се чувстваш странно празна,
нетрайна като залез или сън.
Човече мъничко сред хора разни.
Една камбана сред камбанен звън.
И иска ти се просто да заплачеш
(на думи лесно е, нали?).
Недей! Поспри! Защо да плачеш?
Сълзите просто са сълзи...
Поглеждаш сивкавата си цигара,
но вече с радост за отминалите дни
и сещаш се, че днеска тя догаря,
а утре бъдещето с тебе ще пламти!
14.03.2010
13:56
2010/04/06
love?
Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,
На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,
На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,
На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!
2010/04/03
one more hour ... and nothing will be the same anymore.
само още един час и вече никога няма да съм на петнадесет ...
2010/04/01
великден.
ах, как обичам всеки пръст да ми е в различен цвят, защото съм боядисвала яйца за великден. ♥
2010/03/30
long day.
наистина е изненадващо как след 96 задачи по математика, 1 есе по гръцки, 12 изписани листи по литература, 5 преведени урока по биология, 2 задачи по история, 6 задачи по физика и начертаване на периодичната таблица, само една, единствена песен може да спаси целия ден. ^^
и как само след едно просто 'обичам те', усмивката не може да ми слезе от лицето! ^^
и как само след едно просто 'обичам те', усмивката не може да ми слезе от лицето! ^^
2010/03/29
мазохистично настроена.
все повече се убеждавам, че съм мазохист. винаги съм била на мнение, че след всичката болка, след всичките сълзи и наранявания, най-лошото е отново съвсем съзнателно да се върнеш към тях. по твой избор, без никой да те кара. сякаш чувствата и хората, които са ме наранявали толкова много пъти, са някакъв забранен плод за мен и аз се стремя към тях безрасъдно много. дори в действията ми да няма никаква логика. и много хора сега биха казали, че това е жалко, нелогично и извън всякакви приети норми и закони за взаимното привличане. но може би аз съм точно такава. вечно объркваща отношенията си с хората. винаги стремяща се към още и още болка, сякаш предишната не ми е била достатъчна. сякаш падането след продължителното витаене в облаците не е било достатъчно силно и болезнено и трябва да опитам отново. може би наистина не правя нещата както трябва и както се очаква да бъдат направени. може би никое друго момиче не би писало и търсело момчето, което я нарани толкова много пъти , въпреки да знае, че той не я иска. може би ако беше някое друго момиче щеше да си седне на дупето и да започне сериозно да учи за изпитите вместо да пише такива публикации в блога си.
да, може би. но за съжаление или не, аз не съм такова момиче. и още веднъж аз се хвърлих в обятията на неизвестността дали той ще ми отговори най-сетне или ще получа още един силен шамар, за да се свестя и да го оставя най-накрая. да, аз не спрях да опитвам и да опитвам, всеки път с последна надежда, че нещата ще се оправят. да, аз падах. да, аз страдах. да, аз плаках. и да, мен ме болеше. мен! и въпреки всичко аз продължавам в същия дух и правя нови и нови опити да оправя нещата, дори те да се непоправими.
и да, аз знам, че отново ще страдам и ще бъда сама. но все някога, някъде с някого ще си заслужава да се правят толкова много опити. и тогава надеждите ми няма да са пропилени, а ще имат смисъл.
да, може би. но за съжаление или не, аз не съм такова момиче. и още веднъж аз се хвърлих в обятията на неизвестността дали той ще ми отговори най-сетне или ще получа още един силен шамар, за да се свестя и да го оставя най-накрая. да, аз не спрях да опитвам и да опитвам, всеки път с последна надежда, че нещата ще се оправят. да, аз падах. да, аз страдах. да, аз плаках. и да, мен ме болеше. мен! и въпреки всичко аз продължавам в същия дух и правя нови и нови опити да оправя нещата, дори те да се непоправими.
и да, аз знам, че отново ще страдам и ще бъда сама. но все някога, някъде с някого ще си заслужава да се правят толкова много опити. и тогава надеждите ми няма да са пропилени, а ще имат смисъл.
2010/03/27
когато филмите говорят вместо теб.
'най-самотния самотен самотник на света.'
Ленивецът Сид 'Ледена епоха 3: Зората на динозаврите'
2010/03/26
отново в българия? защо?
50 причини, поради които искам да се върна в българия:
1) защото ми писна всички малоумни кипърци да ме питат защо за бога съм напуснала родината си;
2) защото ми писна някои кипърци да ми казват, че нямам работа тук и че това е тяхната страна и трябва да им целувам краката, само защото съм чужденка;
3) общо взето защото ми е писнало от някои кипърски индивиди, които ме дразнят страшно много;
4) защото ми омръзна да се правя на силна;
5) защото се уморих да се усмихвам, когато ми се иска да плача;
6) защото не искам повече всеки път като кажа, че съм от българия, да ми казват: 'а, аз съм ходил/а в софия и въобще не ми хареса';
7) защото ослепях от кафявата, изсъхнала 'растителност', която ме заобикаля;
8) защото в българия не се налагаше да държа изпити в края на годината и от тези изпити да ми зависи бъдещето;
9) защото ми писна да ям ужасното им кисело мляко и дългия хляб;
10) защото всеки път, когато говоря за българия пред някого, очите ми се напълват със сълзи;
11) защото тук срещам изключително некадърни и тъпи индивиди;
12) защото оана ми каза, че не обича родината си;
13) защото вече не издържам да гледам българска телевизия, по която дават само убийства, кражби и т.н;
14) защото всяка неделя камбаната и попа на църквата срещу нас ме събуждат в седем часа;
15) защото ми омръзна да гледам уморените лица на майка ми и баща ми, когато се прибират в девет-десет часа от работа;
16) защото ми дойде до гуша да ме питат дали разбирам вече проклетия език;
17) защото ушите вече ме заболяха от конското, което ми дава всеки божи ден класната и учителите, опитвайки се да ми обяснят, че в края на годината ще имам изпити и трябва да науча вече езика; което аз много добре знам;
18) защото не искам вече като се обърна настрани да виждам фалшиви усмивки, в знак на разбиране;
19) защото ми омръзна някои хора да се опитват да ме разберат и да ми помагат;
20) защото ми писна да срещам враждебни погледи;
21) защото вече не искам да слушам депресираща музика;
22) и да пиша депресиращи стихотворения;
23) и да гледам депресиращи филми;
24) общо взето да правя депресиращи неща;
25) защото се натъжам всеки път, когато някой приятел от българия ми прати снимка, на която се вижда, че той е щастлив, а аз не мога да споделя с него щастието му;
26) защото се уморих да преглеждам скайп-а си всяка вечер, с надеждата, че някой от приятелите ми е на линия;
27) защото след като свършим разговора си само след пет минути и вече нямаме какво да си кажем, аз плача цяла нощ, че съм ги изгубила;
28) защото знам, че всички са се променили страшно много, докато ме е нямало;
29) защото се страхувам дали като се върна ще ме приемат такава каквато съм;
30) и дали въобще ще искат да бъдат с мен;
31) защото се уморих да споделям само в блога си;
32) и защото отчаяно се нуждая от някого, на когото да кажа какво се случва в момента с живота ми;
33) защото ми липсва страхотното чувство за хумор на йоко;
34) и моментите, в които тя ме разсмива чак до сълзи;
35) и моментите, когато с диди и йоко се подигравахме на цвети;
36) и моментите, когато с бъни бу и бо пеехме Ла Бамба и се лигавехме;
37) защото с бъни бу все още не сме си завършили списъка с нещата, които ще направим заедно;
38) защото главно искам отново да бъда с приятелите ми;
39) защото искам отново да ям от страхотния кекс 'негърче' на леля таня;
40) и от страхотните и палачинки;
41) защото искам още веднъж баба ми да ме увика;
42) защото искам отново да карам колело с йоко;
43) и тя отново да се прибие;
44) защото искам да ида до магазинчето на сузи и да си взема шоколад без баба ми да знае;
45) защото искам още веднъж диди да ме постриже;
46) защото искам отново да си правим фотосесии с йоко в тях;
47) и тя да се оплаква колко ужасна ми е маската за лице;
48) и да се караме коя в коя да дойде, за да вземе една тъпа флашка;
49) за да се разходя в дунавския парк;
50) с една дума, за да се почувствам отново щастлива;
толкова много искам отново да съм в българия ...
още малко време остана ... още малко ... издържах толкова много, ще успея още малко ...
1) защото ми писна всички малоумни кипърци да ме питат защо за бога съм напуснала родината си;
2) защото ми писна някои кипърци да ми казват, че нямам работа тук и че това е тяхната страна и трябва да им целувам краката, само защото съм чужденка;
3) общо взето защото ми е писнало от някои кипърски индивиди, които ме дразнят страшно много;
4) защото ми омръзна да се правя на силна;
5) защото се уморих да се усмихвам, когато ми се иска да плача;
6) защото не искам повече всеки път като кажа, че съм от българия, да ми казват: 'а, аз съм ходил/а в софия и въобще не ми хареса';
7) защото ослепях от кафявата, изсъхнала 'растителност', която ме заобикаля;
8) защото в българия не се налагаше да държа изпити в края на годината и от тези изпити да ми зависи бъдещето;
9) защото ми писна да ям ужасното им кисело мляко и дългия хляб;
10) защото всеки път, когато говоря за българия пред някого, очите ми се напълват със сълзи;
11) защото тук срещам изключително некадърни и тъпи индивиди;
12) защото оана ми каза, че не обича родината си;
13) защото вече не издържам да гледам българска телевизия, по която дават само убийства, кражби и т.н;
14) защото всяка неделя камбаната и попа на църквата срещу нас ме събуждат в седем часа;
15) защото ми омръзна да гледам уморените лица на майка ми и баща ми, когато се прибират в девет-десет часа от работа;
16) защото ми дойде до гуша да ме питат дали разбирам вече проклетия език;
17) защото ушите вече ме заболяха от конското, което ми дава всеки божи ден класната и учителите, опитвайки се да ми обяснят, че в края на годината ще имам изпити и трябва да науча вече езика; което аз много добре знам;
18) защото не искам вече като се обърна настрани да виждам фалшиви усмивки, в знак на разбиране;
19) защото ми омръзна някои хора да се опитват да ме разберат и да ми помагат;
20) защото ми писна да срещам враждебни погледи;
21) защото вече не искам да слушам депресираща музика;
22) и да пиша депресиращи стихотворения;
23) и да гледам депресиращи филми;
24) общо взето да правя депресиращи неща;
25) защото се натъжам всеки път, когато някой приятел от българия ми прати снимка, на която се вижда, че той е щастлив, а аз не мога да споделя с него щастието му;
26) защото се уморих да преглеждам скайп-а си всяка вечер, с надеждата, че някой от приятелите ми е на линия;
27) защото след като свършим разговора си само след пет минути и вече нямаме какво да си кажем, аз плача цяла нощ, че съм ги изгубила;
28) защото знам, че всички са се променили страшно много, докато ме е нямало;
29) защото се страхувам дали като се върна ще ме приемат такава каквато съм;
30) и дали въобще ще искат да бъдат с мен;
31) защото се уморих да споделям само в блога си;
32) и защото отчаяно се нуждая от някого, на когото да кажа какво се случва в момента с живота ми;
33) защото ми липсва страхотното чувство за хумор на йоко;
34) и моментите, в които тя ме разсмива чак до сълзи;
35) и моментите, когато с диди и йоко се подигравахме на цвети;
36) и моментите, когато с бъни бу и бо пеехме Ла Бамба и се лигавехме;
37) защото с бъни бу все още не сме си завършили списъка с нещата, които ще направим заедно;
38) защото главно искам отново да бъда с приятелите ми;
39) защото искам отново да ям от страхотния кекс 'негърче' на леля таня;
40) и от страхотните и палачинки;
41) защото искам още веднъж баба ми да ме увика;
42) защото искам отново да карам колело с йоко;
43) и тя отново да се прибие;
44) защото искам да ида до магазинчето на сузи и да си взема шоколад без баба ми да знае;
45) защото искам още веднъж диди да ме постриже;
46) защото искам отново да си правим фотосесии с йоко в тях;
47) и тя да се оплаква колко ужасна ми е маската за лице;
48) и да се караме коя в коя да дойде, за да вземе една тъпа флашка;
49) за да се разходя в дунавския парк;
50) с една дума, за да се почувствам отново щастлива;
толкова много искам отново да съм в българия ...
още малко време остана ... още малко ... издържах толкова много, ще успея още малко ...
2010/03/23
аз съм за него.
боже, не съм писала някаква НОРМАЛНА *подчертава думата 'нормална'* публикация в блога си от векове. не знам дали не намирам подходящите думи да опиша всичките чувства, които в момента бушуват в мен. или може би просто не мога да избера с коя по-точно тема да започна. за това ще започна с всичко и ще завърша с всичко.
мисля, че го преодолях. чаках него цял един месец и четири дни. изписах 12 писма, 20 смс съобщения и му звъннах 17 пъти, от които получих отговор само на 2. сънувах него 7 пъти и всеки път се събуждах цялата обляна в пот, задъхана и неискаща отново да заспя. идвах по-рано на училище, заради него! седях на пейките в центъра на училището, само заради него! отивах всяко междучасие в кабинета по информационни технологии, само и единствено заради него!
но стига толкова за него. сега е време за мен! стига съм го мислила. изключих го от сънищата и от мислите си. сега през нощта вече няма да се будя и да се чудя дали за Бога да му звънна или да му пиша. да ида ли при него в училище и да говоря с него. не! той имаше един месец и четири дни време на разположение, за да дойде при мен и да ми каже каквото има да ми казва. имаше предостатъчно време да сподели с мен проблемите си и желанията си. и най-вече дали иска да оправим това, което ни свързваше. но, той си пропиля шанса и аз няма да продължавам да го чакам да се усети, че там някъде има момиче, на което все още му пука за него. не! имаше прекалено много време ...
и всъщност. не знам какво съм си мислела през това време. само него ли съм виждала около себе си? чак сега разбирам скрития смисъл на думите на крис: 'ти сякаш където и да сме все него виждаш. сякаш е магнит за очите ти.' може би има нещо скрито в тези привидно прости думички. може би наистина през това време съм виждала само и единствено него. дори без да искам. но както казах, стига толкова! и всъщност, би трябвало да благодаря на крис, защото вчера ме запозна с едно прекрасно момче. и това, което най-много ме изненада, е че с него мога да си говоря не само за някакви обикновени теми. за 15етте минути, които прекарах при него се оказа, че той чете книги и мечтае да направи нещо добро за света. (sun) къде в днешно време се сеща момче, което прави тези неща? оО наистина съм страшно впечатлена ...
друга промяна, която настъпи в тези дни, е че вече не прекарвам междучасията си в централните пейки на училището. всъщност както каза учителят ми по физическо 'теди, кристина, оана и кристиана си правят слънчева терапия на игрището' ;d значи, вече седим на игрището, на цимента!, и слушаме музика, и си говорим, и се смеем. и най-готиното е, че не се оглеждам във всички възможни посоки, за да търся с очи иво. каква красива промяна, всеки би казал. (sun)
и да, засега друго не мога да се сетя. а и в момента имам древногръцки, ама аз съм на компютъра и пиша.. хах, късметлийка. а, сега се сетих още нещо. днес класната ми любезно ми обясни, че трябва да искарам ДЕСЕТ на изпитите през юни, за да мога да премина. ДЕСЕТ! знаете ли какво значи това? значи, че трябва сериозно да се седна на дупето и да науча тъпия език! и за да направя това, трябва да продължа да чета публикациите на Бо в блога ѝ, защото те ми вдъхват голяма вяра в себе си. самата бо много ми помага в момента, въпреки че не сме си писали от толкова много време. може би ще прозвучи много клиширано, но тя сякаш духом ми помага. не знам, но в последно време много близо я усещам. сякаш е непрекъснато с мен и ме подкрепя във всяко едно отношение. полудявам ли, бе хора?
ох, и остават само дванадесет дни ...
х.о.х.о.
Крис
мисля, че го преодолях. чаках него цял един месец и четири дни. изписах 12 писма, 20 смс съобщения и му звъннах 17 пъти, от които получих отговор само на 2. сънувах него 7 пъти и всеки път се събуждах цялата обляна в пот, задъхана и неискаща отново да заспя. идвах по-рано на училище, заради него! седях на пейките в центъра на училището, само заради него! отивах всяко междучасие в кабинета по информационни технологии, само и единствено заради него!
но стига толкова за него. сега е време за мен! стига съм го мислила. изключих го от сънищата и от мислите си. сега през нощта вече няма да се будя и да се чудя дали за Бога да му звънна или да му пиша. да ида ли при него в училище и да говоря с него. не! той имаше един месец и четири дни време на разположение, за да дойде при мен и да ми каже каквото има да ми казва. имаше предостатъчно време да сподели с мен проблемите си и желанията си. и най-вече дали иска да оправим това, което ни свързваше. но, той си пропиля шанса и аз няма да продължавам да го чакам да се усети, че там някъде има момиче, на което все още му пука за него. не! имаше прекалено много време ...
и всъщност. не знам какво съм си мислела през това време. само него ли съм виждала около себе си? чак сега разбирам скрития смисъл на думите на крис: 'ти сякаш където и да сме все него виждаш. сякаш е магнит за очите ти.' може би има нещо скрито в тези привидно прости думички. може би наистина през това време съм виждала само и единствено него. дори без да искам. но както казах, стига толкова! и всъщност, би трябвало да благодаря на крис, защото вчера ме запозна с едно прекрасно момче. и това, което най-много ме изненада, е че с него мога да си говоря не само за някакви обикновени теми. за 15етте минути, които прекарах при него се оказа, че той чете книги и мечтае да направи нещо добро за света. (sun) къде в днешно време се сеща момче, което прави тези неща? оО наистина съм страшно впечатлена ...
друга промяна, която настъпи в тези дни, е че вече не прекарвам междучасията си в централните пейки на училището. всъщност както каза учителят ми по физическо 'теди, кристина, оана и кристиана си правят слънчева терапия на игрището' ;d значи, вече седим на игрището, на цимента!, и слушаме музика, и си говорим, и се смеем. и най-готиното е, че не се оглеждам във всички възможни посоки, за да търся с очи иво. каква красива промяна, всеки би казал. (sun)
и да, засега друго не мога да се сетя. а и в момента имам древногръцки, ама аз съм на компютъра и пиша.. хах, късметлийка. а, сега се сетих още нещо. днес класната ми любезно ми обясни, че трябва да искарам ДЕСЕТ на изпитите през юни, за да мога да премина. ДЕСЕТ! знаете ли какво значи това? значи, че трябва сериозно да се седна на дупето и да науча тъпия език! и за да направя това, трябва да продължа да чета публикациите на Бо в блога ѝ, защото те ми вдъхват голяма вяра в себе си. самата бо много ми помага в момента, въпреки че не сме си писали от толкова много време. може би ще прозвучи много клиширано, но тя сякаш духом ми помага. не знам, но в последно време много близо я усещам. сякаш е непрекъснато с мен и ме подкрепя във всяко едно отношение. полудявам ли, бе хора?
ох, и остават само дванадесет дни ...
х.о.х.о.
Крис
2010/03/22
не искам да съм на 16!
нееее!
не, не, не, не!
боже, толкова много съм уплашена. защо стефан трябваше да ми припомня, че само след 13 дни аз ще стана на 16? и вече няма да съм 'сладкото-вечно-усмихващо-се-петнадесет-годишно-момиче' както ТОЙ обичаше да ме описва ... и най-прекрасния рождения ден, този, когато направих 15, ще остане в миналото, за да бъде заместен от някакво мижаво негово подобие. и както майка ми трябваше да ме уведоми 'вече си почти на 16 ...'
НЕ!
аз завинаги ще си остана на 15! винаги! винаги! винаги! и винаги ще имам този присъщи детски пламък в очите ми, когато крис ми предлага да е катерим по дърветата. и когато с оана ще пускаме хвърчила в небето. и когато си играя с балона, докато с иво се караме с него.
завинаги дете! завинаги ...
не, не, не, не!
боже, толкова много съм уплашена. защо стефан трябваше да ми припомня, че само след 13 дни аз ще стана на 16? и вече няма да съм 'сладкото-вечно-усмихващо-се-петнадесет-годишно-момиче' както ТОЙ обичаше да ме описва ... и най-прекрасния рождения ден, този, когато направих 15, ще остане в миналото, за да бъде заместен от някакво мижаво негово подобие. и както майка ми трябваше да ме уведоми 'вече си почти на 16 ...'
НЕ!
аз завинаги ще си остана на 15! винаги! винаги! винаги! и винаги ще имам този присъщи детски пламък в очите ми, когато крис ми предлага да е катерим по дърветата. и когато с оана ще пускаме хвърчила в небето. и когато си играя с балона, докато с иво се караме с него.
завинаги дете! завинаги ...
2010/03/21
song of the day.
Time changes everything,
even you and I have changed
The rain, the winter spring
has made us fade away
I still remember everything,
that ol' December, the fears, the cold
I really wonder how you feel
on these nights so alone
I hope someday you'll see me,
I hope someday you'll spot me in the crowd
Take my hand and kiss me,
I hope someday you'll say my name out loud
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over
and life will be better in spring
Time changes everything,
but this feeling still remains
The sweetest ever lips I've kissed
will always be the same
I hope someday you'll see me,
I hope someday you'll spot me in the crowd
Smile and say you miss me,
I hope someday you'll say my name out loud
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over and life will be better in spring
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over
and life will be better in spring
леле, тази песен ми е толкова подходяща, че направо не е истина ! и да, наистина се надявам и ти все още да си спомняш НАШИЯ декември ... когато всичко беше толкова приказно, и толкова красиво, и толкова истинско... и толкова Иво-Криси .. толкова наше ...
even you and I have changed
The rain, the winter spring
has made us fade away
I still remember everything,
that ol' December, the fears, the cold
I really wonder how you feel
on these nights so alone
I hope someday you'll see me,
I hope someday you'll spot me in the crowd
Take my hand and kiss me,
I hope someday you'll say my name out loud
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over
and life will be better in spring
Time changes everything,
but this feeling still remains
The sweetest ever lips I've kissed
will always be the same
I hope someday you'll see me,
I hope someday you'll spot me in the crowd
Smile and say you miss me,
I hope someday you'll say my name out loud
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over and life will be better in spring
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
Look into my eyes and come on closer,
make me immortal with a kiss
(Tell me) Tell me about your feelings,
tell me about your stories
We know it's over, so tell me it's over
and life will be better in spring
леле, тази песен ми е толкова подходяща, че направо не е истина ! и да, наистина се надявам и ти все още да си спомняш НАШИЯ декември ... когато всичко беше толкова приказно, и толкова красиво, и толкова истинско... и толкова Иво-Криси .. толкова наше ...
2010/03/12
обичам те, бо!
на Бо, защото въпреки голямото разстояние продължава да бъде най-голямата ми подкрепа.
За всички пъти, в които си стояла до мен,
за всички истини, които ми помогна да прозра,
за всичката радост, която внесе в живота ми,
за всички грешки, които поправи,
за всяка мечта, която превърна в реалност -
ще ти бъда вечно благодарна!
Ти си единствената, която ме прегръща силно
и никога не би ме оставила да падна.
Ти си единствената, който ме забеляза измежду всички други.
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти ми подари крила и ме накара да полетя,
само докосна ръката ми и стигнах небесата,
изгубих вярата си, но ти ми я възвърна,
като каза, че звездите, трябва да са на високо,
стоеше до мен и аз се извисих,
имах любовта ти, имах я изцяло,
благодарна съм ти за всеки ден, с който ме даряваше,
може би не знам дали това е много,
но знам, че това "много" е истина.
Благословена бях, за това, че бях обичана от теб.
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти беше винаги до мен -
нежният бриз, който ме закриляше,
светлината, която озари тъмнината в живота ми,
ти беше моето дихание,
през всички лъжи, които превърна в истина,
моят свят е по-добро място, заради теб!
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
за всички истини, които ми помогна да прозра,
за всичката радост, която внесе в живота ми,
за всички грешки, които поправи,
за всяка мечта, която превърна в реалност -
ще ти бъда вечно благодарна!
Ти си единствената, която ме прегръща силно
и никога не би ме оставила да падна.
Ти си единствената, който ме забеляза измежду всички други.
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти ми подари крила и ме накара да полетя,
само докосна ръката ми и стигнах небесата,
изгубих вярата си, но ти ми я възвърна,
като каза, че звездите, трябва да са на високо,
стоеше до мен и аз се извисих,
имах любовта ти, имах я изцяло,
благодарна съм ти за всеки ден, с който ме даряваше,
може би не знам дали това е много,
но знам, че това "много" е истина.
Благословена бях, за това, че бях обичана от теб.
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Ти беше винаги до мен -
нежният бриз, който ме закриляше,
светлината, която озари тъмнината в живота ми,
ти беше моето дихание,
през всички лъжи, които превърна в истина,
моят свят е по-добро място, заради теб!
Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!
2010/03/09
и все пак съм щастлива.
е, новините за първи път от началото на месеца не са добри, но на кого му пука всъщност. вместо на 30 юни ще се прибера на 2 юли в България. да, три дена са, но аз издържах толкова много, та три дена ли ще ми бъдат проблем? едва ли ...
и все пак съм щастлива! (sun)
и все пак съм щастлива! (sun)
2010/03/08
( :
първо да си кажа, честит празник на всички жени. < 3 хората казват, че март е месецът на жените, заради празникът, който имаме през този месец. мисля, че са прави, но не само заради празника. вярва се, че през март всичко се събужда за един нов живот, за пролетта. и щом март е началото на песните на птичките, на разцъфналите дръвчета, на цветята в градините, то значи, че пролетта са именно жените. ние даваме началото на най-прекрасният сезон през цялата година. и чувството да установиш това е страхотно. (sun)
напоследък се хващам, че прекарвам много време в мисли за смисъла на живота. понякога дори не мога да заспя дълго време, защото си чудя какво трябва да направя, за да има смисъл животът ми. нима трябва да създам семейство? или да успея и да постигна високи върхове в кариерата? някой ще кажат, че само тези две неща да направя и it would be great. ако запитам други пък, ще ми отговорят любовта. или щастието. или здравето. или някое от пожеланията, които винаги пишем на картичките за рожденни дни, именни дни etc. да, някои твърдят, че за всеки човек смисъла на живота му бил различен. да, може би е така, защото в крайна сметка всеки човек е сам по себе си различен и мислите, чувствата и мечтите му са различни. да, това е така. но нека се замислим за момент. нима този човек щеше да съществува, ако преди това родителите му не са съществували? нима неговите родители щеше дасъществуват, ако техните родители не са съществували преди това? и май в крайна сметка смисъла на живота е ... създаването на нов живот. да, изглежда, че е толкова просто. нали един човек ще направим нещо (ще създаде лекарство за тежка болест, ще измисли нови технологии etc.,etc.), което ще подобри живота на следващото поколение? и нали следващото поколение ще направи нещо друго, което ще е в полза на последващото поколение? и верижката се затваря. всички работим, заради благото на тези след нас. и изглежда, че това е смисъла на живота - да създадеш живот и да се трудиш за подобряването на този живот.
може би има някакъв скрит смисъл в думите 'Make love, not war!' може би човекът, който ги е изрекъл за първи път е искал да даде най-силната подкрепа, която може да съществува - познанието защо сме тук и защо трябва да продължим да съществуваме.
напоследък се хващам, че прекарвам много време в мисли за смисъла на живота. понякога дори не мога да заспя дълго време, защото си чудя какво трябва да направя, за да има смисъл животът ми. нима трябва да създам семейство? или да успея и да постигна високи върхове в кариерата? някой ще кажат, че само тези две неща да направя и it would be great. ако запитам други пък, ще ми отговорят любовта. или щастието. или здравето. или някое от пожеланията, които винаги пишем на картичките за рожденни дни, именни дни etc. да, някои твърдят, че за всеки човек смисъла на живота му бил различен. да, може би е така, защото в крайна сметка всеки човек е сам по себе си различен и мислите, чувствата и мечтите му са различни. да, това е така. но нека се замислим за момент. нима този човек щеше да съществува, ако преди това родителите му не са съществували? нима неговите родители щеше дасъществуват, ако техните родители не са съществували преди това? и май в крайна сметка смисъла на живота е ... създаването на нов живот. да, изглежда, че е толкова просто. нали един човек ще направим нещо (ще създаде лекарство за тежка болест, ще измисли нови технологии etc.,etc.), което ще подобри живота на следващото поколение? и нали следващото поколение ще направи нещо друго, което ще е в полза на последващото поколение? и верижката се затваря. всички работим, заради благото на тези след нас. и изглежда, че това е смисъла на живота - да създадеш живот и да се трудиш за подобряването на този живот.
може би има някакъв скрит смисъл в думите 'Make love, not war!' може би човекът, който ги е изрекъл за първи път е искал да даде най-силната подкрепа, която може да съществува - познанието защо сме тук и защо трябва да продължим да съществуваме.
2010/03/01
new month ^^
йес, определено започвам месеца много, ама много добре. ;d
първо - върнаха ми контролното по гръцки и се оказа, че съм се справила далеч по-добре, отколкото съм смеела да си представя. все пак 6 от 10 за първо контролно си е направо рекорд за мен. ;d
тук, в кипър, нямат празника баба марта и си мислех, че ще ми е гадно. обичам всяка година един месец предварително да обикалям, да търся подходящите мартенички за цялото ми семейство, за всичките приятели, за целия клас, за учители etc.,etc. но тук няма такива сергии, откъдето да си купяяя... е, все пак имам две гривнички - една от нашите, и една от оана (sun)
днес разбрах със сигурност, че иво все още иска да бъдем заедно ... понеже карах свободен, но стоях да чакам кристина, за да си ходим заедно, и седнахме с оана на една пейка. и по едно време гледам иво излиза от класната си стая и идва към нас. на две крачки от нас той реши, че иска да иде до бутката да си купи нещо. но като се връщаше не носеше н-и-щ-о! и пак мина покрай нас, с някаква такава бавна крачка ... и преди да започне да изкачва стълбите към класната си стая се обърна назад, погледна ме за няколко секунди и се обърна пак към стълбите, отново изкачвайки всяка една стълба бавно, с премерена крачка. сякаш се колебаеше дали да дойде при мен, или да не дойде. бог ми е свидетел, че ми се искаше да му изкрещя 'ела тука, бе, стига сме се лигавили като малки деца.' леле, колко по-лесно щеше да бъде, ако не беше толкова колеблив и аз ако не бях толкова горда ... а и ми се струва (но не съм сигурна) че като се прибирахме към къщи, той отново извика 'Крис!' няколко пъти. но може да не е викал мен, защото аз бях с другата кристина ... не мога обаче да не призная, че ми се иска мен да е викал ;d
и да... такам ... ;d не си мислите, че съм забравила за празника. честита баба марта на всичкиии
x.o.x.o.
Крис ^^
първо - върнаха ми контролното по гръцки и се оказа, че съм се справила далеч по-добре, отколкото съм смеела да си представя. все пак 6 от 10 за първо контролно си е направо рекорд за мен. ;d
тук, в кипър, нямат празника баба марта и си мислех, че ще ми е гадно. обичам всяка година един месец предварително да обикалям, да търся подходящите мартенички за цялото ми семейство, за всичките приятели, за целия клас, за учители etc.,etc. но тук няма такива сергии, откъдето да си купяяя... е, все пак имам две гривнички - една от нашите, и една от оана (sun)
днес разбрах със сигурност, че иво все още иска да бъдем заедно ... понеже карах свободен, но стоях да чакам кристина, за да си ходим заедно, и седнахме с оана на една пейка. и по едно време гледам иво излиза от класната си стая и идва към нас. на две крачки от нас той реши, че иска да иде до бутката да си купи нещо. но като се връщаше не носеше н-и-щ-о! и пак мина покрай нас, с някаква такава бавна крачка ... и преди да започне да изкачва стълбите към класната си стая се обърна назад, погледна ме за няколко секунди и се обърна пак към стълбите, отново изкачвайки всяка една стълба бавно, с премерена крачка. сякаш се колебаеше дали да дойде при мен, или да не дойде. бог ми е свидетел, че ми се искаше да му изкрещя 'ела тука, бе, стига сме се лигавили като малки деца.' леле, колко по-лесно щеше да бъде, ако не беше толкова колеблив и аз ако не бях толкова горда ... а и ми се струва (но не съм сигурна) че като се прибирахме към къщи, той отново извика 'Крис!' няколко пъти. но може да не е викал мен, защото аз бях с другата кристина ... не мога обаче да не призная, че ми се иска мен да е викал ;d
и да... такам ... ;d не си мислите, че съм забравила за празника. честита баба марта на всичкиии
x.o.x.o.
Крис ^^
2010/02/28
sweet home alabama!
Forrest Gump - Sweet Home Alabama ми е толкова 28-февруарска песен < 3 сякаш описва точно моите чувства. и е прекрасно, че свързвам песен с доброто ми настроение. до днес беше различно - обикновено свързвах депресиращи песни с депресиращото ми настроение. ;d приятна промяна ...
и винаги ще харесвам промените, които ми носят приятни моменти! а тази промяна е именно такава. < 3
и, бо, трябва да знаеш, че ще си изкараме страхотно на първият ти рожден ден, който ще празнуваме заедно! ^^
и винаги ще харесвам промените, които ми носят приятни моменти! а тази промяна е именно такава. < 3
и, бо, трябва да знаеш, че ще си изкараме страхотно на първият ти рожден ден, който ще празнуваме заедно! ^^
the happiest moment in my life!
е, днес сякаш бях някакъв асновидец! точно в 9:48 сутринта реших, че днес ще бъда щастлива, а то какво се оказа. днес аз бях НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА!
по дяволите всичките месеци, в които се самоизмъчвах до сутринта. по дяволите дупката, в която бях изпаднала. по дяволите всичките сълзи. пукнатината в сърцето ми. по дяволите всичките депресарски стихотворения, и песни, и филми. по дяволите на всичко!
НА 30 ЮНИ АЗ СЕ ПРИБИРАМ В БЪЛГАРИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ (sun)(sun)(sun)(sun)(sun) и ще прекарам най-страхотните два месеца, които могат да съществуват! <3 напук на всичко!
чувствайте се поздравени с тази песен! <3
http://www.youtube.com/watch?v=4S3PIP6TFWs
по дяволите всичките месеци, в които се самоизмъчвах до сутринта. по дяволите дупката, в която бях изпаднала. по дяволите всичките сълзи. пукнатината в сърцето ми. по дяволите всичките депресарски стихотворения, и песни, и филми. по дяволите на всичко!
НА 30 ЮНИ АЗ СЕ ПРИБИРАМ В БЪЛГАРИЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ (sun)(sun)(sun)(sun)(sun) и ще прекарам най-страхотните два месеца, които могат да съществуват! <3 напук на всичко!
чувствайте се поздравени с тази песен! <3
http://www.youtube.com/watch?v=4S3PIP6TFWs
9:48 сутринта
Добро утро на всички, които си правят труда да четат блога ми. Да се отбележи, че днес аз ще бъда щастлива, въпреки дъжда, който отново вали навън. И днес трябва да взема важното Решение. Решение с главна буква! И тъй като нямам повече време, защото трябва да поемам за работа, ще кажа само, че обичам приятелите си!
Приятен ден на всички.
x.o.x.o.
К.
Приятен ден на всички.
x.o.x.o.
К.
armageddon
само едно ще напиша - Armageddon е най-великия филм на всички времена! въпреки че всеки път се подувам от плач, той си остава най-разтърстващия, емоционален и страхотен филм!
<33333
<33333
2010/02/26
question of everything? is it the love?
Честно казано, не знам какво ми става. Абсолютно, ама абсолютно винаги съм държала на принципите си и на това, в което вярвам. Никога не съм пристъпвала обещание, дадено пред самата себе си, а ето, че го го правя всеки божи ден! И ако ме попита някой защо, по дяволите, се държа така, едва ли ще мога да дам искрен отговор. Аз самата няма да знам какво точно да отговоря.
Ето какво се случва. Вече в продължение на 8 дни не съм нито разговаряла с Иво, нито съм го търсела. След 'малкия' ни скандал миналия вторник аз го потърсих. Наистина така беше! Но, за съжаление, не видях никакво желание от негова страна, за да се оправят нещата. И в момента се чудя дали щеше да бъде по-добре, ако не знаех какво се върти в главата му, но за съжаление знам. Сега той си мисли, че аз съм го излъгала, че баща ми не ме е пуснал онзи ден да излезем и че въобще никакво желание нямам да съм с него. оО Аз ако нямах желание, въобще нямаше да го потърся толкова много пъти. Но истината е, че той напълно ми уби това желание след като ми каза миналия четвъртък 'За какво непрекъснато ме търсиш? Опитваш се да говориш с мен, така ли? Ами не го прави, защото аз не искам.' оО И фактически аз от тогава не съм го търсела. И както Оана каза много пъти, сега ние двамата сме на 'glare competition' оО Който не знае, че въобще съществува такъв термин, това означава, че в училище само чакаме звънецът да бие, за да започнем да обикаляме около класните ни стаи, само и само да се видим. оО Егати детската работа ... Аз направо съм потресена от моето държание! Кога, по дяволите, преди съм правела така? Нима това означава, че имам някакви по-силни чувства към него и тези чувства ме тласкат да поддържам близостта ни, колкото се може по-дълго. Честно казано уморих се само аз да го правя. За това от известно време се правя, че въобще не го забелязвам и това има голям резултат до сега. Днес, например, той викна няколко пъти по мен 'Крис! Крис! Крис!', но аз така и не се обърнах. И след това той попитал другата Кристина много ли съм била сърдита. оО Нека да припомня само, че в протокола пише, че той се води сърдит, а не аз. оО Защо тогава е попитал това Криси? Нима и той потъпква принципите си, само и само да потърси близост с мен? оО Често казано, не знам какво да правя и започвам да се отчаявам. Явно има някакво желание от негова страна, щом продължава да разпитва компанията ми за мен. Още повече щом имаме една и съща компания ... Но, пристъпвайки или не обещанията си, които дадох пред себе си преди толкова много време, едно няма да пристъпя! Няма да му се обадя първа и това е. А какво ще правим следващата седмица, когато аз и Оана ще бъдем дежурни учиници и трябва да седим всяко междучасие в класната стая, не знам. Но именно следващата седмица ще се разбере как ще продължим с Иво. Има само три варианта - аз да му се обадя и да оправим отношенията си; той да ми се обади и да поговорим; да сложим край без никакви приказки. Следващата седмица ще бъде много важна за продължението на нашата връзка ... Стискайте палци, хора, защото става напечено ...
I'm a big big girl
In a big big world
It's not a big big thing if you leave me
But I do do feel that
I do do will miss you much
Miss you much...
П.С. Напоследък тази песен ме крепи ... Ох, какво щях да правя без музиката, никой не може да ми отговори ...
2010/02/23
what am i?
да, аз съм такава.
аз съм вечно мрънкащо човече, което все ще намери нещо, за което да се оплаква.
аз съм същество, което обича безрезервно. до края. завинаги. всичко и всички.
да, аз съм наивна. и глупава. и много пъти това се оказва, че не е добре, особено ако става дума за твърде голямо доверие.
да, аз слушам всичките ти проблеми. и всичките ти мисли. и чувства. дори да не получавам това в замяна и да оставам безгласна за пореден път.
да, точно така. аз споделям всичко с хората, които обичам и за които знам, че ще бъдат до мен, каквото и да стане.
аз съм твоя приятелка до края. дори да се налага да преминаваме през какви ли не трудности, защото знам, че след всичкото лошо следва нещо хубаво. и че ще си струва да се бориш за него.
да, мога да настоявам да приемеш мнението ми твърде дълго време. да, инат съм. да, настоятелна съм, когато знам какво искам.
да, аз чета книги! и това ми харесва. и не се страхувам да го призная. защото именно заради книгите аз преживях много от обратите на съдбата.
аз обичам да радвам хората. обичам да им давам моменти, малки и истински моменти, които ще помнят много дълго време.
да, аз винаги се усмихвам, дори когато си мислиш, че ме нараняваш толкова много, че няма да мога да се усмихна още много дълго време. но дори и да плача вътрешно, аз пак ще се усмихвам.
да, аз обичам фотографията. и съвременните технологии, защото заради тях мога да поддържам връзка с хората, които са далеч от мен.
да, аз мога да разчета мислите ти по лицето ти, дори да не искаш да ги разчитам.
да, аз влагам много чувство в писането ми. влагам част от себе си. и когато пиша нещо за някого искам когато този някого го прочете да усети тази моя част, която съм вложила.
да, точно така. аз трябва да говоря! винаги настоявам всичко между мен и хората да е напълно ясно, за да няма задни помисли и отчуждения.
да, аз мога да говоря много дълго време. но също така мога и да мълча много дълго време. и да не кажа абсолютно нищо, дори когато ме питаш какво има.
да, аз съм ниска. и се нуждая от стол, за да достигна вкусотиите от горния рафт на шкафа в кухнята.
да, аз съм емоционална. и показвам чувствата си на всекиго.
да, аз съм лесно ранима и една лоша дума или действие може да обърне целия ми ден с главата надолу.
да, аз винаги мисля преди да направя каквото и да било. и понякога много дълго мисля и вече е късно да направя нещото.
да, аз съм добра в училище. старая се и уча прилежно. да, аз използвам различни химикалки и маркери, за да си оцветя важната информация. да, аз си превеждам всеки ден уроците, които имам.
да, аз обичам да правя тестове, просто за да разбера какво знам и какво мога.
да, аз не обичам да бягам от часове. и да пия алкохол.
аз не пуша! и съм девствена!
да, обичам безумно много да ям шоколад в обилни количества. <3
да, аз мога да си почина от натоварен ден само с половин час слушане на музика. и то качествена музика.
да, аз не слушам чалга.
да, аз съм такава.
истинска и нестрахуваща се да признае качествата си. и отрицателните, и положителните.
да, аз не съм обикновена.
а ти какъв си?
2010/02/12
ох ...
[21:08:51] Бо каза: Крис, случайно скоро да съм ти припомняла оная странна причинно-следствена връзка между нас?
[21:09:11] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: ъъ, ми мисля, че последния път пак беше за едно мое писание ;d
[21:09:26] Бо каза: Йъп..
[21:09:43] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: аа, дам ;d
[21:09:51] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: и кво за стихотворението?
[21:10:00] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: пак ли съм уцелила нещо в тебе?
[21:10:18] Бо каза: Ич не си уцелила.
[21:10:23] Бо каза: Крис, ти пишеш ЗА МЕН.
[21:10:29] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: омг ..
[21:10:46] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: това е най-милото нещо, което някой ми е казвал. <3
[21:10:58] Бо каза: (hug)
[21:11:03] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: (hug)(h)
[21:11:03] Бо каза: Толкова много те обичам..
[21:11:08] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: ох, и аз тебе ...
[21:11:10] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: направооо ..
[21:11:22] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: недей пак да ми припомняш, щото пак ще изпадна в депресия!
[21:12:13] Бо каза: Кое да ти припомням?
[21:12:21] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: че ме обичаш ;d
[21:12:29] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: щото така се сещам, че сме далеч ии да..
[21:09:11] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: ъъ, ми мисля, че последния път пак беше за едно мое писание ;d
[21:09:26] Бо каза: Йъп..
[21:09:43] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: аа, дам ;d
[21:09:51] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: и кво за стихотворението?
[21:10:00] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: пак ли съм уцелила нещо в тебе?
[21:10:18] Бо каза: Ич не си уцелила.
[21:10:23] Бо каза: Крис, ти пишеш ЗА МЕН.
[21:10:29] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: омг ..
[21:10:46] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: това е най-милото нещо, което някой ми е казвал. <3
[21:10:58] Бо каза: (hug)
[21:11:03] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: (hug)(h)
[21:11:03] Бо каза: Толкова много те обичам..
[21:11:08] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: ох, и аз тебе ...
[21:11:10] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: направооо ..
[21:11:22] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: недей пак да ми припомняш, щото пак ще изпадна в депресия!
[21:12:13] Бо каза: Кое да ти припомням?
[21:12:21] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: че ме обичаш ;d
[21:12:29] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: щото така се сещам, че сме далеч ии да..
Ти ли си това?
Любов ли си, когато нараняваш,
а не убиеш веднъж любовта?
Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
дадеш ли – просиш сама?
Любов ли си, щом си ранена,
че нямаш ни лик, нито име?
Любов ли си щом и след мен
живот за тебе ще има?
Любов ли си, кога си унила,
че нямаш любов да дадеш?
Любов ли си, че си всесилна
твоя Бог да отречеш?
Любов ли си, кога си лъжовна,
от всекиго лъгана ти,
кога от любов по-отровна
молиш любовта да прости?
Любов ли си, когато си груба,
по-нахална от делник безличен?
Любов ли си без мене се чудя,
любов ли си, че те обичам?
Любов ли си, кога си сърдита,
че си, Любов, закъсняла?
Любов ли си, когато ме питаш
дали без любов бих живял?
Любов ли си, когато си стара
и гола, и боса, сама,
а пътници млади на гарата
махат за поздрав с ръка?
Любов ли си, кога си безпътна,
кога бездомна просиш уют?
Любов ли си – от кръв и плът
или ехо от глухия чут?
Любов ли си, когато си жадна
за ласка и дума добра?
Зной ли си или сянка прохладна?
Любов ли си? – добре си дошла!
11 Февруари 2010
21:43
а не убиеш веднъж любовта?
Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
дадеш ли – просиш сама?
Любов ли си, щом си ранена,
че нямаш ни лик, нито име?
Любов ли си щом и след мен
живот за тебе ще има?
Любов ли си, кога си унила,
че нямаш любов да дадеш?
Любов ли си, че си всесилна
твоя Бог да отречеш?
Любов ли си, кога си лъжовна,
от всекиго лъгана ти,
кога от любов по-отровна
молиш любовта да прости?
Любов ли си, когато си груба,
по-нахална от делник безличен?
Любов ли си без мене се чудя,
любов ли си, че те обичам?
Любов ли си, кога си сърдита,
че си, Любов, закъсняла?
Любов ли си, когато ме питаш
дали без любов бих живял?
Любов ли си, когато си стара
и гола, и боса, сама,
а пътници млади на гарата
махат за поздрав с ръка?
Любов ли си, кога си безпътна,
кога бездомна просиш уют?
Любов ли си – от кръв и плът
или ехо от глухия чут?
Любов ли си, когато си жадна
за ласка и дума добра?
Зной ли си или сянка прохладна?
Любов ли си? – добре си дошла!
11 Февруари 2010
21:43
Прости ми ...
Прости ми ти за раните жестоки,
прости ми и за болката гореща,
прости, че те оставих без посоки,
прости ми и за всяка тъжна среща!
Прощавай, че отказвам да те слушам,
прощавай, че те карам да мълчиш,
прощавай-но не мога да се лутам
и моля се това да ми простиш!
Прости ми днес, че вече нямам сили,
прости ми, че отказвам да обичам,
прости ми, че самотни с теб сме били,
прости, че волята ти днес отричам!
Прости! - Със сълзи на очи те моля-
хванала острието във ръце,
но днес изгубих вече свойта воля,
прощавай... мое мъничко сърце.
10.02.2010
00:43
прости ми и за болката гореща,
прости, че те оставих без посоки,
прости ми и за всяка тъжна среща!
Прощавай, че отказвам да те слушам,
прощавай, че те карам да мълчиш,
прощавай-но не мога да се лутам
и моля се това да ми простиш!
Прости ми днес, че вече нямам сили,
прости ми, че отказвам да обичам,
прости ми, че самотни с теб сме били,
прости, че волята ти днес отричам!
Прости! - Със сълзи на очи те моля-
хванала острието във ръце,
но днес изгубих вече свойта воля,
прощавай... мое мъничко сърце.
10.02.2010
00:43
2010/02/10
walking on sunshine ^_^
I used to think maybe you love me, now baby I'm sure
And I just cant wait till the day, when you knock on my door
Now every time I go for the mail box, gotta hold myself down
'cause I just cant wait till you write me, you're coming around
[Chorus:]
I'm walking on sunshine (whoa oh)
I'm walking on sunshine (whoa oh)
I'm walking on sunshine (whoa oh)
And don't it feel good (HEY!) Alright now
And don't it feel good (HEY!) Alright now
All right now yeah! (HEY!)
I used to think maybe you love me, I know that it's true
And I don't wanna spend all of my life just waiting for you (just waiting for you)
Now I don't want you back for the weekend, not back for a day, no, no, no
Baby I just want you back and I want you to stay
[Chorus]
Walking on sunshine
Walking on sunshine
I feel the love, I feel the love, I feel the love that's really real
I feel the love, I feel the love, I feel the love that's really real
[Chorus till end]
http://www.youtube.com/watch?v=0gC8wZqnmdo&feature=related
And I just cant wait till the day, when you knock on my door
Now every time I go for the mail box, gotta hold myself down
'cause I just cant wait till you write me, you're coming around
[Chorus:]
I'm walking on sunshine (whoa oh)
I'm walking on sunshine (whoa oh)
I'm walking on sunshine (whoa oh)
And don't it feel good (HEY!) Alright now
And don't it feel good (HEY!) Alright now
All right now yeah! (HEY!)
I used to think maybe you love me, I know that it's true
And I don't wanna spend all of my life just waiting for you (just waiting for you)
Now I don't want you back for the weekend, not back for a day, no, no, no
Baby I just want you back and I want you to stay
[Chorus]
Walking on sunshine
Walking on sunshine
I feel the love, I feel the love, I feel the love that's really real
I feel the love, I feel the love, I feel the love that's really real
[Chorus till end]
http://www.youtube.com/watch?v=0gC8wZqnmdo&feature=related
2010/02/09
вечерта е моето спасение.
Забулена вечер, гадаеща младост,
с мечтателен шепот пристъпва едва:
- предчувствия смътни за скърби и радост
в гърдите ми ронят невнятни слова.
Зефири отбулят вълшебна съблазън,
целува я месец по тъжно лице;
- надежди възтържни и тайна боязън
отново вълнуват безсънно сърце.
И сянка припада край сянката в жажда -
преплитат се, чезнат по златни листа:
- мечта на мечтата се нежно обажда,
посреща мечтата позната мечта...
Пейо Яворов
капки дъжд и притеснения ...
сутринта бях прекалено сънена, за да забележа каквото и да било около мен. сигурно до два-три часа съм се въртяла в леглото, страхуваща се да заспя да не би отново да стане земетресение. знаех, че пред очите ми отново ще изплуват страшни картини на разрушение, но някак си към три часа вече се бях унесла, твърде уморена, за да се страхувам. не трябваше да гледам '2012' в събота. знаех още тогава, че ще се паникьосам, но не предполагах, че и мен ще ме застигне земетресение. е, не беше толкова силно, колкото това в Хаити, например. но явно ми въздейства толкова силно. и сутринта, откопчила си едва три часа сън, отворих с надежда прозореца на стаята ми. най-прекрасният момент ever! мирисът на дъжд все още витаеше във въздуха и когато подадох лицето си през прозореца той ме лъхна със силната си сила. зад камбанарията на църквата се забелязваха първите слънчеви лъчи за деня. нито един автомобил на улицата, нито един звук, нищо .. сякаш целият свят все още спеше и не знаеше, че времето навън вече е прекрасно. сякаш аз бях първата, която е забелязала спокойствието навън. сякаш аз бях първата събудила се в света. чувството беше уникално. ( :
и след това ... по пътя към училище минавам покрай много дървета и градини. и всичко меришеше толкова приятно. капки дъж все още си почиваха върху листата на дърветат и цветчетата на цветята. всъщност, беше много приятно да ходиш на училище днес ;d
и след това ... по пътя към училище минавам покрай много дървета и градини. и всичко меришеше толкова приятно. капки дъж все още си почиваха върху листата на дърветат и цветчетата на цветята. всъщност, беше много приятно да ходиш на училище днес ;d
2010/02/08
тик-так-тик-так
не. не. не. не.
не.
не.
твърдо отказвам да повярвам, че митко и кати са 8 клас.
че поля, ники, лола и маша са 7 клас.
че севи е 6 клас.
че юлето е 10 клас.
че аз, бо, сти и аня сме 9 клас.
не.
не. не. не. не.
кога мина толкова много време?
отказвам да повярвам, че аз ще бъда на 16 след по-малко от 2 месеца. НЕ!
[16:07:27] Митето says: Хрисчо скоро има РД
[16:07:36] Митето says: на 13ти беше нали?>
[16:13:37] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: аа *сега се върнала, щото учителката по гръцки дошла*
[16:13:46] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: ъъ, ами мисля, че да
[16:14:06] Митето says: и твойто рд наближава
[16:14:08] Митето says: два месеца..
[16:14:19] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: ъъ, честно казано, не се вълнувам особено хД
[16:14:38] Митето says: 16..
[16:14:48] Митето says: омг, като сме се запознали си била на 14
[16:14:49] Митето says: оО
[16:14:54] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: ъъ, дам хД
[16:15:12] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: бързо мина времето, нали ..
[16:15:33] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: аз сега като повдигна темата и не мога да си се представя на 14 .. някво .. странно ми е .. хД
[16:15:40] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: свикнах с идеята, че съм на 15
[16:15:46] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: а пък толкова не исках да ставам на 15
[16:15:51] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: исках вечно да си бъда на 14 хД
[16:15:53] Митето says: а аз свикнах, че съм на 14
[16:16:07] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: а ти като си бил на 12 хД
[16:16:13] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: аа не, на 13 си бил
[16:17:02] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: ама .. омг .. ти тая година ще правиш 15, нали? о.О
[16:17:10] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: и си 8-ми клас? О.О
[16:19:45] Митето says: ъм да
[16:19:51] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: омг
[16:19:59] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: много си .. голям о.О
[16:20:00] Митето says: какво сторих
[16:20:03] Митето says: xD
[16:20:15] Митето says: ъм, ти в 8ми клас да не си ставала на 12
[16:20:29] Митето says: пък и съм в края на годината, като направя 15 ще съм 9 клас
[16:20:36] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: аааа омг
[16:20:45] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: ти ще бъдеш в 9 клас септември
[16:20:47] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: омг
[16:20:50] Митето says: да оО
[16:20:50] Митето says: какво?
[16:21:05] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: не знам .. свикнала съм да мисля за теб като седмокласник о.О
[16:21:10] Митето says: хехе
[16:21:25] Митето says: сега ролята ми поеха Полчо, Никчо, Стелчо и Машчо
[16:21:33] Митето says: а аз твоята и на Бо
[16:21:39] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: хах мдам хД
[16:21:41] Митето says: и на Сти и на Аня
[16:21:46] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: и на сти и на аня
[16:21:49] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: хах да хД
[16:22:02] Митето says: а ти, Бо, Сти и Аня на Юлето
[16:22:10] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: уоу, мдам хД
[16:22:20] Митето says: а Севи на Поли, Ники, Стела и Маша
[16:22:20] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: много сме пораснали, мите .. *ще ревне*
[16:22:20] Митето says: (rofl)
[16:22:31] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: ами кати?
[16:22:37] Митето says: тя е като мене
[16:22:41] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: аа кей
[16:22:49] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: ама севунчо е 6-ти клас? о.О
[16:22:53] Митето says: да о.О
[16:22:56] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: омг
[16:23:06] Митето says: не плачи Крис
[16:23:07] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: аз си мислех, че е поне 7-ми хД
[16:23:13] Митето says: пък и мина цяла година от какато се познаваме
[16:23:21] Митето says: не сме порасТнали много
[16:23:51] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: а, да, ти така си мислиш... аз като сядам на компа от дъжд на вятър и повече мога да забележа разликата
[16:23:56] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: то не е само външния вид
[16:24:03] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: ами самите разсъждения
[16:24:05] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: омг о.О
[16:24:16] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: *отказва да приеме*
[16:24:18] Митето says: мда, като човек и аз коренно се промених
[16:24:27] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: да, и пропуши ;d
[16:24:37] Поля says: като комин, ако смея на вмъкна(
[16:24:42] Поля says: *по принцип я няма*
[16:24:44] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: смееш ;d
[16:24:51] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: здравей, бтв (hug)(h)
[16:24:57] Митето says: аз пуша от преди да ви познавам оО
[16:25:01] Митето says: просто вие не знаехте
[16:25:02] Поля says: Да, очевидно смея, щом натиснах enter (rofl) (hug)(h)
[16:25:14] Митето says: не исках да ви развалям мнението за мене
[16:25:24] Митето says: ама беше крайно необходимо да ви кажа, тъй като ви чувствах много близки
[16:25:25] Поля says: Ама сиг. не толкова много както сега О.о
[16:25:26] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред says: аа, говедо гадно ;d
just a day, but what a day < 3
ох, то било хубаво да нямаш пълна програма в училище, а да губиш много часове. ;d
първият час днес трябваше да правя контролно по ит, ама ние ходихме на църква. йей ;d и въпреки че трябваше да ида до училище и после да се върна отново до нас [така де, църквата е точно срещу нас : )] беше куул. все пак губих два часа - ит и древногръцки. винаги е готино да губиш древногръцки, щото е възможно най-тъпия час, който карам ;d
след това имах физика. и там не правих кой знае какво, защото даскалката връщаше контролни, пък аз точно това контролно не го правих. и целият час, общо взето, си мина във викания, че останалите ми съученици са се справили много зле ;d
следващият час по програма трябваше да имаме гръцки, но пък учителя така и не се яви в училище ;d ама ни взеха математика, въпреки че нямаме по принцип. единствените лоши 45 минути днес ;d
след това карахме английски и икономия и следващите два часа губихме. единия го прекарах във физкултурния салон, където гледахме с оана как иво играе футбол. след това и аз се включих малко *пърха невинно с мигли хД* понеже иво имаше още един час, аз го изчаках да си ходим заедно към нас. ии.. омг ..
аз: е, аз ще тръгвам.
иво: налага ли се?
аз: знаеш, че днес имам урок. ще се чуем, за да се доразберем за довечера.
иво: оу кей.
аз тръгвам към нас и се усещам, че той ме следва.
аз: ъъ? забрави ли нещо?
иво: всъщност да.
аз: ?
иво: обичам те.
аз: О.О
иво: ?
аз: не съм очаквала да ми го кажеш ...
иво: по принцип и аз не го очаквах, че ще го кажа ;d
аз: хах ..
той се приближава и хваща един кичур от косата ми, увивайки го около пръстта си.
иво: не те карам сега и ти да го кажеш. не искам да се задължена да го кажеш.
аз: защо трябва да се чувствам задължена? знаеш, че каквото ти казвам, го казвам, защото го чувствам.
иво: знам. ( :
аз: ъъ добре.
иво: хайде сега тръгвай. ще се видим довечера.
и целувка. <3
ох, сигурно се е почувствал много ... неловко. аз лично така се почувствах ... трябва ми бо!
а, като стана дума за бо ... БОЖИДАРА! ЗНАМ, ЧЕ СТЕ НА ЕКСКУРЗИЯ, НО ПОНЕ ТЕЛЕФОНИТЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПОГЛЕДНЕТЕ ЗА МАЛКО, НАЛИ ТАКА?!?!
*успокоява се*
2010/02/06
Στέφανος Δημοσθένους - Μ'αγαπάς, Σ'αγαπώ
Στέφανος Δημοσθένους - Μ'αγαπάς, Σ'αγαπώ
Είσαι αυτό που ονειρεύτηκα,
μέχρι χθες τα πάντα ψεύτικα
Είσαι αυτό που έψαχνα να βρω..
Όλα γύρω μου μια γορτή,
βρήκα νόημα στο κάθε τι
Ζω μαζί σου ένα όνειρο..
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
και αυτό με κάνει πιο δυνατό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ..
Ήμουν μόνος δίχως όνειρα,
έψαχνα να βρω λίγη χαρά
Ήμουν έτοιμος να τρελαθώ..
Όλα τώρα πήρανε μορφή,
κάνω δίπλα σου μια νέα αρχή
Τώρα έχω λόγο για να ζω..
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
και αυτό με κάνει πιο δυνατό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ..
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
και αυτό με κάνει πιο δυνατό [x2]
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
και αυτό με κάνει πιο δυνατό..!
Είσαι αυτό που ονειρεύτηκα,
μέχρι χθες τα πάντα ψεύτικα
Είσαι αυτό που έψαχνα να βρω..
Όλα γύρω μου μια γορτή,
βρήκα νόημα στο κάθε τι
Ζω μαζί σου ένα όνειρο..
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
και αυτό με κάνει πιο δυνατό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ..
Ήμουν μόνος δίχως όνειρα,
έψαχνα να βρω λίγη χαρά
Ήμουν έτοιμος να τρελαθώ..
Όλα τώρα πήρανε μορφή,
κάνω δίπλα σου μια νέα αρχή
Τώρα έχω λόγο για να ζω..
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
και αυτό με κάνει πιο δυνατό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ..
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
τι πιο όμορφο στον κόσμο αυτό
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
και αυτό με κάνει πιο δυνατό [x2]
Μ'αγαπάς, σ'αγαπώ
και αυτό με κάνει πιο δυνατό..!
цикно пемпти хД
[15:10:09] ' SunFlower. ^^ [Бродеща сред слънчогледите] каза: в четвъртък тук беше празник. наричат го цикно пемти (rofl) ии на този празник се ядат само такива храни, от които се дебелее. абсолютно всичко, което искаш да ядеш, го ядеш хД никой не работи, няма и училище хД но ние ходихме на даскало. обаче нямахме никакви часове, ами играхме на различни игри. имаше да скачаш с чувал (rofl) да държиш в устата си една лъжица, в която има яйце и не трябва да го изпуснеш. пускахме хвърчила и балони. имахме огроооомен надуваем замък в даскалото *рофл* аз играх на една кипърска игра, там гонихме си не знам кво правихме *рофл* както и да е .. и после в двора на училището идват едни готвачи и пред теб правят каквото ти искаш да ядеш. ако искаш сладко, правят ти сладко. ако искаш месо, правят ти го. и беше супер! и аз ядох понички, палачинки и захарен памууук *изблизва се като се сети* и после играх футбол с момчетата! и даскала по религия също игра и умряхме да се смеем (rofl) иии правихме вълна, и крещяхме все едно сме на стадион *рофл* и беше ЕБАТИ ЯКОТО!
и да се отблежи като факт - бях щастлива!
п.с а, и още нещо. подстригах се хД
и да се отблежи като факт - бях щастлива!
п.с а, и още нещо. подстригах се хД
2010/01/27
one day of love.
