сутринта бях прекалено сънена, за да забележа каквото и да било около мен. сигурно до два-три часа съм се въртяла в леглото, страхуваща се да заспя да не би отново да стане земетресение. знаех, че пред очите ми отново ще изплуват страшни картини на разрушение, но някак си към три часа вече се бях унесла, твърде уморена, за да се страхувам. не трябваше да гледам '2012' в събота. знаех още тогава, че ще се паникьосам, но не предполагах, че и мен ще ме застигне земетресение. е, не беше толкова силно, колкото това в Хаити, например. но явно ми въздейства толкова силно. и сутринта, откопчила си едва три часа сън, отворих с надежда прозореца на стаята ми. най-прекрасният момент ever! мирисът на дъжд все още витаеше във въздуха и когато подадох лицето си през прозореца той ме лъхна със силната си сила. зад камбанарията на църквата се забелязваха първите слънчеви лъчи за деня. нито един автомобил на улицата, нито един звук, нищо .. сякаш целият свят все още спеше и не знаеше, че времето навън вече е прекрасно. сякаш аз бях първата, която е забелязала спокойствието навън. сякаш аз бях първата събудила се в света. чувството беше уникално. ( :
и след това ... по пътя към училище минавам покрай много дървета и градини. и всичко меришеше толкова приятно. капки дъж все още си почиваха върху листата на дърветат и цветчетата на цветята. всъщност, беше много приятно да ходиш на училище днес ;d
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment