Ти ли си това?

Любов ли си, когато нараняваш,
а не убиеш веднъж любовта?
Любов ли си, щом нямаш, а даваш,
дадеш ли – просиш сама?

Любов ли си, щом си ранена,
че нямаш ни лик, нито име?
Любов ли си щом и след мен
живот за тебе ще има?

Любов ли си, кога си унила,
че нямаш любов да дадеш?
Любов ли си, че си всесилна
твоя Бог да отречеш?

Любов ли си, кога си лъжовна,
от всекиго лъгана ти,
кога от любов по-отровна
молиш любовта да прости?

Любов ли си, когато си груба,
по-нахална от делник безличен?
Любов ли си без мене се чудя,
любов ли си, че те обичам?

Любов ли си, кога си сърдита,
че си, Любов, закъсняла?
Любов ли си, когато ме питаш
дали без любов бих живял?

Любов ли си, когато си стара
и гола, и боса, сама,
а пътници млади на гарата
махат за поздрав с ръка?

Любов ли си, кога си безпътна,
кога бездомна просиш уют?
Любов ли си – от кръв и плът
или ехо от глухия чут?


Любов ли си, когато си жадна
за ласка и дума добра?
Зной ли си или сянка прохладна?
Любов ли си? – добре си дошла!

11 Февруари 2010
21:43