един ден от любов:
• майчината целувка, когато влизам в кухнята все още сънена с големите ми плюшени розови чехли и по пижама; всяка сутрин целувка за 'добро утро' и лъчезарна усмивка за започване на новия ден;
• погледът, отправен към небето през прозореца на стаята ми; и въздишката тиха, ако отново навсякъде е тъмно или широката усмивка при малките бели облачета, изпъстрили небосклона и лъчите на слънцето, пробуждайки се за нов ден;
• музиката, която проследява всяка минута от приготвянето ми за училище;
• пътят ми към училище - сякаш всичко отново се събужда; красивите песни на птичките, сгушени в короните на дърветата; усмивките по лицата на хората, надявайки се новия ден да е по-добър от предишния; и летящите пеперуди; и многото цветя в градините на хората;
• усмивката на Оана, когато види приближаването ми, докато ме чака на някоя от пейките в двора на училището;
• приветливото 'добро утро', изречено от всеки учител, дори да не те познава;
• забавните междучасия, прекарани или в безкрайни прикази за историите ни с Оана, или в лигавене с Кристина, или с усмивки без край с Иво;
• връщането обратно вкъщи, придружено с мнохоььгото закачки между Наско и Кристина; или преструването ми с Иво на сърдити;
• вечните спорове за глупости с брат ми - например, кой ще иде до магазина да купи питки за сандвичите за утре;
• силната бащинска прегръдка, когато татето се прибере изтощен от работа ь, но знаеш, че щом той е вече при теб, значи няма за какво да се притесняваш и можеш да си спокойна;
• приготвянето на вечеря заедно с мама и сядането на масата, за да вечеряме всички заедно;
• прекрасните мигове с Иво в парка, дори да не казваме нищо, а просто да се наблюдаваме един друг;
• дългите чатове с Йоко, Диди, Бо, Дуки и I-Friends в обсъждане на отминалите дни и в преброяване на оставащите дни до нашата среща през лятото;
• целувките за 'лека нощ' от и за родителите ми и брат ми;
• средношните разговори с Иво по телефона, все още имащи да си кажем толкова много неща, въпреки че до преди малко сме били заедно някъде;
един ден от любов, когато всичко е любов.
• майчината целувка, когато влизам в кухнята все още сънена с големите ми плюшени розови чехли и по пижама; всяка сутрин целувка за 'добро утро' и лъчезарна усмивка за започване на новия ден;
• погледът, отправен към небето през прозореца на стаята ми; и въздишката тиха, ако отново навсякъде е тъмно или широката усмивка при малките бели облачета, изпъстрили небосклона и лъчите на слънцето, пробуждайки се за нов ден;
• музиката, която проследява всяка минута от приготвянето ми за училище;
• пътят ми към училище - сякаш всичко отново се събужда; красивите песни на птичките, сгушени в короните на дърветата; усмивките по лицата на хората, надявайки се новия ден да е по-добър от предишния; и летящите пеперуди; и многото цветя в градините на хората;
• усмивката на Оана, когато види приближаването ми, докато ме чака на някоя от пейките в двора на училището;
• приветливото 'добро утро', изречено от всеки учител, дори да не те познава;
• забавните междучасия, прекарани или в безкрайни прикази за историите ни с Оана, или в лигавене с Кристина, или с усмивки без край с Иво;
• връщането обратно вкъщи, придружено с мнохоььгото закачки между Наско и Кристина; или преструването ми с Иво на сърдити;
• вечните спорове за глупости с брат ми - например, кой ще иде до магазина да купи питки за сандвичите за утре;
• силната бащинска прегръдка, когато татето се прибере изтощен от работа ь, но знаеш, че щом той е вече при теб, значи няма за какво да се притесняваш и можеш да си спокойна;
• приготвянето на вечеря заедно с мама и сядането на масата, за да вечеряме всички заедно;
• прекрасните мигове с Иво в парка, дори да не казваме нищо, а просто да се наблюдаваме един друг;
• дългите чатове с Йоко, Диди, Бо, Дуки и I-Friends в обсъждане на отминалите дни и в преброяване на оставащите дни до нашата среща през лятото;
• целувките за 'лека нощ' от и за родителите ми и брат ми;
• средношните разговори с Иво по телефона, все още имащи да си кажем толкова много неща, въпреки че до преди малко сме били заедно някъде;
един ден от любов, когато всичко е любов.
2010/01/22
Find a guy who calls you beautiful instead of hot; who calls you back when you hang up on him; who will lie under the stars and listen to your heartbeat, or will stay awake just to watch you sleep. Wait for the boy who kisses your forehead; who wants to show you in sweats; who holds your hand in front of his friends; who thinks you're just as pretty without makeup on. One who is constantly reminding you of how much he cares and how lucky he is to have you ... The one who turns to his friends and says, she is the one.
i dare you.
предизвиквам те ... предизвиквам те да ме обичаш,:
• когато всяка сутрин трябва да се кача на стол, за да достигна корнфлекса на най-горния рафт, защото съм прекалено ниска;
• когато спирам на улицата само, за да помериша някое цвете;
• когато не стъпвам върху шахтите;
• когато за десети път ти казвам да погледнеш към облаците; и то само за днес;
• когато се оплаквам, че нощта е беззвездна;
• когато говоря твърде бързо, защото съм щастлива;
• и когато не говоря изобщо, защото съм тъжна;
• когато се правя на сърдита, защото за пореден път си закъснял и аз съм те чакала сама в парка;
• когато самата аз закъснявам, защото искам да съм възможно най-красива за теб;
• когато както винаги не си чувам телефона;
• когато късно през нощта ти звъня, само да ти кажа 'лека нощ' дори да те събудя;
• когато те занимавам с глупавите си проблеми;
• когато съм толкова отплесната, че дори си мислиш дали въобще те слушам;
• когато ти казвам 'здрасти' и ти се усмихвам, въпреки че ти си на горния етаж в училище, а аз на долния;
• когато винаги ще се намери някаква причина, че да не можем да се срещнем;
• когато всеки ден мрънкам, че нещо ме боли или не ми е добре и когато непрестанно се спъвам и събарям разни неща, защото съм непохватна;
• когато пея песен, от чийто текст помня единствено два реда;
• когато не мога да заспя, защото утре ще се случи нещо вълнуващо;
• когато изговарям репликите от любимите ми филми заедно с актьорите;
• когато се ядосвам, че съм си забравила мисълта;
• когато си говоря с телевизора и се извинявам на хладилника;
• когато ям кисели краставички направо от буркана;
• когато съм се задълбочила в някоя от онези компютърни игри, в които трябва да излезеш от някоя стая / къща / etc.;
предизвиквам те ... предизвиквам те да ме обичаш, когато съм невъзможна за обичане ...
• когато всяка сутрин трябва да се кача на стол, за да достигна корнфлекса на най-горния рафт, защото съм прекалено ниска;
• когато спирам на улицата само, за да помериша някое цвете;
• когато не стъпвам върху шахтите;
• когато за десети път ти казвам да погледнеш към облаците; и то само за днес;
• когато се оплаквам, че нощта е беззвездна;
• когато говоря твърде бързо, защото съм щастлива;
• и когато не говоря изобщо, защото съм тъжна;
• когато се правя на сърдита, защото за пореден път си закъснял и аз съм те чакала сама в парка;
• когато самата аз закъснявам, защото искам да съм възможно най-красива за теб;
• когато както винаги не си чувам телефона;
• когато късно през нощта ти звъня, само да ти кажа 'лека нощ' дори да те събудя;
• когато те занимавам с глупавите си проблеми;
• когато съм толкова отплесната, че дори си мислиш дали въобще те слушам;
• когато ти казвам 'здрасти' и ти се усмихвам, въпреки че ти си на горния етаж в училище, а аз на долния;
• когато винаги ще се намери някаква причина, че да не можем да се срещнем;
• когато всеки ден мрънкам, че нещо ме боли или не ми е добре и когато непрестанно се спъвам и събарям разни неща, защото съм непохватна;
• когато пея песен, от чийто текст помня единствено два реда;
• когато не мога да заспя, защото утре ще се случи нещо вълнуващо;
• когато изговарям репликите от любимите ми филми заедно с актьорите;
• когато се ядосвам, че съм си забравила мисълта;
• когато си говоря с телевизора и се извинявам на хладилника;
• когато ям кисели краставички направо от буркана;
• когато съм се задълбочила в някоя от онези компютърни игри, в които трябва да излезеш от някоя стая / къща / etc.;
предизвиквам те ... предизвиквам те да ме обичаш, когато съм невъзможна за обичане ...
2010/01/06
first sallary o.O
ОМГ о.О.О.о
ДОЖИВЯХ, ХОРААА ...
ВЗЕХ ПЪРВАТА СИ ЗАПЛАТА В МОЯ СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ! *подскача на едно място и танцува танцът на радостта*
2010/01/05
моята реалност е сива.
-Говори ми!
-Не мога. Аз спя.
-Защо спиш?
-Защото не мога повече.
-Но тогава как говориш?
-Насън.
-И какво сънуваш?
-Свят.
-Разкажи ми.
-Свят, цветен, красив…
-Сънищата са черно-бели…
-Моят не.
-?!
-В моя сън сме само двама.
-Кои?
-Тя и аз.
-Коя е тя?
-Хванали сме се за ръце, и се разхождаме в парка, а после и покрай кея. Разходката край кея. Толкова отдавна бях й я обещал. Бях й обещал толкова много неща, които не неправих…
-Защо?
-Не съм добър приятел…
-Но нали това е твоят сън?
-Така е. И в моите най-съкровени мечти, аз правя нея щастлива.
-Ти си идиот.
-Възможно е. Но аз наистина я обичам.
-Идиот.
-Не може ли човек да обича приятел?
-Винаги има нещо по-користно.
-Така е. Но аз все пак я обичам. Сега спираме, и си взимаме захарен памук. Толкова е сладка, когато го яде. Като малко момиченце…
-Край кея не продават захарен памук. Освен това е зима.
-Това е МОЯТ сън. После продължаваме напред. Може да е зима, но слънцето е ярко, и огнено. Като че ли е по залез. Качваме се на моста, още така хванати за ръце, поглеждам нежното й лице, и го погалвам. Знаеш ли? Винаги съм си мечтаел да целуна момиче точно там.
-И направи ли го?
-Да. Момичето беше наистина специално. Но моментът беше пресилен…
-А какъв е този момент?
-Точно така както го исках. Но аз не я целувам.
-Защо?
-Защото сме приятели.
-Идиот.
-Благодаря.
-Коя е тя всъщност?
-Тя е те.
-Те?
-Поредица от несбъднати мечти.
-Идиот.
-Не е учтиво да обиждаш така!
-О, така ли? И какво ще направиш?
-Ще те гръмна.
-Давай, сомнамбуле. После ще пледираш невменяемост.И какво става после?
-A сега сме над бушуващата вода и емоциите вътре в мен преливат със същата бързина. И просто вървим, а аз се опитвам да я слушам, без значение заглушаващата ни душа, познавам гласа й и шума от стъпките й. И сякаш мога да прочета мислите й само като я погледна. И очи … Очи. Сънят завършва с очи …
-А след съня ?
-А след съня - реалност …
-Реалността е цветна!
-Моята е сива.
-Ти си идиот.
-А ти ще изчезнеш веднага след като светна лампата.
-Това не те прави по-малко идиот.
-Моята е сива…
-Не мога. Аз спя.
-Защо спиш?
-Защото не мога повече.
-Но тогава как говориш?
-Насън.
-И какво сънуваш?
-Свят.
-Разкажи ми.
-Свят, цветен, красив…
-Сънищата са черно-бели…
-Моят не.
-?!
-В моя сън сме само двама.
-Кои?
-Тя и аз.
-Коя е тя?
-Хванали сме се за ръце, и се разхождаме в парка, а после и покрай кея. Разходката край кея. Толкова отдавна бях й я обещал. Бях й обещал толкова много неща, които не неправих…
-Защо?
-Не съм добър приятел…
-Но нали това е твоят сън?
-Така е. И в моите най-съкровени мечти, аз правя нея щастлива.
-Ти си идиот.
-Възможно е. Но аз наистина я обичам.
-Идиот.
-Не може ли човек да обича приятел?
-Винаги има нещо по-користно.
-Така е. Но аз все пак я обичам. Сега спираме, и си взимаме захарен памук. Толкова е сладка, когато го яде. Като малко момиченце…
-Край кея не продават захарен памук. Освен това е зима.
-Това е МОЯТ сън. После продължаваме напред. Може да е зима, но слънцето е ярко, и огнено. Като че ли е по залез. Качваме се на моста, още така хванати за ръце, поглеждам нежното й лице, и го погалвам. Знаеш ли? Винаги съм си мечтаел да целуна момиче точно там.
-И направи ли го?
-Да. Момичето беше наистина специално. Но моментът беше пресилен…
-А какъв е този момент?
-Точно така както го исках. Но аз не я целувам.
-Защо?
-Защото сме приятели.
-Идиот.
-Благодаря.
-Коя е тя всъщност?
-Тя е те.
-Те?
-Поредица от несбъднати мечти.
-Идиот.
-Не е учтиво да обиждаш така!
-О, така ли? И какво ще направиш?
-Ще те гръмна.
-Давай, сомнамбуле. После ще пледираш невменяемост.И какво става после?
-A сега сме над бушуващата вода и емоциите вътре в мен преливат със същата бързина. И просто вървим, а аз се опитвам да я слушам, без значение заглушаващата ни душа, познавам гласа й и шума от стъпките й. И сякаш мога да прочета мислите й само като я погледна. И очи … Очи. Сънят завършва с очи …
-А след съня ?
-А след съня - реалност …
-Реалността е цветна!
-Моята е сива.
-Ти си идиот.
-А ти ще изчезнеш веднага след като светна лампата.
-Това не те прави по-малко идиот.
-Моята е сива…
2010/01/04
somebody's angel.
i am somebody's angel, am i?
. . . . .
. . .
i hope so . . .
даже мен да ме няма ...
и лебедовите сълзи продължаваха да натъжават дори и мрачната луна.
когато всичко опира до това кой е правилният избор, дори и най-добрата ти приятелка не може да ти помогне. защото изцяло зависи единствено и само от теб.
2010/01/01
и свърши още една година ...
айде първо, да ви е честита новата година [hug][sun][h]
нека тя да е по-добра от миналата. да ни носи само усмивки и весели моменти, но да има и истински приятели, с които да ги споделим. дано всеки ден да ни се случи нещо вълнуващо и нещо запомнящо се, което да кара сърцето ни да трепва щастливо. нека любовта, здравето и щастието да витаят около нас непрекъснато и да ни правят компания навсякъде. и нека наистина да разберем кое е нещото на света, което ни прави истински щастливи. дано тази година да се научим да оценяваме това, което имаме, но да продължим да мечтаем за това, което искаме да имаме. но по-важното е това, което истински притежаваме, защото то си е само наше и никой не може да ни го отнеме. и истински се надявам да разберете, че важното в този живот е това, което ни заобикаля - нашите приятели и нашето семейство. другите неща са просто допълнение към вече голямото ни щастие.
покрай многото празници нямах никакво време да пиша в блога, а пък имаше толкова много неща, които трябваше да напиша. но вече е без значение. и като всеки край на всяка година е време за равносметки. да, вече новата година започна и е късно за равносметки, но по-добре късно, отколкото никога.
________________________________________________
януари
това беше най-зимния ми месец. имаше толкова много сняг, навсякъде беше бяло. обръщаш с наляво гледаш дърво, цялото изпъстрено с бели снежинки. обръщаш се надясно гледаш голяма камара от сняг. това беше месецът на ангелчетата в снега с йоко, на големия снежен човек с бъни бу и йоко, който така и не завършихме, заради досадните момчета хД .. на оставянето на бележки по камарите от сняг, за да се разберем с бъни бу къде да се чакаме, че да излезем хД
това беше месецът на събиранията в йоко, за да пеем караоке и да се записваме хД и месецът на аврил лавин хД
и на завръщането ми в ай-френдс. и запознаството ми с митенцето [sun]
февруари
месецът на големите лигави моменти с класа. на увикванията с мариян иванов. на оставянето след часовете с директора, обсъждайки нашето поведение хД минци скочи от прозореца и целия клас се застъпи за него, всички бяхме заедно в това.
с диди и йоко отидохме на пикник хД не че беше точно пикник. просто отидохме до ловния парк, за да потърсим хубава полянка за пикника с класа. ама каква полянка сме търсили, като през февруари всичко е голо и няма никаква зеленина, не знам хД .. леля ели щеше да ни убие, когато разбра, че бяхме стигнали до лудницата или там каквото беше и до сметището на града хД и видяхме мъртво теле! ... и мислехме, че едни цигани ни гонят в пустоща .. ужас ..
тогава започнаха историите с Мети и с Кристиян .. ДИДИ! ДОК! хДД
Т-Маркет!
март
1 март - цялата тайфа отидохме да чакаме дени, братовчедът ми, на гарата да си дойде от софия за ваканцията. тогава с бъни бу лъжехме брат ми, че тя говори с нейното си гадже, което всъщност беше дени хД никога няма да му забравя физиономията на брат ми, когато узна, че бъни бу и дени са заедно хД заведохме ники за първи път на кафе - в нашия скромен дом арената хД тогава бяхме полудяли по това заведение .. и по билярда хД
отново много лигави моменти с класа. милен и дамската превръзка (rofl) йоко и банана (rofl) диди и ушите ѝ (rofl)
започнах да излизам често с дани и в края на месеца вече бяхме заедно.
април
най-прекрасния, най-забавния и най-запомнящият се рожден ден, който съм имала досега в живота ми! страшно преживяване ... големия плакат, многото сандвичи и тортата, която сами те я бяха на правили ... и възглавничката ми кравааа <333 и 5те килограма пържени картофки (rofl) и първа целувка с дани .. на лъчите на луната ..
и до тук бяха хубавите ми моменти през изминалата година ... с бъни бу и дани се вкарахме в ебати филмите, които обаче са твърде лични, нищо че ги знае целия град...
разкриване на две съкровени тайни, които бяха пазени твърде дълго време. и започване на странните ми сънища, свързани с петя ... с бъни бу почти не си говорихме пряко, а само чрез бо, която беше нашата връзка. точно тогава разбрах какво съкровище всъщност е бо и каква съм късметлийка, че я имам.
играене на филми късно вечер навън и как не можехме да обясним 'Красавицата и звяра' хДД
май
с бъни бу все още не си говорихме нормално.
8 май - една от най-забавните екскурзии евър! до видин и белоградчик ... тогава само аз и деску се пресрамихме да пием бира хД с бъни бу и бо седяхме на една и съща стълба със слушалките в ушите, без да си казваме нищо. и дюнерите .. ооо дюнерите .. и момчето, което сваляше всички момичета от нашата група хД и изкачването на белоградчишките скали без класната да знае хД и много снимки .. и беше супер тогава ..
сватба и началото на пътешествието ни с мама и тати в българия.
юни
продължихме нашето пътешествие. парти за 50 години от сватбата на баба и дядо в тесен семеен кръг от 25 човека хДД виждане с много приятели и роднини, с които не сме се виждали от векове.
последните дни в старато ми училище .. и осъзнаването колко всъщност го обичах. и разходките в коридорите, за да запомня как мирише наоколо, колко са грапави стените и какви красиви и лигави спомени съм имала там.
и ПРОЩАЛНАТА! ... с главни букви ... много плач и много танци... бо танцува кючек, нещо което преди това не бях виждала. хД и всички поискаха да вдигна тост, когато ги почерпих с тортата, но аз така и не успях да кажа нищо, заради пресипналия ми глас. за това йоко пое щафетата и типично в нейн стил изтърси някаква простотия и всички се засмяхме през сълзи хД
след това ходих да гледам концертът на спортните танци в читалището заедно с дани и с бо. и през цялото време съм ревала, нищо че двамата ме убеждаваха да спра. и тогава дани ми каза, че ме обича .. нещо, което до ден днешен аз не мога да повярвам, или просто не искам да го повярвам. и казване на 'довиждане', а не 'сбогом'... нали знаеш, бо? само 'довиждане' ... и отново много плач на ъгъла пред тодор велев .. и на улиците с такситата. и хората ни гледаха странно.
заминаване за кипър ... с бъни бу се гледахме страшно дълго време без да можем да кажем каквото и да било ... само слушахме 'имам едничка мечта' и плачехме. а имахме толкова много неща за казване, но нито една от нас нямаше сили да ги изрече, тъй като знаехме, че ще нарани другата. и за какво трябва да ги премълчим и аз не знам. сега като се връщам назад във времето мисля, че още тогава трябваше да ѝ кажа какво мисля, а не да го пазя вътре в себе си.
диди изненадващо дойде да ме изпрати до колата, която щеше да ни откара в софия. с йоко ме увикаха за последно, че съм с боди в тая жега хД йоко първа се разплака и това подейства като динамит и на мен, и на диди. през прозореца им извиках 'усмихнете се. недейте да плачете!' докато вътрешно горях от мъка.
абсолютната дупка.
юли
уроци по гръцки... мнооого уроци ... и часове, прекарани над книгите, опитвайки се да запомня правила, граматика и изрази, думи ... до късно през нощта четене на книги на компютъра и естествено разваляне на очите. много ясно ...
откриване на моето си място! на хълма над училището ми, от където се вижда залязващото слънце, а под него малка частна горичка. и промъкване в тази горичка, просто за да седна на тревата и да си плача самичка. многобройни часове прекарани в самота и в мислене какво ли правят сега приятелите ми в българия. и писане на истории и стихотворения. поетичният ми месец <3
но... тогава загубих и две от най-добрите ми приятелки. за съжаление, по не един от най-хубавите начини. дълго съм плакала през нощта, опитвайки се да измисля някакъв начин да върна загубеното. но и тогава знаех, че това е невъзможно, колкото и да го желая.
премиера на хари потър и нечистокръвния принц!
август
въображението и музата ми просто нямаха край. непрекъснато бях залята от купища идеи, мисли и само се чудех как да ги изложа, коя първо да напиша.
прекарах един единствен страхотен ден в гората <33 седях сама на една пейка, пред мен тетрадка и химикалка и писах ли, писах. описвах чувствата си и размислите, които пораждаха заобикалящите ме неща.
създадох този блог. <3
август месец беше месецът на фотографията и фотошопа. бях супер запалена тогава да снимам абсолютно всичко, което виждах. нищо, че фотоапаратът ми беше зле. хД прекарвах много часове пред компютъра да обработвам и създавам снимки на фотошопа.
хпфенс се възвърна. направихме си радио. наше собствено си радио <3 и умирах от кеф, докато си слушах гласа как съобщавам многобройните, милионите новини, които се случиха във форума ни.
септември
и отново трябваше да се върна в реалността. за съжаление. бях се отплеснала в розовия си мехур и падането на земята беше убийствено болезнено.
отново време за училище. но за новото училище. абсолютно всичко беше ново. всичко. и хората, и обстановката, и учителите.. и самата аз. запознах се с деси, иво, насковците [xD] и разбира се кипърските ми приятелки .. мария, рафа, ел, елия и елени ... и разбира се отново се поддадох на наивността си и си втълпих, че те може да заемат мястото на българските ми приятели. разбира се, че не могат. и разбира се, аз избягах от тях, когато установих това.
разучих абсолютно всички пейки в даскалото, тъй като всички междучасия там ги прекарвах, със слушалките в ушите, неискаща да ида при никого. и тогава писах много ...
и естествено торнадото в кипър!
октомври
установих колко всъщност прекрасен човек е оана, румънката от моя клас. и колко приятно мога да си прекарам с нея. и как можем с часове да говорим за историите си, тъй като и тя пише. и как денят ми в училище минава много, много по-бързо, отколкото ако бях останала с кипърките.
и октомври беше гаден месец .. правих контролно по математика и изкарах 18, от което всички в моя клас завидяха хД нях-нях хД
ноември
с иво започнахме открито да флиртуваме където и когато можем, което май не беше особено добра комбинация хД
запознах се с кристина. и с мелъни, розалия и ана. международните ми приятелки хД мелъни е от кипър, ана е от украйна, а розалия от чехия хД нях-нях хД
и екскурзията до агия напа! .. отново много фотографски опити.. и се разхождахме с деси по скалите до самото начало на морето. и се мокрихме хД .. и слушахме с оана музика в автобуса ..
всяка сутрин писах на различен човек съобщение за добро утро, с надеждата наистина да е добро това утро ..
и стачката в училище хДД
и разбрах, че доста често слагам ограждения на чувствата чрез думите, които използвам ...
декември
и дойде последният месец от годината. в началото нищо интересно не се случваше. започнах да седя на един чин с оана и двете започнахме всеки час да пишем по 10,15 думи на гръцки. неочаквано силно желание да научим езика. хД
започнах работа в сладкарницата на мама.
най-прекрасното тържество по случай коледа в училище, което съм имала. хД пуснаха ни last christmas на wham! и всички ученици се хванахме на влакче и обикаляхме цялото даскало заедно хД
затворих още една страница от живота ми .. страницата с мартин ... няколко дни преди да отворя друга ...
с иво се срещнахме, за да изгладим отношенията си, което в последствие се оказа направо, че вече сме заедно хД дори още не знам дали е правилното нещо, но за сега мисля, че е така. само той и румънката от моя клас могат да ме накарат да се усмихна, когато ми е супер кофти. което е доста често напоследък.
емо и деси пристигнаха от българия, за да са с нас на празниците. а то какви празници бяха ... тежки, тежки хД имахме си жива музика. един наш приятел си донесе йониката и я свързахме към големи колони .. и пяхме, и танцувахме .. дори аз свирих малко на йониката, поне това което мога да изсвиря хД
най-прекрасната коледа, която съм имала <3 може би е така, защото я прекарах за първи път от много време с родителите си ... а не са баба и дядо .. може би .. и получих ебати готините подаръци <3 breaking dawn на английски, хари потър и огненият бокал отново на английски, цифров фотоапарат, дрехиии, мнооого дрехи, яке .. лакомствааа <333
миналата година не беше една от най-добрите, които съм имала. 2010 я посрещам с надежда в очите да не е като предишната, а малко по-добра.
нека тя да е по-добра от миналата. да ни носи само усмивки и весели моменти, но да има и истински приятели, с които да ги споделим. дано всеки ден да ни се случи нещо вълнуващо и нещо запомнящо се, което да кара сърцето ни да трепва щастливо. нека любовта, здравето и щастието да витаят около нас непрекъснато и да ни правят компания навсякъде. и нека наистина да разберем кое е нещото на света, което ни прави истински щастливи. дано тази година да се научим да оценяваме това, което имаме, но да продължим да мечтаем за това, което искаме да имаме. но по-важното е това, което истински притежаваме, защото то си е само наше и никой не може да ни го отнеме. и истински се надявам да разберете, че важното в този живот е това, което ни заобикаля - нашите приятели и нашето семейство. другите неща са просто допълнение към вече голямото ни щастие.
покрай многото празници нямах никакво време да пиша в блога, а пък имаше толкова много неща, които трябваше да напиша. но вече е без значение. и като всеки край на всяка година е време за равносметки. да, вече новата година започна и е късно за равносметки, но по-добре късно, отколкото никога.
________________________________________________
януари
това беше най-зимния ми месец. имаше толкова много сняг, навсякъде беше бяло. обръщаш с наляво гледаш дърво, цялото изпъстрено с бели снежинки. обръщаш се надясно гледаш голяма камара от сняг. това беше месецът на ангелчетата в снега с йоко, на големия снежен човек с бъни бу и йоко, който така и не завършихме, заради досадните момчета хД .. на оставянето на бележки по камарите от сняг, за да се разберем с бъни бу къде да се чакаме, че да излезем хД
това беше месецът на събиранията в йоко, за да пеем караоке и да се записваме хД и месецът на аврил лавин хД
и на завръщането ми в ай-френдс. и запознаството ми с митенцето [sun]
февруари
месецът на големите лигави моменти с класа. на увикванията с мариян иванов. на оставянето след часовете с директора, обсъждайки нашето поведение хД минци скочи от прозореца и целия клас се застъпи за него, всички бяхме заедно в това.
с диди и йоко отидохме на пикник хД не че беше точно пикник. просто отидохме до ловния парк, за да потърсим хубава полянка за пикника с класа. ама каква полянка сме търсили, като през февруари всичко е голо и няма никаква зеленина, не знам хД .. леля ели щеше да ни убие, когато разбра, че бяхме стигнали до лудницата или там каквото беше и до сметището на града хД и видяхме мъртво теле! ... и мислехме, че едни цигани ни гонят в пустоща .. ужас ..
тогава започнаха историите с Мети и с Кристиян .. ДИДИ! ДОК! хДД
Т-Маркет!
март
1 март - цялата тайфа отидохме да чакаме дени, братовчедът ми, на гарата да си дойде от софия за ваканцията. тогава с бъни бу лъжехме брат ми, че тя говори с нейното си гадже, което всъщност беше дени хД никога няма да му забравя физиономията на брат ми, когато узна, че бъни бу и дени са заедно хД заведохме ники за първи път на кафе - в нашия скромен дом арената хД тогава бяхме полудяли по това заведение .. и по билярда хД
отново много лигави моменти с класа. милен и дамската превръзка (rofl) йоко и банана (rofl) диди и ушите ѝ (rofl)
започнах да излизам често с дани и в края на месеца вече бяхме заедно.
април
най-прекрасния, най-забавния и най-запомнящият се рожден ден, който съм имала досега в живота ми! страшно преживяване ... големия плакат, многото сандвичи и тортата, която сами те я бяха на правили ... и възглавничката ми кравааа <333 и 5те килограма пържени картофки (rofl) и първа целувка с дани .. на лъчите на луната ..
и до тук бяха хубавите ми моменти през изминалата година ... с бъни бу и дани се вкарахме в ебати филмите, които обаче са твърде лични, нищо че ги знае целия град...
разкриване на две съкровени тайни, които бяха пазени твърде дълго време. и започване на странните ми сънища, свързани с петя ... с бъни бу почти не си говорихме пряко, а само чрез бо, която беше нашата връзка. точно тогава разбрах какво съкровище всъщност е бо и каква съм късметлийка, че я имам.
играене на филми късно вечер навън и как не можехме да обясним 'Красавицата и звяра' хДД
май
с бъни бу все още не си говорихме нормално.
8 май - една от най-забавните екскурзии евър! до видин и белоградчик ... тогава само аз и деску се пресрамихме да пием бира хД с бъни бу и бо седяхме на една и съща стълба със слушалките в ушите, без да си казваме нищо. и дюнерите .. ооо дюнерите .. и момчето, което сваляше всички момичета от нашата група хД и изкачването на белоградчишките скали без класната да знае хД и много снимки .. и беше супер тогава ..
сватба и началото на пътешествието ни с мама и тати в българия.
юни
продължихме нашето пътешествие. парти за 50 години от сватбата на баба и дядо в тесен семеен кръг от 25 човека хДД виждане с много приятели и роднини, с които не сме се виждали от векове.
последните дни в старато ми училище .. и осъзнаването колко всъщност го обичах. и разходките в коридорите, за да запомня как мирише наоколо, колко са грапави стените и какви красиви и лигави спомени съм имала там.
и ПРОЩАЛНАТА! ... с главни букви ... много плач и много танци... бо танцува кючек, нещо което преди това не бях виждала. хД и всички поискаха да вдигна тост, когато ги почерпих с тортата, но аз така и не успях да кажа нищо, заради пресипналия ми глас. за това йоко пое щафетата и типично в нейн стил изтърси някаква простотия и всички се засмяхме през сълзи хД
след това ходих да гледам концертът на спортните танци в читалището заедно с дани и с бо. и през цялото време съм ревала, нищо че двамата ме убеждаваха да спра. и тогава дани ми каза, че ме обича .. нещо, което до ден днешен аз не мога да повярвам, или просто не искам да го повярвам. и казване на 'довиждане', а не 'сбогом'... нали знаеш, бо? само 'довиждане' ... и отново много плач на ъгъла пред тодор велев .. и на улиците с такситата. и хората ни гледаха странно.
заминаване за кипър ... с бъни бу се гледахме страшно дълго време без да можем да кажем каквото и да било ... само слушахме 'имам едничка мечта' и плачехме. а имахме толкова много неща за казване, но нито една от нас нямаше сили да ги изрече, тъй като знаехме, че ще нарани другата. и за какво трябва да ги премълчим и аз не знам. сега като се връщам назад във времето мисля, че още тогава трябваше да ѝ кажа какво мисля, а не да го пазя вътре в себе си.
диди изненадващо дойде да ме изпрати до колата, която щеше да ни откара в софия. с йоко ме увикаха за последно, че съм с боди в тая жега хД йоко първа се разплака и това подейства като динамит и на мен, и на диди. през прозореца им извиках 'усмихнете се. недейте да плачете!' докато вътрешно горях от мъка.
абсолютната дупка.
юли
уроци по гръцки... мнооого уроци ... и часове, прекарани над книгите, опитвайки се да запомня правила, граматика и изрази, думи ... до късно през нощта четене на книги на компютъра и естествено разваляне на очите. много ясно ...
откриване на моето си място! на хълма над училището ми, от където се вижда залязващото слънце, а под него малка частна горичка. и промъкване в тази горичка, просто за да седна на тревата и да си плача самичка. многобройни часове прекарани в самота и в мислене какво ли правят сега приятелите ми в българия. и писане на истории и стихотворения. поетичният ми месец <3
но... тогава загубих и две от най-добрите ми приятелки. за съжаление, по не един от най-хубавите начини. дълго съм плакала през нощта, опитвайки се да измисля някакъв начин да върна загубеното. но и тогава знаех, че това е невъзможно, колкото и да го желая.
премиера на хари потър и нечистокръвния принц!
август
въображението и музата ми просто нямаха край. непрекъснато бях залята от купища идеи, мисли и само се чудех как да ги изложа, коя първо да напиша.
прекарах един единствен страхотен ден в гората <33 седях сама на една пейка, пред мен тетрадка и химикалка и писах ли, писах. описвах чувствата си и размислите, които пораждаха заобикалящите ме неща.
създадох този блог. <3
август месец беше месецът на фотографията и фотошопа. бях супер запалена тогава да снимам абсолютно всичко, което виждах. нищо, че фотоапаратът ми беше зле. хД прекарвах много часове пред компютъра да обработвам и създавам снимки на фотошопа.
хпфенс се възвърна. направихме си радио. наше собствено си радио <3 и умирах от кеф, докато си слушах гласа как съобщавам многобройните, милионите новини, които се случиха във форума ни.
септември
и отново трябваше да се върна в реалността. за съжаление. бях се отплеснала в розовия си мехур и падането на земята беше убийствено болезнено.
отново време за училище. но за новото училище. абсолютно всичко беше ново. всичко. и хората, и обстановката, и учителите.. и самата аз. запознах се с деси, иво, насковците [xD] и разбира се кипърските ми приятелки .. мария, рафа, ел, елия и елени ... и разбира се отново се поддадох на наивността си и си втълпих, че те може да заемат мястото на българските ми приятели. разбира се, че не могат. и разбира се, аз избягах от тях, когато установих това.
разучих абсолютно всички пейки в даскалото, тъй като всички междучасия там ги прекарвах, със слушалките в ушите, неискаща да ида при никого. и тогава писах много ...
и естествено торнадото в кипър!
октомври
установих колко всъщност прекрасен човек е оана, румънката от моя клас. и колко приятно мога да си прекарам с нея. и как можем с часове да говорим за историите си, тъй като и тя пише. и как денят ми в училище минава много, много по-бързо, отколкото ако бях останала с кипърките.
и октомври беше гаден месец .. правих контролно по математика и изкарах 18, от което всички в моя клас завидяха хД нях-нях хД
ноември
с иво започнахме открито да флиртуваме където и когато можем, което май не беше особено добра комбинация хД
запознах се с кристина. и с мелъни, розалия и ана. международните ми приятелки хД мелъни е от кипър, ана е от украйна, а розалия от чехия хД нях-нях хД
и екскурзията до агия напа! .. отново много фотографски опити.. и се разхождахме с деси по скалите до самото начало на морето. и се мокрихме хД .. и слушахме с оана музика в автобуса ..
всяка сутрин писах на различен човек съобщение за добро утро, с надеждата наистина да е добро това утро ..
и стачката в училище хДД
и разбрах, че доста често слагам ограждения на чувствата чрез думите, които използвам ...
декември
и дойде последният месец от годината. в началото нищо интересно не се случваше. започнах да седя на един чин с оана и двете започнахме всеки час да пишем по 10,15 думи на гръцки. неочаквано силно желание да научим езика. хД
започнах работа в сладкарницата на мама.
най-прекрасното тържество по случай коледа в училище, което съм имала. хД пуснаха ни last christmas на wham! и всички ученици се хванахме на влакче и обикаляхме цялото даскало заедно хД
затворих още една страница от живота ми .. страницата с мартин ... няколко дни преди да отворя друга ...
с иво се срещнахме, за да изгладим отношенията си, което в последствие се оказа направо, че вече сме заедно хД дори още не знам дали е правилното нещо, но за сега мисля, че е така. само той и румънката от моя клас могат да ме накарат да се усмихна, когато ми е супер кофти. което е доста често напоследък.
емо и деси пристигнаха от българия, за да са с нас на празниците. а то какви празници бяха ... тежки, тежки хД имахме си жива музика. един наш приятел си донесе йониката и я свързахме към големи колони .. и пяхме, и танцувахме .. дори аз свирих малко на йониката, поне това което мога да изсвиря хД
най-прекрасната коледа, която съм имала <3 може би е така, защото я прекарах за първи път от много време с родителите си ... а не са баба и дядо .. може би .. и получих ебати готините подаръци <3 breaking dawn на английски, хари потър и огненият бокал отново на английски, цифров фотоапарат, дрехиии, мнооого дрехи, яке .. лакомствааа <333
миналата година не беше една от най-добрите, които съм имала. 2010 я посрещам с надежда в очите да не е като предишната, а малко по-добра.
Subscribe to:
Posts (Atom)